Наследство Традиции и обичаи Дни на забрани и надежди

balgari.bg

Дни на забрани и надежди

Почитайки св. Йоан Предтеча като най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни тя тържествено празнува рождението му, прославя го в деня след празника Богоявление, а на 29 август възпоменава трагичната му смърт.

Царица Иродиада се развела с мъжа си Филип и се омъжила за неговия брат цар Ирод. Така те нарушили Мойсеевия закон, който забранявал такава връзка, и Йоан Предтеча ги порицал. Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница. Скоро след това цар Ирод празнувал рождения си ден и на празника танцувала дъщерята на Иродиада - Саломе. Нейният танц така пленил царя, че той се заклел да й даде каквото пожелае. Девойката, подучена от майка си, поискала на блюдо главата на Йоан Кръстител. Ирод наредил да отсекат главата на великия пророк и да я донесат на царицата.
Учениците на Йоан погребали тялото му, а Иродиада скрила главата му в царския дворец. По-късно главата на светеца била взета от ревностна християнка и погребана на Елеонската планина.
По времето на император Константин Велики тя била намерена и скрита в пещера до град Емеса. През V в. светинята отново сменила мястото си и била пренесена в Халкидон, по-късно - в Цариград, а оттам - в Комана.�
Старите българи наричали този ден Секновение, Обсечение, Църн свети Иван. Според народните представи на Секновение денят и нощта "се секнат" (секат се, разполовяват се). "Секне се" водата на реки и потоци и вече не е добре хората да се къпят в тях. Влечугите - змии, гущери, се прибират да зимуват в леговищата си. Самодиви, самовили, юди, змейове и змеици също се прибират "накрай света". Според старо народно поверие отрязаната глава на св. Йоан Кръстител била хвърлена в копривата под дряново дърво и плодовете му почервенели от пролятата кръв. Оттук е и още едно наименование на празника - Иван Коприван.
Тъй като на този ден е погубен един от най-великия сред пророците, Секновение се приема за много тежък ден.
През нощта се палят огньове, за да се прогонят злите сили. Не бива да се започва нова работа, защото няма да е спорна, не се тръгва на път, не се работи нищо. Народната традиция забранява на този ден да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят - дини, грозде, сливи, домати, не се пие и червено вино - зарди пролятат кръв на светия мъж.
Според старо поверие не трябва да се яде черно грозде и не се коли черна кокошка, за да не се разболее човек от "черната болест". Във Велешо се вярва, че какъвто ден от седмицата се случи Црън св. Йован, на този ден през цялата година жените не трябва да кроят и да шият дрехи, за да не бъдат носени те в "чернило", в нещастие.
А на 1 септември започва новата църковна година. Денят е посветен на свети Симеон Стълпник.�
Той се родил през 357 г. в християнско семейство в Мала Азия. Осемнайсетгодишен, постъпил в манастир, после заживял като пустинник, в недостъпна планинска пещера. По-късно се изолирал напълно от света, обитавал килия на върха на каменна кула, която сам построил. Заради това бил наречен Стълпник.
При преподобния Симеон идвали много хора и като виждали благочестивия му живот, си тръгвали изцерени от болести, освободени от заблудите си, а езичниците заживявали по Божиите закони. Св. Симеон Стълпник починал на 103-годишна възраст.
Българите наричат празника Летни Симеоновден, Симеон орач, Симеон сърп.
На този ден започва есенната оран и сеитба, в навечерието му стопаните занасят в църквата семената, които ще засяват - да бъдат осветени. Изсипват ги в нови, чисти чували, като в зърното слагат босилек, чесън, плодове, орехи, червен конец, сребърни парички - да има берекет.
Рано сутринта на празника стопанките изпичат пресни пшеничени пити. С една от тях ритуално захранват воловете, с които ще се оре. На рогата на добитъка закачат малки кравайчета, запазени още от Бъдни вечер, и червени вълнени конци. Орачите обличат чисти бели ризи, закичват се със зелени китки, окичват каруците и добитъка с цветя. Жените обикалят три пъти каруците и ръсят около тях пепел, "за да е спорна работата". В Северозападна България стопанката коли пред каруцата петел - "за курбан на св. Симеон". После дава на орача нова торба, в която е сложила прясна погача, варена кокошка и баница, и отваря широко портите. На нивата стопанинът изрича молитва и започва работа. Когато изоре първата бразда, търкулва погачата по нея с благословията "да се роди жито". После разчупва питата на четири, първото парче хвърля към изгрева, второто дава на воловете, а третото заравя в земята, като дар за невидимия стопанин - пазител на нивата - смока синурлия. Последното парче пита орачът изяжда сам.
На Летен Симеоновден, казва народното поверие, нищо не бива да се изнася от къщата, за да не "излезе берекетът от дома". На огнището не трябва да се окачва почерняло котле, "за да не хващат посевите главня". Жените не перат и не простират бяло пране, "за да не е житото празно". Някъде наричат празника и Симеон брульо, защото започва бруленето и събирането на орехи.�
Още за Отсичането главата на свети Йоан Кръстител - на www.pravoslavieto.com

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови