balgari.bg

Аз, буки, веди

Със своя собствена азбука разполагаме повече от десет века. Началото е поставено в средата на ІХ век от славянските първоучители Кирил и Методий. Създаването на азбука за славянския език е свързано с тяхната Моравската мисия през 862 г. Изобретяването на славянските букви обаче е дълъг процес и е плод на съвместната дейност на двамата братя в манастира на планината Олимп през 855 г.
Старобългарските азбуки са две - глаголица и кирилица. Глаголицата е оригинална графична система, а кирилицата възприема и адаптира буквите от гръцката писменост.
Първата азбука, създадена от Кирил и Методий, е глаголицата (името й идва от глагол - "дума"). На нея са написани най-старите запазени старобългарски писмени паметници от ІХ-ХІ в. Втората старобългарска азбука - кирилицата, се появява в края на ІХ в. През Х и ХІ в. се употребяват и двете писмени системи. Кирилицата измества глаголицата през ХІІ в.
Славянските букви на светите братя от Солун стават едно от най-силните оръжия за осигуряване на политическата и културната независимост на България, а с широкото им разпространение сред другите славянски народи поставят основите на нова европейска цивилизация. Чрез културното и религиозното посредничество на България кирилицата прониква в Русия, Сърбия, а от ХІV чак до началото на ХХ век на кирилица пишат във Влахия и Молдова. Дори Монголия ползва кирилските букви от 1945-а до 1993-та. Днес на кирилица се пише и в Македония.
ГЛАГОЛИЦАТА
През 863 г. Кирил и брат му Методий са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия. За тази цел Кирил създава съвършено нова азбука - глаголицата. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия, където двамата братя обучават свои последователи.
Създателят на глаголицата е добре подготвен граматик, който познава отлично византийската писменост, но е имал познания и за различни други графични системи. Писмената система, която е успял да създаде, почива на добре премислена езикова организация. Доказателство за българския й характер е, че в нея могат да се проследят фонетични особености, някои от които се срещат в т. нар. рупски говори.
Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековния гръцки минускул (бързопис). Някои от знаците са извлечени от северносемитското писмо,за други се смята, че произлизат от древноеврейски и самарянски ръкописи, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си до хазарите.
Глаголицата е съставена само от един вид букви - няма главни и малки. Според графичния си облик азбуката се развива в две форми: българска (обла глаголица) и хърватска (ъглеста глаголица).
Най-известните средновековни писмени паметници на глаголица са Зографско четвероевангелие, Асеманиево евангелие, Мариинско евангелие, Рилски глаголически листове, Охридско евангелие, Мюнхенски абецедар, Синайски псалтир.
През 886 г. учениците на Кирил и Методий са прогонени от Великоморавия, но новопокръстена България ги приема с отворени обятия. Те донасят тук глаголицата, на нея пишат книжовниците през IX, X и XI в.
През 1483 г. във Венеция е отпечатана първата книга с глаголица, като печатната глаголица в голяма степен имитира ръкописната.
С глаголица са писали и в Русия, но рядко. В Хърватско глаголицата в т. нар. ъглест, илирийски вариант се запазва най-дълго - до средата на XVII в., но дори в края на XIX в. там излиза от печат богослужебна книга на глаголица.
КИРИЛИЦАТА
Мистерия витае около това название - то не е открито в нито един български средновековен извор, въведено е много по-късно и е резултат от погрешна научна теория, базирана на един израз от "Кратко житие на Климент Охридски": "Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил."
В това сведение всъщност се казва, че�Климент Охридски е разработил по-опростен и удобен глаголически шрифт, а не нова графична система, каквато е кирилицата.
Тя се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които отбелязват специфични за българския език звукове, като б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, я, ю. Развива се под силно гръцко влияние, ползват се ударения, придихания, тилди.
На базата на старославянската литература, внесена в Русия предимно от България, се развива църковнославянският език. После, през Възраждането, този език се "връща" у нас пак чрез книгите, за да интензифицира езиковото развитие на пробудилия се народ.
През 1708 г. руският цар Петър I провежда реформа на писмената система. Много от буквите са заменени с подобни на тях от латиницата, премахва се ударението като графичен белег. Тази латинизирана славянска азбука, разработена в холандско печатарско ателие, е въведена като задължителна в Русия под името "гражданский шрифт". Гражданският шрифт е известен днес като "кирилица" и е в основата на всички кирилски азбуки.
Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука. Развитието на кирилицата прескача ренесансовия период от развитието на типографията в Западна Европа и от средновековния етап, на който се намира дотогава, е изравнено с къснобароковата латинска типография.
Гражданската азбука е усвоена първо в Сърбия (в комбинация с реформите на Вук Караджич), а след това и в България (около 30-те години на деветнайсети век).
В началото на ХХ в. е създаден стандартен украински и беларуски правопис, базиран на тогавашната руска азбука. През 1945 г. е създаден и стандартен македонски език с писмена система, базирана на сръбската азбука.
Съвременната ни азбука добива познания ни облик през 1945 г., когато се въвежда т. нар. Отечественофронтовски правопис.
На снимката: Фрагмент от Башчанската плоча - един от най-старите запазени глаголически текстове, наречен така по името на местността Башка на о-в Крък. Башчанската плоча е един от най-старите паметници на хърватски език - от 1100 година е.
Източник: http://bg.wikipedia.org
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови