Наследство Традиции и обичаи "Ела се вие, превива..."

balgari.bg

"Ела се вие, превива..."

Денят, в който двама млади създават ново семейство, е изтъкан от мистично-битови ритуали, красиви и внушителни в своята наивносакрална символика.
Сватбата у старите българи се предхождала обаче от участието на момъка и момата в други, подготвителни ритуали.
На повечето места в България първото участие на младежа в коледуването и на девойката в лазаруването се считат за своеобразен "зрелостен изпит", предхождащ задомяването.
Момите и ергени се срещат на празничното хоро, на съборите при църкви и манастири, на годежите и сватбите на по-големите им родственици, на тлаките и седянките, при ходенето за вода.
Активен в процеса на ухажването е момъкът. Той грабва китката на девойката, която харесва, той праща сватове да я поискат.

Сватосването, искането на момата, се пази в тайна, защото не се знае какъв ще е отговорът. Ако семейството на момата даде съгласието си, на другия ден се ходи на т. нар. малък годеж, или главеж, малка углава - бащата на бъдещия младоженец носи бъклица с ракия или вино, украсена с цветя, а майка му приготвя нишан. Момъкът не присъства на малкия годеж, но бъдещата му съпруга целува ръка на родителите му.
В традиционната сватбена обредност следва големият годеж. Сега всичко е по-тържествено и по-богато, прави се в неделя или на празник, а момковото семейство дарува годеницата с монети, метални накити и зелена китка, увита с червен конец.
По време на големия годеж се насрочва и сватбата - тя може да е след седмица или месец, но може да е и след 1-3 години.
Сватбата винаги е в празничен, обикновено в неделен ден. Бащата на момъка калесва (кани) кума. Кум обикновено става кръстникът на младоженеца или негов наследник.
В събота преди венчавката се приготвят сватбените хлябове, сватбеното знаме, кумовото дръвче, сватбените венци.
Обредите по приготвянето на сватбените хлябове се наричат засевки.
И двете семейства приготвят хлябове, пеят се специални предсватбени песни, хлябовете се месят от жена, чиито родители са живи.
Сватбените хлябове са два вида - сладка пита (меденик) и кумови краваи. Сладката пита е кръгъл хляб със скромна украса или без украса. След изпичането се намазва с мед и в нея се поставя сребърна или стара пара. Разпределя се между участниците в засевките и се разчупва, за да даде символния край на старото и началото на новото в живота на двамата младежи.
Кумовите краваи се оформят като кръгъл хляб с дупка по средата и богата пластична украса (змии, птици), която цели да предпази човека и неговия дом.
На момковия хляб птиците са обърнати навътре, защото момъкът остава в своя дом след сватбата, на моминия "гледат" навън - защото тя напуска бащиния си дом.
Сватбеното знаме е бяло или червено, или пък бяло-червено. Дръжката му трябва да се отсече с един удар, за да е венчилото едно. Украсява се с цветя и зеленина, а на върха му се забожда червена или варакосана ябълка или друг плод. Знамето се дава на девера и той го закача в дома на младоженеца. Свалят знамето в неделя, когато сватовете тръгват за невестата.
Дружките на бъдещата булка правят кумовото дръвце. То трябва да е от плодно дърво или връх на бор, задължително с нечетен брой клони. Окичват го с цветя, зеленина, ябълка, червен конец. Украсеното дръвце се слага кумовите краваи и стои на масата до сватбата. Тогава се дава на кума срещу откуп и се оставя на сватбената трапеза в дома на младоженеца като символ на създаването на младото семейство.
За основа на сватбения венец служи лозова, шипкова или розова пръчка - тези гъвкави и здрави растения, сетне се увива с цветя, зеленина и разноцветни конци. Тези венци са поставяни на главите на венчаващите се, преди обредната функция да бъде иззета от църковната метална коронка.
На сватба не се ходи без покана. Каненето, или калесването, заема особено място в сватбения цикъл. И най-близкият роднина, ако не е калесан да вземе участие в сватбата, не присъства.
Каненето се прави най-често в деня преди вземането на невестата. Калесват деверът, зълвата, младоженецът, ергени и моми от момкова или момина страна. Черпи се с вино и отпиването от него означава приемане на поканата.
Преди да пратят момичето си в мъжовия му дом, близки и роднини гостуват в родната й къща, даряват я, разглеждат чеиза. Раздялата на девойката със семейството й е тъжна, песните са печални и протяжни.
Ден преди венчавката дружките мият и сплитат косата на бъдещата невеста - така символично се разделя тя с моминството и пристъпва в света на омъжените.
На сплитането на момата отговаря съответства бръсненето на младоженеца. Под брадата на младоженеца държат бяла кърпа, подарена от годеницата му, за да съберат всички косми и да го опазят от магия. Музиката свири, тъпаните бият - знак, че сватбарите са готови за тръгване.
Като тръгнат да взимат невестата, момковите роднини не минават по пътя, по който ще се върнат после, за да не овдовее и да не се върне при родителите си булката. В дома на момата сватбарите намират портата затворена. За да ги пуснат, младоженецът трябва да се пребори с брата на невестата, да разреши мъчни задачи или да плати откуп.�
После девойката посреща сватовете, целува им ръка и те сядат на трапезата, докато момите и ергените извиват хоро.
Прибулването на невестата заема централно място в подготовката й. В миналото използвали червения пояс на мъжа, по-късно - тъкана червена материя, която плътно прикривала лицето на момичето. Булото е най-същественият външен белег, който превръща годеницата в невеста. Някъде из Българско след прибулването и прощаването невестата започва да пази обредно мълчание - да говее. Обуването й пък се прави от девера с обувки (папуци, чехли), донесени от момкови. Деверът взема дясната обувка, поставя монета в нея и обува невестата.
Докато трае прибулването, обуването и захранването на младоженците, сватбеното (кумовото) дръвце преминава от ръцете на момите в ръцете на кума. По-късно в дома на младоженеца дръвцето се слага на трапезата именно пред кума. С пазарене и откуп е свързано и предаването на червения петел, украсен с наниз червени чушки и торбичка със зърно - момините роднини го предават на заложника, или петларя.
При извеждането на невестата от дома й се пее прощална песен. Ръсят младоженците и сватовете с жито, а деверът гръмва с пушка - знак, че сватбата тръгва.
Широко застъпена по българските земи е практиката по пътя за църквата сватбата да премине през вода. Ако по пътя няма река, сватовете спират на кладенец или чешма. Водата е сякаш някаква граница, пресичането на която бележи преминаването на невестата от свое в чуждо пространство.
При влизането в църквата двамата млади трябва на прекрачат прага "с десните ноги на един път", за да са заедно цял живот. След като свещеникът ги венчае, на излизане от храма кумата поръсва всички с жито, дребни монети, сухи плодове - за да са плодовити младоженците.
В дома на младоженеца свекървата посреща с мед и масло или хляб и сол. За невестата се пее като за снаха отменница. Тя трябва да бръкне в огнището, за да се приобщи към новия си дом.
Чеизът се оставя на двора, да могат да го видят всички. Гостите сядат на трапецата, а младоженците стоят прави в знак на почит и уважение и говеят до края на тържеството.
Краят на първата брачна нощ на младото семейство се оповестява с пушечен гръм, пие се "блага ракия", предхождана от доказателствата за чистотата на невестата.
В понеделник сутринта водят невестата на вода - на реката, на извора, на кладенеца или чешмата. От донесената вода тя дава първо на младоженеца. Полива и на останалите в къщата, след което дарува момковия род, а те й дават пари.
Отбулват я или непосредствено преди брачната нощ или в понеделник след ходенето за вода. Най-често отбулването става вкъщи, но се прави и под зелено плодно дърво или трендафил, край дръвника, на кладенеца и др. Невестата седи с лице към изгрева, свалят булото й не с ръце, а със сурови пръчки от плодно дърво, роза или шипка, по-рядко - с точилка, вретено, кавал или тръстика. Кумът нарежда благословии, булото хвърлят върху плодно дърво или на покрива на къщата.
След като я разбулят, забраждат невестата с бяла забрадка - от този миг до края на живота си тя ще ходи с покрита глава.
След сватбата се гостува в дома на невестата - т. нар.�повратки, когато се слага край на момковото говеене пред момините родители, прави се в първия неделен ден след венчавката. Следват гостувания у кума - "на прошка", у стария сват, у девера и т. н. Тази своеобразна социализация на младото семейство поставя началото на новата му битийност.
И още любопитни факти:�
Бялото и червеното са основните цветове в сватбеното облекло на българите.
Сватба не се прави в периода на усилена селскостопанска работа и по време на пости.�
Семейството на младоженеца има грижата да осигури накитите на булката. При годежа свекърът подарява на момата пафти и гривна от сребро или злато - до този момент тя е можела да носи само мънистени украшения. Разположението на накитите по тялото също е "магично": паричките или скъпоценните камъни, които падат на челото от забрадката, пазят ума, пендарите на гърдите - млякото на бъдещата майка, а пафтите и коланът - детеродните й органи. Всички звънтящи украси - треперушки, висулки, парички, се счита, че гонят лошите сили.
По публикации на www.bulgarian-folklore.com
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови