Наследство Българският език Заемки, чуждици, дигитална смърт...

balgari.bg

Заемки, чуждици, дигитална смърт...

Езиците са като хората - постоянно си общуват, докосват се един друг и "частици" от единия преминават в другия. Понякога приемащият запазва следата от допира, друг път я премахва като лош спомен...

Столетията книжовна история на българския език помнят срещата на славяни и прабългари, на младата реч в младата държава с класическите езици, с речта на поробител, на освободител, на съюзници и врагове.
Слой след слой лексикалната "дреха" на езика ни разкрива как се е развивало обществото ни от "Прежде убо словене не имехон къниг, но чрътами и резами четеху и гатааху" през "О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?" до "Българският език заплашен от дигитална смърт".
Любомир Андрейчин�пише: "Можем да различим два вида чужди думи в нашия език: едни, които допринасят (или са допринесли в миналото) за обогатяването му и са внедрени или могат да се внедрят в общонародната или професионалната практика, и други, които са непотребни и дори вредни за езика ни (тъй като той си има хубави точни свои съответствия срещу тях) и са трудно се възприемат от по-широките среди. Първият вид чужди думи се наричат заемки, а вторият - чуждици.
Така например думи от чужд произход, като физика, философия, математика, граматика, материализъм, социализъм, комунизъм, конституция, демокрация, република, университет, министър, партия, сцена, машина, мода и мн. др., са напълно установени културни заемки в нашия език, срещу които би било безсмислено и неоправдано да се води борба. Като пример за непотребни чуждици може да се посочат думи като ниво или уровен (равнище), стриктно (точно), реставрирам (възстановявам), констатирам (установявам), осторожен (предпазлив), немедлено (незабавно), обязателство (задължение), успеваемост (успех в училище), начиная (започвайки, като се започне) и мн. др. Разбира се, точно разграничение между заемки и чуждици в много случаи е трудно да се направи."
Борбата за чистотата на националния език е борба срещу употребата и проникването на непотребни елементи от чуждоезичен произход. Когато тази борба има характер на организирано движение, тя се нарича пуризъм, допълва видният ни лингвист.
Някои страни имат държавни регулаторни органи, които водят официалната политика за развитието и опазване на чистотата даден език, като Френската академия напр. Други езици, като английския, не се регулират официално.�
Някъде имат закони за езика си, другаде, като в България, дискусията по езикови теми тече по форуми, блогове и фейсбук-групи, но не и в Народното събрание.
Заемането на думи е отговорност на образованите, общуващи със света хора - преводачи, редактори, журналисти.
А разковничето към решаването на езиковите проблеми - с чуждиците, пълния член и т. н. - се нарича грамотност.
Още за заемките и чуждиците - в следващия откъс от�"Граматика за тийнейджъри"
Новите неща в живота внасят в езика своите наименования. Неологизмът (от гръцки neos - ‘нов’, и logos - ‘слово’) се "появява" по два начина - "идва" от друг език или пък го създаваме с наш езиков материал. Когато луноход беше нова дума, Луна още не е била родена, чорапогащник и плодоизстисквачка пък бяха изковани, за да назоват два точно определени предмета от бита.
Някои от неологизмите изглеждаха вечни, но се оказа, че са били еднодневки в исторически план - например петилетка, стахановец и подобни.
Формирането на речниковия състав на езика (запаса от думи) е исторически процес, който продължава векове.
Обществените порядки се променят, правят се научни открития, възникват идеологии, създават се произведения на изкуството - и най-"чувствителната" област на езика, лексиката, реагира моментално.
През девети век българската държава приема християнството като официална религия - в езика навлизат думи от старогръцки, за да назоват нововъведените понятия - монах, ангел, икона, евангелие.
От турците, с които сме делили територия доста дълго, ако не друго - думи сме взели бол. Днес и какво сме обядвали, не можем да кажем без турски думи. Гювеч, яхния, мусака, баклава, бюрек са все "турски манджи"!
През Възраждането взорът на интелигентните люде е обърнат към Русия и Европа. Много млади хора получават образованието си в големите руски и европейски градове и като се върнат, заедно с модата донасят и думи, които днес ни се струват български - толкова не можем без тях.
От немски език са заети например герб, кварц, пастет, квартал, карат, шрифт, от френски - булевард, адрес, грим, район, досие, от английски идват парк, бойлер, филм, спорт.
От Ботуша са авария, виола, бомба, казино, а като си поръчваме бира и салата, все едно говорим на чист италиански.
Ембарго, банан, балатум са пък от испански, повечето неща в живота на моряка се назовават с холандски думи - кил, бак, дрейф, вахта.
От Далечния изток са стигнали до нас карате, кендо, дзен, хайку, фън шуй, кимоно и много други.
Руският като сроден език е обогатил българската лексика с около 2000 думи според проф. Беньо Цонев. Сред тях са невежа, изверг, кормило, доклад, ругая, подозирам, обявявам, непременно, вероятно, недосегаем.
Когато една дума навлезе в езика ни, той я подчинява на своите закони. Според проф. Христо Първев пълното приспособяване на чуждата дума към фонетично-морфологичните особености на приемащия език е проява на неговата сила.
Как става това "приспособяване"?
Съществителните "придобиват" род, число и определеност, прилагателните - род, число, определеност, степенуване, глаголите се спрягат във всички лица и числа, имат вид и наклонение.
Например в руски площадь е от женски род. Ала за нашия език нулевото окончание (тоест - думата да завършва на съгласна) се е оказало достатъчно убедителен "аргумент" и в български площад е от мъжки род - казваме площадът, на площада.
Кадър е заета от френски (cadre). Родът й не се е променил, ала между д и р се е "вмъкнала" гласна ъ, защото съчетание др в края на дума или сричка нашият език не "търпи" - то е трудно за произносяне.
Фентъзи е от английски и е нова заемка в езика ни. "Взели" сме тази дума само с едно от значенията й, за да назовем литературен жанр. Фентъзи веднага и без колебание се присъедини към думите в среден род - едно фентъзи, фентъзито.
Нов сайт, Сайтът им е супер, Посетете и нашия уебсайт... - и "пълната", и "съкратената" форма на думата станаха ежедневие, и то без да ни създават граматични главоболия.
Езиковедите делят чуждите думи в българския език на заемки и чуждици (подялбата в много случаи е условна).
Заемки са онези думи, без които няма как да се мине - например оня обширен слой, известен като международна културна лексика - това са думи, навлезли в почти всички езици.
Повече от ясно е, че математика, театър, демокрация, библиотека, геология, орбита, публика, мода, партия са необходими на езика - те затова и са се утвърдили, знаят се от всекиго и колкото и сполучлив опит за заместването им с "домашни" да се направи, ще претърпи провал. (В скоби казано, чехите са заменили някои от тези понятия с домашни думи още при градежа на книжовния си език.)�
Чуждици са думите, за които си имаме точни съответствия. Ако предпочетем констатирам пред установявам, удачен пред сполучлив или ниво пред равнище, "замърсяваме" езика.
Разбира се, езикът като жив организъм разполага със средства, чрез които се "чисти" от ненужните му изразни средства, например "изпраща" чуждицата или сред професионалната лексика, или в стилово оцветен слой.
Например превантивен и предпазен е едно и също, ала чуждата дума се е терминологизирала - станала е част от понятийната система на юридическата професия, както и от работата на медиците, а българската е останала в слоя, наречен неутрална лексика.
Има и други случаи, в които и двете думи - и домашната, и чуждата - твърдо отстояват позициите си в езика и за това обикновено съществува някаква важна причина. Ако пиша репортаж за откриването на изложба, няма три пъти в три изречения да употребя изложба, изложбата - все веднъж ще кажа експозицията, за да избегна повторението.
Не бива обаче да "замразяваме" битката с ненужните чужди думи в езика ни. Има ли българска дума, трябва да избираме нея в повечето случаи - тя е ясна и смислово, и граматически, крие по-малко "подводни камъни".
Е, имало е и крайности в тази битка. Възрожденецът Иван Богоров�например е смятал, че е по-добре да учим бивалица, не история, ала историята го е опровергала. Но пък му дължим това, че не наричаме вестника газета.
И в наши дни не липсват крайни пуристи. П. Петров (сп. "Ах, Мария") се счита достатъчно компетентен да предложи да заменим думи като партия с "благозвучната" властогоноотбор и демокрация с простовластие например, но на последното може да се възрази, че тия, дето са във властта, хич не са прости!
Като казах власт, та се сетих - вече две десетилетия у нас цари демокрация. (О, извинете - без да искам, съставих този оксиморон! - авторката.)
Днес закусваме с мюсли, работим в офиси, инсталираме софтуер, провеждаме презентации, ходим по партита, гледаме екшъни, четем трилъри, познавам един промоутър, купуваме си ексфолииращ крем.
Ето - отново заговорих за това, че всяко нещо си върви с думата! Каквото и да са ви казвали, от криворазбран редакторски пуризъм кроасанът няма да се превърне в кифличка, нито бейгълът ще стане геврек.
Ако решим вместо софтуер да употребим по-ясното програмен продукт, не правим речта си по-българска.�
Саундтрак може и да е точно съответствие на музиката към филма, но колко по-кратко и експресивно е!
Та ако не ви се нрави да сте юзър, бъдете потребител, отворете си папка, а не фолдър, не се логвайте, а влизайте и тъй нататък. Но не се опитвайте да "превеждате" римейк, кетъринг, аутокю и подобни - няма да успеете.
С риск да се повторя, ще кажа, че езикът не позволява затлачване с ненужни изразни средства. За да се "впише" нова дума в тъканта му, тя трябва да е ясна по смисъл, лесна за запомняне и произнасяне и да се подчинява на граматическите му закони.
 

Коментари  

 
#1 андрей тодоров 2014-09-26 18:22
е, добре - ами не може ли "благодаря" вместо "мерси" и "довиждане" вместо "чао"? писна ми! Българи ле сме все още?
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови