balgari.bg

"Дай, Боже, дъжд"

След Гергьовден и деня на Свети Герман (12 май) в традиционния календар на старите българи идвало време за обреди, с които се измолвал дъжд и се "гонела" градушката. Песните, които съпътстват тези обредни практики, са сред най-архаичните музикални форми, съхранени до днес.

Обичаят "Пеперуда" няма точно фиксирана дата, но се прави обикновено през "Петровия месец", когато времето се засуши. В "пеперудените" обреди взимат участие 12-13-годишни момичета, водени от пеперудата (босо момиче, в някои краища - сираче). Някога пеперудите играели голи и боси, "облечени" само със зелени клонки и листа, които криели тялото и лицето.
Вкъщи или при реката окичват пеперудата с треви и бурени, някъде добавят жаба или кост от незнаен гроб. Другите девойки са облечени само с ризи, а от препаската се спуска зеленило (клонки от бъз, бръшлян или върба). Групата обикаля къщите и пее специална песен - молба на пеперудата за дъжд, отправена към Бога. В ритъма на песента пеперудата играе - подскача, маха с ръце и се върти в кръг. Стопанката на дома я полива с вода, а тя се отърсва от водата. Даруват пеперудите с брашно, боб, мас, но никога с яйца - за да не бие градушка.
Като обиколят селото, пеперудите отиват на реката, където хвърлят зелената украса на водачката си и се пръскат една друга с вода. Обичаят завършва с обща трапеза, в някои райони се спазва изискването тя да се приготви от стара жена, бременна или кърмачка.
Песните и танците на обичая "Пеперуда" носят древен митологичен смисъл. Според изследователи корените на обреда са свързани с ритуали в чест на гръмовержеца Перун и на неговия наследник във фолклорното християнство - свети Илия.
 
Във фолклорната култура на българите има още една обредна практика против суша и градушка - Герман
Той също не е календарно обвързан, а се изпълнява при продължително засушаване или непосредствено след другия обичай за измолване на дъжд - Пеперуда, понякога и на някой празник - Летен св. Атанас, Летен св. Никола, дните след Гергьовден и др.
Основна част от обичая Герман е изработването на антропоморфна мъжка фигура от кал или глина, която ритуално се погребва. Тази кукла се нарича Герман, но са познати и наименованията Георги, Гечо (в Тетевенско), Дюрманджо, Драганчо (Разградско), Скалоян, Кабаиван (в Северна Добруджа).
Фигурката изработват момичета под ръководството на по-възрастни жени. "Куклата" е доста детайлна - правят й се очи, вежди, уста. Големината й достига до половин метър. Някъде слагат на Германа шапка от червени черупки на великденски яйца - обикновено първото счупено на великденската трапеза яйце.
Ръцете му кръстосват на гърдите - като на покойник, полагат го в ковчег, покриват го с цветя, запалват му свещ и жените го оплакват. 
Отнасят Германа с тържествена погребална процесия край реката, където го погребват.
В крайдунавските села хвърлят в реката обредната кукла. Където няма река - погребват Герман на кръстопът. На гроба му слагат малък дървен кръст и жените правят помени до деветия ден. Вярва се, че след изпълнението на този обичай завалява дъжд. Ако обаче се изсипят проливни дъждове, куклата се изважда от гроба.
В Оряховско в корема на Германа слагат жаба с отворена уста. Капанците от Разградско изработват две или четири фигури - "брачни двойки". В Тетевенско куклата се изработва от парче дърво, обвито с парцали, а в Плевенско - от метла, която задължително трябва да е открадната от момите, участващи в обичая "Пеперуда", по възможност от къщата на бременна жена.
Така посрещал българинът лятото, сезона на реколтата. С вяра в небесните сили, които само трябва да бъдат помолени да пратят живителната влага, която земята чака.
 
По публикации на horo.bg и wikipedia.org
 
Вижте възстановка на обичая "Пеперуда" тук
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови