Наследство Българският език Нов правопис - на всеки 50 години

balgari.bg

Нов правопис - на всеки 50 години

Революционната теза обосновава видният ни езиковед Владимир Георгиев в статията си "Значението на правописната реформа от 1945 г.", включена в сборника "Проблеми на езиковата култура" на издателство "Наука и изкуство" от 1980 г.
Големият ни лингвист, изследовател на езика на траките, директор на Института за български език от 1951 до 1957 година, смята, че на половин век трябва да се преглеждат правилата на правописа и правоговора, за да се "нагаждат към промените, които са се извършили през това време в езика". Езикът се мени, и то независимо от волята на хората, които го говорят, изтъква акад. Георгиев.
Специализирал в Париж, Виена и Берлин, Владимир Георгиев е учен от европейска величина и радетел за богат и красив български език с граматична система, лесна за усвояване от широк кръг хора, и медии - проводници на висока култура на речта. През 1944-та той публикува серия статии по въпросите на правописа. В една от тях - "Колко струва ерголямът на България", Георгиев изтъква, че безгласните ерове (ъ и ь, писани в края на думите, завършващи на съгласна) са 3.5 процента от буквите в даден текст, което ще рече, че от 1 милион книги, съхранявани тогава в Народната библиотека, 35 хиляди тома са пълни, образно казано, с ненужни знаци. За това свое мнение ученият получава анонимни писма, които му обясняват, че ако краесловните ерове и голямата носовка бъдат премахнати, главата му ще се търкаля по софийските улици. Те обаче биват премахнати, а главата на професора - не.
В края на 1944-та отечественофронтовското правителство назначава Правописна комисия от 25 души - езиковеди, литературоведи и писатели. Председател на комисията е писателят Димитър Осинин, който тогава работи в Министерството на народното просвещение.
Елин Пелин,�член на новосформирания орган, е твърдо против опростяването на правописа, разказва Владимир Георгиев. Певецът на българското село дори твърди, че ъ в дъб и гръб се произнася различно, затова не бива да се отбелязва с един знак, а трябва да се запази статуквото и в тези два случая да имаме различни букви (съответно голяма носовка и ер голям).
Комисията заседава два месеца и изработва Проект за правописна реформа. Проектът предвижда да се премахнат буквите ят и голяма носовка, като последната се заменя с ъ, еровете в края на думите да не се пишат, а пълен или кратък член да се употребява според волята на говорещия или пишещия. За буквата, с която дотогава се отбелязва променливото я, документът предвижда да се замени с я или е според книжовния изговор.
Внесен в Министерския съвет, проектът не издържа само в точката за пълния член. Тогава акад. Александър Теодоров - Балан, успява да убеди някои държавници да запазят изкуственото правило, което не почива на говора в ни едно кътче на България.
Другите промени обаче се приемат и Министерският съвет възлага на Владимир Георгиев, Любомир Андрейчин, Иван Леков и Стойко Стойков да изработят "Упътване за правописа на българския книжовен език". То става факт през февруари следващата година.
Новият правопис залага на фонетичния принцип, тоест - думите да се пишат така, както се изговарят, и на морфологичния принцип, според който основните съставни части на думата да се изписват непроменени, най-просто казано. В много по-малка степен е застъпен етимологичният правописен принцип, който изисква при писане да се съобразяваме с едно по-старо графично състояние на езика.
Така вече в български няма букви, които не се произнасят, при това различни - например пъть, но кътъ, конь, но козелъ, нощь, но сънъ. Че дори и синь и синъ (едното е цвят, другото - дете, но кое кое е, не питайте).
От страниците на книгите и вестниците изчезва и голямата носовка (ако не знаете какво е, послушайте малко френска реч, там има много он и ен). "Хората от по-старото поколение - пише Владимир Георгиев - си спомнят как трябваше да изучаваме наизуст таблицата на думите, в които се пише голям юс." Помагали са си и с руски - ако в езика на огромната страна имаме у, то на български е голяма носовка (например в гълъб, голубь), ако пък има о - на български трябва да напишем ъ (втората гласна в ъгъл, угол).
Крачка напред е и премахването на ят. Тази стърчаща над реда буква се пише в думи, съдържащи т. нар. променливо я, като човек и век, но често е уловка и предизвиква изговор като човяк и вяк, несъществуващ в народните говори. Проблем създава ятът и в окончанията - книгите например се пише с ят, а четете - с е, това обърква и затруднява, защото звученето е едно и също. Решението ят да се предава съответно с я и е според книжовните норми е най-близко до логичното състояние на речта, тоест - щом казваме бял, бели, хляб, хлебче, нормално е да отбелязваме различния звук с различна буква.
Правописната реформа от 1945 г. опростява и пунктуацията. Премахва се запетаята пред косвен съюз (казах ти да му се обадиш), тиренцето в случаи като Стара Загора, Велико Търново, родително-винителният падеж при личните имена (романите на Ивана Вазова става романите на Иван Вазов, както отдавна вече е в говоримата реч), допускат се повече дублети.
С какво Правописната реформа от 1945-а е градивен и прогресивен акт, макар да е проведена от комунистите и затова - заклеймявана като проруско влияние и диктатура над езика?
Първо. Остарели графични белези и граматични норми са заменени с актуалните, взети от живия език.
Второ. Неспъван от букаите на непонятни норми, живият език се разкрепостява, отваря се за нови влияния, които го обогатяват, вместо да се закотви в лингвистичното средновековие на донесената след Освобождението канцеларска руска реч.
Трето. Правилата стават толкова лесни и ясни, че не само елитът, а и обикновените хора могат да ги усвоят. Чужденците - също.
Четвърто. Повече грамотни хора означава повече четящи, за които да се издават повече книги, да се печатат повече вестници и списания.
Пето. Грамотните, четящите дърпат напред цялото общество, като поставят по-високи изисквания пред училището, университета, журналистиката.
Въпреки това "няма такъв лесен правопис, който да не се изучава", казва акад. Вл. Георгиев.
И още: "Правопис не се прави за езиковедите, а за целия народ."

Снимка: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови