balgari.bg

"Език свещен..."

Българският език е индоевропейски език, принадлежи към групата на южнославянските езици. Той е най-ранният писмено документиран славянски език.
Историческото му развитие е преминало през четири главни периода.
Дописменият период обхваща времената между славянското заселване на Балканите (5-7 век) и мисията на�Кирил и Методий във Великоморавия през 60-те години на 9 век.
Следва периодът на старобългарския език - между приемането на славянския за официален език на България и края на Първата българска държава през 1018 година. През този период са написани най-старите глаголически и кирилски старобългарски писмени паметници. България става средище на славянската култура и писменост.
Среднобългарски е периодът от възстановяването на Втората българска държава до падането под османско владичество. Езикът на Второто българско царство е основа за създаването на руска, сръбска и влахо-молдовска редакция и добива значение на общ книжовен славянски език. Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в Киевска Рус от митрополит Киприан, и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ църковен език.
След Освобождението книжовният български език стъпва на основата на източните говори. Титани на словото като Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков пресътворяват богатствата на народните говори в художествени творби, извършават се няколко правописни реформи.
В хода на историческото развитие на езика ни и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров в него настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Сред тяха са промените в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникването на определителния член, запазването на славянските прости глаголни времена (минало свършено и минало несвършено време) и развитието на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезването на инфинитива и развитието на несвидетелски форми при глаголите и др.
През петвековното османско иго чрез турския език в българския навлизат много персийски и арабски думи, които и до днес са част от речта ни, сред тях - десетки наименования на битови предмети, ястия, облекла.
Огромно влияние върху развоя на езика ни оказва руската литература - през Възраждането и след Освобождението. Младата българска държава заема нужната й административна лексика почти изцяло от руски.
Когато в началото на двайсети век у нас навлизат достиженията на научно-техническия прогрес, те носят със себе си куп немски и френски думи. В края на века обаче информационните технологии даряват езика ни с десетки термини от английския.
Много учени са се борили против навлизането на чуждиците в езика ни, емблематично е името на Иван Богоров.
Българският език, макар "живеещ" на малка територия, е разделен на множество диалекти. Диалектите ни се делят основно на източни и западни, тяхната "географска" граница е линията на така наречения ятов преглас, или ятова граница.
Днес българският е един от 23-те официални езика на Европейския съюз.
Извън България за български език се използват и други азбуки. В банатската норма ползват латиницата, основана на хърватската редакция, а в Република Македония пишат на македонската кирилица.

От http://bg.wikipedia.org

На снимката: Супрасълският сборник, единственият ръкопис от всички запазени кирилски паметници. Езикът му представя преславската книжовна норма от 10 век
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови