Наследство Българският език Болката Македония

balgari.bg

Болката Македония

Неотдавна Комисията по външни работи към Европарламента призова Македония да създаде заедно с България експертна комисия по история и образование, която да работи за "обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи", съобщиха медии.
Трябва ли Европа да ни размахва показалец, за да се приемем един друг такива, каквито сме - българи и македонци?

Берлинският договор от 1878-а оставя Македония под прякото владение на Османска Турция. България е свободна и тръгва по пътя на самостоятелното развитие, кръвните ни братя оттатък изкуствената граница обаче не са част от този процес.
Историята ражда така наречения Македонски въпрос - кому принадлежат територията, населението и наследството на Македония.
Суровата и красива земя на Македония е обект на нечистоплътни попълзновения от страна на сърби, гърци, Коминтерн (1934-та) и т. н.
Макар учените да изтъкват, че Македония никога не е била държавно-етническа или национално обособена общност, а е географска област - като Тракия, Мизия, Добруджа и др., политиците, водени от най-различни интереси, редовно минират това становище.
Прокарват се схващания, че македонците са по-близки със сърбите, отколкото с българите. Или пък - че нямат нищо общо ни с едните, ни с другите, а са наследници на Александър Македонски. Вдигат се огромни паметници, български просветители се определят за "македонски".
Кои обаче са македонците наистина? Отговор на този въпрос ще ни даде езикът.
Речта, която ще чуете навсякъде в Македония, се характеризира с:
- липса на падежни форми при имената (казва се Дай на Иван, а не Дай Ивану например)
- изразяване на категорията определеност чрез задпоставен член (водата, човекот)
- образуване на сравнителна степен при прилагателните с частицата по (поубаво например)
- сложна система на глаголните времена и развити несвидетелски (преизказни) форми (както в български, за разлика от другите славянски езици).
Този "вътрешен", дълбок езиков слой - граматическият, не може да бъде променян отвън. Думи в един език можете да привнесете, дори цели конструкции (наблюдаваме го ежедневно в нашия език). Можете да промените и интонационните характеристики на даден говор - да звучи той по-напевно или по-насечено. Но така не създавате нов език. Различия в мекостта на съгласните също не прави даден говор чужд на езика - източнобългарското "мьекане" не е основание да смятаме, че има някакъв шуменски език, различен от българския, нали?
Затова кодифицираната норма на македонските диалекти, така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатската писмена норма.
В Гърция, разбира се, искат да наричат Македония The Former Yugoslav Republic of Macedonia (Бивша югославска република Македония), а езика, на който говорят хората там - славомакедонски. По някакава причина мощните европейски демокрации недолюбват идеята България и Македония да се прегърнат като сестри, каквито са. Макар че през втората половина на деветнайсети век, когато се формира съвременният книжовен български, книжовници от Вардарска Македония и от цяла Македония се включват в градежа на литературната норма.
Но когато политиката надделява над лингвистиката, се "раждат" езици - така македонският език е "роден" през 1945 г., когато е кодифициран и обявен за официален език на Народна република Македония, тогава съюзна република в Югославия.
Според един от създателите на македонското езикознание - Блаже Конески, македонският книжовен език е изграден на народна основа. В своята "Граматика на македонския книжовен език" Конески посочва, че в основата му са залегнали централните македонски говори - в районите на Прилеп, Тиквеш и Велес. Ученият търси корените на македонския още в езика на Кирил и Методий и твърди, че той е изграден на базата на солунски македонски диалект, който всъщност е старобългарският език.
Узаконяването на македонския книжовен език става с решения на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония от 2 август 1944 г. до 3 май 1945 г. Комисията за кодифициране на македонския книжовен език, в която Конески е ключова фигура, определя окончателния облик на македонския, но в първия му вариант македонската азбука е по-близка до българската. Основна роля за това изиграва Венко Марковски, който се преборва буквата ъ (ер голям) да остане в азбуката. Този вариант обаче е отхвърлен от ЦК на ЮКП, защото "отдалечава македонската от сръбската азбука".
Днес в графичната система на езика на Скопие е наложен вариант на кирилицата с букви за меките съгласни љ и њ и буквите ј и џ, с ѓ и ќ, както и s за звука дз.
Правописната система е умерено фонетична, по образец на сръбския правопис.
Лексиката е изградена чрез няколко различни подхода:
- запазени са редица думи, общи за диалектите в България и Македония
- от диалектите се избират специфични думи, различни от български
- правят се калки (преводи) на сръбски думи
- голяма част от терминологията в различни области на човешката дейност е директно заета от сръбски.
Но българи и македонци се разбират и без превод. Грамотният човек чете вестници и на двата езика. Все повече македонци гледат български телевизии и пращат децата си да учат в София, не в Белград.
Според лингвиста Макс Вайнрайх езикът да е "диалект с армия и флот".
Дано това не е вярно там, дето "Дунав, Вардар, Струма и Марица си текат"...

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови