Наследство Българският език "Каквото селото - такъв и кметът"

balgari.bg

"Каквото селото - такъв и кметът"

Пословиците и поговорките, които сме наследили от предците ни, по специфичен начин разказват историята на народа ни, описват бита му, нравствените му устои и естетическите ценности, които изповядва.
Пословицата е кратко изречение с богат идейно-емоционален подтекст и образен език, с афористично звучене. Има поучителен характер, често - и назидателен тон. Поговорката също е кратък фолклорен жанр, но тук не се залага на широкото обобщение и поучителния характер, присъщи за пословицата. Поговорката се различава от пословицата и по това, че не може да се използва самостоятелно, а е неизменна част от потока на речта.
Но и пословицата, и поговорката се използват в разговор, кратки са, черпят образи и идеи от обществения и историческия живот. Термините пословица и поговорка са заимствани от руския език през деветнайсети век. В българския език пословиците и поговорките нямат свои наименования. Народът ги нарича стари приказки, мъдри думи, в речта се въвеждат с формулата "както казват старите хора".
И във фолколното творчество, и в литературата пословицата се използва като художествен похват. Тя прави израза по-ярък, по-образен, идеите - по-достъпни и убедителни, обобщава разказа, дава завършен и ясен израз на основната идея на разказвача, поставя оценка на дадена постъпка.
Пословиците и поговорките типизират явленията и събитията от живота на хората, рисуват типични образи - на сиромаха, на попа, на лихваря, на пияницата, на скъперника, на чорбаджията, на мързеливеца и др.
Според съдържанието си пословиците и поговорките са битови (Лозето не ще молитва, иска мотика), с историко-политически характер (Хайдутин майка не храни), със социално-класов характер (Богатите ядат, кога сколасат, сиромасите - кога намерят).
Метафората, сравнението, метонимията, синекдохата "тъкат" езиковия плащ на пословицата и поговорката, огромно е диалектното разнообразие на тези кратки жанрове.
Много български писатели и поети черпят вдъхновение от тези народни мъдрости. Пръв Георги Сава Раковски, а по-късно и Петко Рачев Славейков се заемат да издирват, проучват и събират народни умотворения. Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Чудомир създават творби, в които диша любов към словесното наследство - към пословицата, поговорката, анекдота.
Едно от най-големите постижение на книжовното ни дело е "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". Първият брой на това периодично издание излиза в София през 1889 г. До кн. 18 (1902 г.) се издава от Министерството на народното просвещение, а през 1903 г. (кн. 19) се слива със "Сборник на Българското книжовно дружество в София" и става издание на Българското книжовно дружество, а от кн. 27 (1913 г.) - на БАН, като заглавието се променя на "Сборник за народни умотворения и народопис". До 2002 г. са издадени 62 тома.
Основател и главен редактор на поредицата (до 1902 г.) е професор Иван Шишманов, като освен него редактори са и Атанас Илиев (до 1893 г.) и Димитър Матов (до 1896 г.). След 1902 г. изданието се редактира от комитет.
Замислен като етнографско издание, първоначално сборникът е с енциклопедичен характер. До кн. 16-17 (1900 г.) в него са обособени три дяла - научен, книжовен и народни умотворения (вярвания, обичаи, приказки, песни, баяния и т. н., записани на съответния диалект).
И днес българинът създава кратки словесни формули, които държат духа му буден и непремирим.
Вицове, поговорки, пословици отразяват бунта на мислещия човек срещу социалните неправди, несправедливостите и предателствата. Като Сиромах човек - пътища много.
 
Прочетете вековни български пословици и поговорки тук
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови