Наследство Традиции и обичаи Бог и пророк спазили закона, народът слави водата

balgari.bg

Бог и пророк спазили закона, народът слави водата

На Богоявление празнуваме кръщението на Христос от св. Йоан Кръстител в река Йордан и разкриването за първи път на Светата троица.
Трийсет години Исус Христос живял, спазвайки закона. Настанало времео да покаже на хората, че е "Бог в плът", че е Син на Бога, че е онзи, когото пророците са предсказали и когото народът очаква.
По онова време, разказва евангелист Лука, "при първосвещениците Анна и Кайяфа биде слово Божие към Йоан, сина на Захария, в пустинята и той обиколи цялата област на Йордан, като проповядваше покайно кръщение за отпускане на греховете". Всички, които се кръщавали, влизали във водата, изповядвайки публично греховете си, и излизали, когато завършели изповедта си.
Въпреки че Иисус бил безгрешен и нямало какво да изповядва, Той влязъл в реката, за да изпълни закона. Йоан разпознал в лицето на Исус очаквания Месия и рекъл: "Аз трябва да се кръстя от тебе, а Ти идваш при мене." Но Исус отхвърлил този довод: "...тъй нам подобава да изпълним всяка правда". Тогава Йоан кръщава Сина Божи в река Йордан.
Така изпълнил главната задача в живота си - да посочи оня, за когото е пророкувал. Църквата отредила за неговото възпоминание деня след Кръщението на Спасителя.

Във фолклорното ни наследство тези два големи православни празника се наричат Йордановден и Ивановден, на името на реката и пророка.
6 и 7 януари са известни като Зимни Водици. Именно водата има основна роля в богатата народна обредност, разпространена из цяло Българско.
Има поверие, че в нощта срещу Йордановден водата във всички реки, извори, езера спира за миг неподвижна, за да се пречисти.
В храма живителната течност освещават, като потапят кръст в нея. Народът вярвал, че ако по време на обреда кръстът или китката чимшир замръзнат, плодородна ще е идващата година. Там, където свещеникът хвърли кръста в река, езеро, море, млади мъже скачат в ледените води, за да го извадят - който успее, ще се радва на здраве и сила цяла година.
Някъде има обичай на този ден да се къпят всички млади мъже - ергени или наскоро оженени. Затова наричат този празник още Мъжки Водици. И на следващия ден, Ивановден, къпането с ледената вода продължава. Но този път ергените се опитват да окъпят и момите, а кумовете къпят младоженците и малките момиченца. Това пък са Женски Водици.
Осветената вода има силата да пречиства не само хората - с нея обредно се измива палешникът на ралото, за да се ражда бяла пшеница и да е богат плодът от труда на земеделеца.
Древните очистителни обреди с вода получават своето християнско осмисляне и чрез песните. В тях се разказва как Богородица тръгва със своя новороден син на ръце да му търси кръстник. Св. Йоан (Иван) се съгласява да му даде светото кръщение. И когато надвесва Млада Бога над водите на река Йордан, дъното й се позлатява, а бреговете й се посребряват, разказва ивановденска песен.
С Водици завършват мръсните, или погани дни. На трапезата се слагат постни ястия и тя се прекажда, както коледната, наричат я трета кадена вечер.
В народните представи Ивановден е и празник на кумството, кръстничеството и побратимството. 

От bnr.bg

Още - на www.pravoslavieto.com

На снимката: "Св. Йоан Предтеча", икона от Андрей Рубльов
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови