Наследство Митология Една Тодора - две легенди

balgari.bg

Една Тодора - две легенди

Често поетичният ни народ "одухотворява" езера, реки и върхове - верни стражи на българската земя. Ето какво се разказва за едно райско кътче в родината ни.
Някога в село Спанчевци живяла мома хубавица - Тодора, започва легендата.
Веднъж през есента Тодора сбрала седянка в бащиния си двор. Край огъня дружките й предяли и пеели, а момците чупели орехи и пригласяли на моминските песни с кавали и дудуци.
Нощта преваляла и ергените рекли: "Която мома изпреде най-рано куклата (къделята) си, на нея ще се падне най-хубавият момък!"
Ала Тодора отсякла: "Не най-хубавият, а най-юначният!" Тогава девойките викнали: "Ще признаем за най-юначен оня , който посмее сам преди първи петли да се изкачи на връх планината и да забие кол на най-високата чука."
Момците останали като попарени. Кой ще посмее да премине край Дърварското кладенче, докато петльовите гласове не прогонят самодивите, що играят край него до късна доба!?
Подигравателни закачки засипали засрамените момци. Само Тодора предяла бързо-бързо и изпод вежди поглеждала омърлушените ергени. Като изпрела къделята си, станала и рекла:
- Тогава аз ще отида и никаква награда не искам. Ще забия хурката на чуката и веднага ще се върна.
Цялата седянка онемяла.
Тодора скочила и тръгнала в тъмната нощ. Стигнала на най-горната чука и забила хурката си на малката полянка.
Сетне понечила да се изправи, ала невидима сила я дръпнала за престилката. Опитала Тодора да се отскубне, с всички сили се дръпнала назад и полетяла в пропастта...
Дълго чакали момите и ергените юначната хубавица да се върне... Рано сутринта ергените тръгнали да я дирят. Намерили забитата хурка и парче от престилката й, забучено заедно с нея. Открили и тялото й в пропастта, изнесли го и го погребали на високата чука до хурката. Оттогава до ден днешен красивите чуки били наречени Тодорини кукли.
Това разказват хората от берковските села.
Във Вършец обаче разправят друго:
Живяла в това село красива, сладкодумна мома - Тодора. Стари и млади обичали да се спират на приказки с нея. Много момци я искали, ала тя си имала либе - Иван, овчар от село Заножене. Рядко се виждали двамата влюбени, но често се чували - той свирел, а тя отпявала на свирнята му, докато работела на полето.
Едни ден обаче богат жених от видинските села дошъл за Тодора и родителите й, без да я питат, я сгодили. А тя плачела и дума не давала да се издума за сватба - надявала се Иван да я открадне и да заживеят щастливо в планината при стадото му.
Пращала Тодора хабер на Иван, чакала го дълго, ала той не идвал. Богатият годеник бързал да вдигнат сватбата, затова хубавата Тодора решила сама да отиде при любимия си.
Дълго се лутала из планинските усои, докато го намери. Но Иван не й се зарадвал - разбрало се, че отдавна е женен, че има деца.
На Тодора чак й премаляло - погазила бащина дума, посрамила моминска чест... Развързала тогава торбата с моминската си прикя, надарила буките и габерите като сватове и девери с кенарени ризи и шити пешкири.
Седнала на на върха на планината и заплакала:
- За тебе дар не остана, затова ти дарявам себе си! - И се хвърлила от високата чука.
Там, дето паднали Тодорините сълзи - край Стара река, избликнали лековити извори, които хората посещават и днес. А дърветата, които отчаяното момиче окичило със сватбените си дарове, се вкаменили и хората ги нарекли Тодорини кукли.
Тодорини кукли (на снимката) е група от четири скалисти върха в Западна Стара планина, най-високият от тях е 1785 м. Намират се на 10 км югозападно от Вършец и на 6 км североизточно от прохода Петрохан.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови