Наследство Българският език Името - модерно и традиционно

balgari.bg

Името - модерно и традиционно

Системата на личните имена на българите е богата и сложна. Исторически и социални фактори са изплитали тъканта й в продължение на години и векове, традиция и модерност са се сливали в тях.
Преди хилядолетие тук са живели хора, назовани Войтех, Расате, Ирник. Имена на владетели - Аспарух, Крум, Асен, Калоян, Борил, Ивайло, дълго тънали в забрава, преди Възраждането да ги извика отново на дневен ред.
Траки, гърци, римляни, славяни, прабългари смесили думите, с които назовавали човеците, и така се получило пъстрото многообразие, с което разполагаме днес да именуваме децата си.
Християнството привнесло своите библейски Йоан, Павел, Георги. А в по-ново време руски и западноевропейски влияния не спират да вълнуват морето от български лични имена. 
Древните обитатели на земите ни считали името за заклинание. Чрез него те пожелавали на новороденото здраве, щастие, прослава. Предпазвали го от злини. Свързвали го с неземни сили и свети мъже и жени.
Имаме много да учим от тях и в тази област...
По своя произход имената на българите се делят на три групи: славянски, християнски и местни.
Славянските имена най-често са от две съставки, едната от които е "добър", "мир", "свят", "слава". Те са с ясна семантика и до днес - Владислав, Владимир, Боримир, Деян, Белослава, Дивна, Добрина, Искра, Калина. 
Православието дарява на българската именна система Андрей, Димитър, Мария, Ирина, Стефан, София, Христо, Иван, Антон и много други. Повечето са с еврейски, гръцки или латински произход. Сетне се появява и тенденцията чуждите имена да се превеждат (калкират) - така Теодосий става Богдан, Теодор и Доротей - Божидар, Параскева - Петка, Теофана - Божана.
През средновековието българинът започнал да назовава детето си с името на светеца, близо до чийто празник се е родило. 
Местните имена, създадени от народа ни в продължение на хилядолетие и половина, са производни от славянските и християнските, назовават качества на духа, явления от социума, растения, живи същества или природни творения.
Сред тях са Добри, Веселин, Здравко, Стоян, Камен, Горан, Веселин, Найден, Цвета, Рада, Зорница и др.
Според функцията си личните имена биват пожелателни (те "приписват" на детето желани от общността качества - Живко, Бойко, Първан, Слави, Велико) и защитни (те "пазят" новороденото или пък семейството от беди - Стойчо, Запрян, Вълко, Доста).
Благородници и владетели пък получавали двойни имена - Симеон-Роман носи имената на двамата си могъщи дядовци например. Двойното именуване - с християнско и с народностно име, става традиционно за Самуиловия род, Гаврил Радомир и Иван Владислав са най-известните примери. През ХII-ХIV в. двойни имена носят всички владетели - Иван Асен, Алексий Слав, Добромир Хръз, Тодор Светослав, Георги Тертер, Теодора Анна, Кера Тамара. През ХIV в. двойни лични имена могат да се открият и сред неаристократичните среди. Понякога вторите имена добиват значение на родови.
Двойните имена от типа на Анна-Мария или Мария-Магдалена социалистическата държава забранява, но днес, когато всичко е в ръцете на родителите, те не са рядкост. (За новите тенденции при имената - след малко).
Бащиното име е сравнително ново. То е наложено по административен път през деветнайсети век по руски образец. 
Фамилните имена пък докъм XVIII в. са идвали от името, професията, прякора, произхода на основателя на рода, без да се добавят наставки. По-късно започва използването на общославянските наставки "-ов" ("-ев"), "-ски", "-ин". Така потомците на Джамджията стават Джамджиеви, наследниците на грънчари - Грънчарови, а синовете и внуците на някой известен Вълко - Вълкови.
До началото на двайсети век в печатаните от държавата формуляри след трите имена се среща графа "прякор". Прякорът е институционализиран през Възраждането. С него даден човек става познат на голяма група хора - в селото, в гилдията, в околността. Прякорът може да е свързан с уменията, външността, характера на носителя си. Днес прозвището (прякорът) се среща предимно в неофициалното общуване, макар правната ни система да го легализира.
Следосвобожденското време обогатява българската именна система с имена от близки и далечни езици. От руски заемаме Олга, Игор, Наталия, Александър (някои от тях са заети и в руски език, произходът им е гръцки и латински). Активизират се Владимир, Владислав - пак по руски образец.
От Запад нахлуват Силвия, Габриела, Виктор, Мартин и др. 
Някои имена, схващани като остарели, добиват нови форми - Даниел и Даниела (от Данаил), Николай и Никол (вместо традиционните Никола и Николина), Мариана и Мариета (производни на Мария), Теодор (вместо Тодор), Кристиян, но също и Християн. 
Към 1980 година в първата десетка при женските имена са Мария, Иванка, Елена, Марийка, Йорданка, Ана, Пенка, Надежда, Радка, Анка. При мъжете подредбата е Иван, Георги, Димитър, Петър, Христо, Николай, Тодор, Йордан, Стоян, Васил. 
Трийсет години по-късно, през 2010-а, "класацията" е: Георги, Иван, Димитър, Николай, Петър, Христо, Йордан, Стефан, Васил, Тодор, Стоян, Александър при мъжете, Мария, Иванка, Елена, Йорданка, Росица, Даниела, Петя, Десислава, Виолета, Надежда, Маргарита при дамите. Данните са на НСИ.
Най-новото време, отворило широко вратите на езика ни за чужди влияния, слага отпечатък и върху системата на личните имена.
Все по-често стародавната традиция новороденият член на семейството да поднови името на дядо или баба бива интерпретирана по нов, "модерен" начин - на баба Иванка кръщават Йоана, на дядо Стоян - Станислав.
И няма нищо лошо в това.
Само ни се иска държавата ни да е там, където трябва, когато родителските амбиции се развихрят до Грациела, Дебора, Антъни и Жулиен... 

Още интересни факти и размишления за имената ни вижте на http://www.segabg.com и на http://kulturni-novini.info

На снимката: Чудотворният лик на великомъченик Георги Победоносец от Зографския манастир. Най-много българи носят името на воина светец
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови