Наследство Митология Песни и легенди разказват за вграждането на невеста

balgari.bg

Песни и легенди разказват за вграждането на невеста

Легендата за младата жена, зазидана в основите на мост или сграда, за да не се руши градежът, се среща навсякъде, където са живели българи. Има я в Балкана и в Родопите, в Македония, в Тракия, в Епир и Тесалия, във Влашко, в Трансилвания, та чак до унгарските земи.
След Освобождението при разрушаването на джамията в село Мадара в основите бил намерен цял скелет (а джамията била всъщност преправена църква, която пък била древно светилище), разказва samoistina.com.

Мотива за вграждането на невеста откриваме не само в митологичните народни песни, но и в творчеството на възрожденските ни писатели и авторите, писали в началото на двайсети век.
Страшната легенда пресъздават Цани Гинчев в баладата "Две тополи, или Неожидана среща", Петко Славейков в баладата "Изворът на Белоногата", Петко Тодоров в драмата "Зидари" и Стилиян Чилингиров в пиесата "Мостът на река Струма".

Народната песен започва с това - как няколко строители под ръководството на главния майстор (най-често Манол или Павел) градят мост над голяма река (Струма, Марица, Тунджа, Арда) или крепост (наричана Пиргос или Бял град, бяло кале). Каквото и да съградели през деня, то се срутвало през нощта, разказва сюжета www.rodopskistarini.com.
Накрая майсторите решават, че за да е устойчив строежът, в неговите основи трябва да вградят сянката на скъп за тях човек. Вечерта всеки моли своята невеста да дойде на следващата сутрин на строежа. Планират да вградят сянката на онази, която се появи първа.
Вграждането става тайно, без знанието на невестата - някой измерва с връв или пръчка дължината на нейната сянка, а после тази мярка бива вградена в основите. (И това неизбежно води до смъртта на жената - за митичното мислене сянката е видимият знак за живот, а нейната липса означава преселване в отвъдния свят, където няма слънце.)
В някои варианти на песента се описва и действително вграждане на жив човек в строеж.
Двамата помощници на майстора (някъде - по-малките му братя) издават на жените си какво са намислили. Само главният майстор не казва на своята любима какво ще се случи. На следното утро тя идва първа на строежа - приготвила е обяд за съпруга си. Но как да я вградят? Тук народното въображение се развихря. Майсторът моли жена си да слезе да му донесе пръстена, който изпуснал в реката. Младата булка отива да търси уж изпуснатия пръстен и в това време дюлгерите съграждат върху нея основите на моста (или кулата).
В някои варианти невестата моли мъжа си да й оставят малко прозорче, та да може да кърми рожбата си.
Митът за сътворяването, който е в основата на тази легенда, е устойчив, защото служи на хората като инструмент за преодоляване на трудни ситуации - например при прехода от стара към нова година. Атавистичната вяра, че тогава светът умира и после се възражда, тъче пъстрото платно на фолклорната обредност, свързана с понятията раждане - живот - смърт.
В този фолклорен трагизъм се оглежда и вековният опит на българина, който му подсказва, че без лична жертва успехът е невъзможен.�

В книгата си "Вградената невеста" Жечка Горчева пресъздава легендата така:
За изграждането на крепостните стени около град Хисар, по-рано наричан Траянов град, се разказват много легенди. Една от тях е легендата за вградената невеста.
Говорело се, че изграждането на тези огромни стени било възложено на майстор Манол. Градил майстор Манол тази огромна крепост с десет хиляди работници. Не че строителите били лоши, но имало някаква магия в този строеж. Това, което правели през деня с най-голяма вещина, през нощта се събаряло. Сякаш някаква незнайна сила бутвала зидовете да паднат, колкото и здраво да били направени те. Затова строежът напредвал толкова бавно, че господарите всеки ден крещели и раздавали удари наляво и надясно сред работниците.
Дълго мислил майстор Манол заедно с по-добрите майстори що да сторят, та зидовете нощем да не падат. Един от по-старите зидари казал, че в такъв случай в строежа трябва да се вгради млада жена, която на другата сутрин дойде най-рано на мъжа си храна да донесе. И то не сянката й, както обикновено се прави, а самата жена да се зазида жива. Настръхнали косите на по-младите майстори, но нямало как, трябвало да се съгласят, само и само работата им да потръгне.
Вечерта след залез-слънце майсторите се прибрали по къщите си и казали на своите жени за това жестоко решение. Предупредили ги сутринта да не отиват рано при стените на крепостта. Само майстор Манол не казал на своята млада невеста. Сърцето му се обливало с кръв, като я гледал как пъргаво шета из къщи и пее, как любящо люлее първата им момчана рожба в люлката сред одаята. Той знаел, че точно тя, неговата мила, ще отиде първа на строежа, но смятал за нечестно да й каже да не отива. Не мигнал цяла нощ. Гледал през малкото прозорче ярката луна и молел някак си да му помогне, да накара ранобудното му булче да се успи сутринта. После се обръщал към спящата си невеста, милвал я по бузите и мълком се прощавал с нея.
На другия ден призори майстор Манол вървял към строежа с натежали нозе. Другите майстори го гледали със съжаление. Те били сигурни, че той не е казал на невестата си за жестокото им решение. И ето че не след дълго откъм селището се задала гиздавата невеста на майстор Манол. В едната си ръка държала детето, а в другата - котлето с храната, която най-рано от всички жени приготвила за любимия си мъж, без да подозира нещо лошо. Но още щом пристигнала на строежа, разбрала всичко. Зидарите отгоре я гледали с такава мъка… А сърцето на майстор Манол напрягало да се пръсне.
Без да каже и дума, младата жена пуснала котлето и сама побързала да влезе в предварително приготвената ниша в зида. Помолила само да й оставят по-дълго време гърдите навън, за да може по-дълго да кърми рожбата си. Всички на строежа стояли като окаменели. Затривала се такава хубост, такава младост, и при това майка… А Манол не знаел дали е жив или мъртъв. Знаел само, че строежът ще потръгне, но че с неговия живот вече е свършено.
И до днес на една от вратите в крепостта се вижда гюлче и седефче, с които била закичена злочестата невеста.
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови