Наследство Митология

balgari.bg

Песни и легенди разказват за вграждането на невеста

Легендата за младата жена, зазидана в основите на мост или сграда, за да не се руши градежът, се среща навсякъде, където са живели българи. Има я в Балкана и в Родопите, в Македония, в Тракия, в Епир и Тесалия, във Влашко, в Трансилвания, та чак до унгарските земи.
След Освобождението при разрушаването на джамията в село Мадара в основите бил намерен цял скелет (а джамията била всъщност преправена църква, която пък била древно светилище), разказва samoistina.com.

Мотива за вграждането на невеста откриваме не само в митологичните народни песни, но и в творчеството на възрожденските ни писатели и авторите, писали в началото на двайсети век.
Страшната легенда пресъздават Цани Гинчев в баладата "Две тополи, или Неожидана среща", Петко Славейков в баладата "Изворът на Белоногата", Петко Тодоров в драмата "Зидари" и Стилиян Чилингиров в пиесата "Мостът на река Струма".

Народната песен започва с това - как няколко строители под ръководството на главния майстор (най-често Манол или Павел) градят мост над голяма река (Струма, Марица, Тунджа, Арда) или крепост (наричана Пиргос или Бял град, бяло кале). Каквото и да съградели през деня, то се срутвало през нощта, разказва сюжета www.rodopskistarini.com.
Накрая майсторите решават, че за да е устойчив строежът, в неговите основи трябва да вградят сянката на скъп за тях човек. Вечерта всеки моли своята невеста да дойде на следващата сутрин на строежа. Планират да вградят сянката на онази, която се появи първа.
Вграждането става тайно, без знанието на невестата - някой измерва с връв или пръчка дължината на нейната сянка, а после тази мярка бива вградена в основите. (И това неизбежно води до смъртта на жената - за митичното мислене сянката е видимият знак за живот, а нейната липса означава преселване в отвъдния свят, където няма слънце.)
В някои варианти на песента се описва и действително вграждане на жив човек в строеж.
Двамата помощници на майстора (някъде - по-малките му братя) издават на жените си какво са намислили. Само главният майстор не казва на своята любима какво ще се случи. На следното утро тя идва първа на строежа - приготвила е обяд за съпруга си. Но как да я вградят? Тук народното въображение се развихря. Майсторът моли жена си да слезе да му донесе пръстена, който изпуснал в реката. Младата булка отива да търси уж изпуснатия пръстен и в това време дюлгерите съграждат върху нея основите на моста (или кулата).
В някои варианти невестата моли мъжа си да й оставят малко прозорче, та да може да кърми рожбата си.
Митът за сътворяването, който е в основата на тази легенда, е устойчив, защото служи на хората като инструмент за преодоляване на трудни ситуации - например при прехода от стара към нова година. Атавистичната вяра, че тогава светът умира и после се възражда, тъче пъстрото платно на фолклорната обредност, свързана с понятията раждане - живот - смърт.
В този фолклорен трагизъм се оглежда и вековният опит на българина, който му подсказва, че без лична жертва успехът е невъзможен.�

В книгата си "Вградената невеста" Жечка Горчева пресъздава легендата така:
За изграждането на крепостните стени около град Хисар, по-рано наричан Траянов град, се разказват много легенди. Една от тях е легендата за вградената невеста.
Говорело се, че изграждането на тези огромни стени било възложено на майстор Манол. Градил майстор Манол тази огромна крепост с десет хиляди работници. Не че строителите били лоши, но имало някаква магия в този строеж. Това, което правели през деня с най-голяма вещина, през нощта се събаряло. Сякаш някаква незнайна сила бутвала зидовете да паднат, колкото и здраво да били направени те. Затова строежът напредвал толкова бавно, че господарите всеки ден крещели и раздавали удари наляво и надясно сред работниците.
Дълго мислил майстор Манол заедно с по-добрите майстори що да сторят, та зидовете нощем да не падат. Един от по-старите зидари казал, че в такъв случай в строежа трябва да се вгради млада жена, която на другата сутрин дойде най-рано на мъжа си храна да донесе. И то не сянката й, както обикновено се прави, а самата жена да се зазида жива. Настръхнали косите на по-младите майстори, но нямало как, трябвало да се съгласят, само и само работата им да потръгне.
Вечерта след залез-слънце майсторите се прибрали по къщите си и казали на своите жени за това жестоко решение. Предупредили ги сутринта да не отиват рано при стените на крепостта. Само майстор Манол не казал на своята млада невеста. Сърцето му се обливало с кръв, като я гледал как пъргаво шета из къщи и пее, как любящо люлее първата им момчана рожба в люлката сред одаята. Той знаел, че точно тя, неговата мила, ще отиде първа на строежа, но смятал за нечестно да й каже да не отива. Не мигнал цяла нощ. Гледал през малкото прозорче ярката луна и молел някак си да му помогне, да накара ранобудното му булче да се успи сутринта. После се обръщал към спящата си невеста, милвал я по бузите и мълком се прощавал с нея.
На другия ден призори майстор Манол вървял към строежа с натежали нозе. Другите майстори го гледали със съжаление. Те били сигурни, че той не е казал на невестата си за жестокото им решение. И ето че не след дълго откъм селището се задала гиздавата невеста на майстор Манол. В едната си ръка държала детето, а в другата - котлето с храната, която най-рано от всички жени приготвила за любимия си мъж, без да подозира нещо лошо. Но още щом пристигнала на строежа, разбрала всичко. Зидарите отгоре я гледали с такава мъка… А сърцето на майстор Манол напрягало да се пръсне.
Без да каже и дума, младата жена пуснала котлето и сама побързала да влезе в предварително приготвената ниша в зида. Помолила само да й оставят по-дълго време гърдите навън, за да може по-дълго да кърми рожбата си. Всички на строежа стояли като окаменели. Затривала се такава хубост, такава младост, и при това майка… А Манол не знаел дали е жив или мъртъв. Знаел само, че строежът ще потръгне, но че с неговия живот вече е свършено.
И до днес на една от вратите в крепостта се вижда гюлче и седефче, с които била закичена злочестата невеста.
Етикети:
 

Сурова легенда разказва за вкаменени сватбари

Природният феномен Каменната сватба е обвеян в легенди. Причудливата скална композиция се намира на 5 км от центъра на Кърджали край село Зимзелен. Разположена е на площ от около 40 дка, обявена е за защитен обект през 1974 г.
Скалните образувания разкриват пред очите на любопитните уникални форми, напомнящи фигури на хора, животни, птици.
Пирамидите всъщност са вулканични туфи, образували се преди около 40 милиона години. В този период районът на Кърджали е бил дъно на море, в което според изследователите е изригнал вулкан. Пепелта от вулкана, утаила се на дъното, е била с разнороден състав. Различните химически елементи дават и разнообразното оцветяване на скалите - едни са розови, други - зеленикави, кафеникави, бели. Преди около 25 милиона години морето се е отдръпнало на изток и тогава е започнало оформянето на скалите. Ерозията им под въздействието на слънце, влага и вятър придава на каменните образувания формите, провокиращи фантазията на местните хора.
Най-разпространената легенда свързва двете високи 10-ина метра скали, наподобяващи прегърнати мъж и жена, с нещастната любовна история на двама млади.
Един момък се влюбил в девойка от съседното село, от копнеж по нейтата кръшна снага и пламенни очи чак се разболял. Като разбрал бащата на младежа за мъката на сина си, отишъл в селото да я откупи за снаха. Вдигнали голяма сватба. Взели момата и с музика и веселие тръгнали към Зимзелен.
Изневиделица се извила вихрушка и повдигнала яшмака (булото) на невестата. Видял свекърът лицето на снаха си и греховни мисли го завладели.
Ала природата майка "чула" стаените желания на стария мъж и за да предотврати тяхното осъществяване, вкаменила шествието.
Тук, при уникалния феномен, са снимани лентите "Каменната гора" на режисьора Иля Велчев и "Козелът" на Георги Дюлгеров.

 

Наричат го спасител на Европа

Средновековни извори сочат свети Тривелий Теоктист за кан Тервел от рода Дуло, син на основателя на българската държава Аспарух.
Владетелят светец е роден през 675-а, през 705-а получава титлата кесар на Източната Римска империя. Титлата се дава само на християнски владетели, което означава, че Тервел е приел новата вяра.
Популярността на кесаря Тервел сред хронистите на християнска Европа е огромна. Още в края на XV век за него пише един от най-важните представители на италианската историография - Марк Антонио Сабелико: "Както се говорело, първият български крал кръстител е Требелиус." Европейските автори отделят на Тервел достойно внимание, наричат го "спасител на Европа", защото е спрял арабската инвазия на Стария континент. Исторически и художествени произведения в Европа до 17-и век пресъздават с признателност делото на българския владетел, канонизиран от християнската църква като свети крал Тривелий, защото на 15 август 718 година спасява Константинопол от арабска окупация. Сред тях е и историческият труд на Мавро Орбини "Царството на славяните".
Смята се, че Тервел изгражда манастир край Охрид, където се оттегля от светския живот и се замонашва под името Тривелий Теоктист. Умира през 722 година. Църквата го почита на 4 януари.
Три български извора говорят за живота и делата на Тервел - "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, "История" на йеромонах Спиридон и т. нар. Зографска българска история.
През XVIII и XIX век известни зографи от Самоковската художествена школа изобразяват свети Тривелий Теоктист в много църкви и манастири на Балканите. В монашеско одеяние е изобразен канът светец в Зографския, Рилския, Троянския, Преображенския манастир, Бельова църква в Самоков, църквата "Въведение Богородично" в Панагюрище, манастира "Свети Спас" край с. Лозен, църквата в Старо село и другаде.

Източник: http://bg.wikipedia.org
 

Хубавата Родопа спасява Орфей

Траките разказвали, че Родопа била прочута с красотата си девойка. Даже боговете й се възхищавали, всеки се надявал хубавицата да му стане жена. Бог Хемус бил особено ревнив към девойката и хвърлял каменни грамади, за да я скрие от останалите богове. Ала като не могъл да я опази, Хемус вкаменил момичето и го превърнал в планина.
Дебрите на тази планина били огласяни от чудните песни на Орфей, с които той омайвал всичко живо.
Скитал веднъж Орфей цял ден из горите и поседнал на един връх да почине. Залисан от прекрасната гледка, не забелязал как от една скала изпълзяла триглава змия. Камъни обаче се търколили и събудили прочутия певец от унеса му.
Ала нямало къде да избяга, около него се простирали само скали. Затова Орфей запял. Песента му била толкова пленителна, че даже змията спряла и се заслушала. Три дни и три нощи пял тракиецът. Змията прибрала един по един отровните си езици и легнала на земята. На третата нощ чудовището заспало непробуден сън. Така се спасил Орфей от голямата опасност.

Наименованието Родопа е познато от древността. Споменава се от Омир, Вергилий, Овидий. През Средновековието е позната като Славееви гори. Смята се, че е произлязло от името на тамошния владетел Слав. Турците пък я наричали Доспат.

Още една легенда за Родопа - на�www.omda.bg
Етикети:
 

Богомилът ясновидец

Легендата приписва лидерството на богомилите на един от синовете на цар Симеон, княз Бенеамин.
Кой е Бенеамин, известен като Боян Мага?
Архиепископ Боян е една от най-влиятелните фигури в средновековната ни история.
В основата на богомилството стои познаването на природните сили, законите, които ги движат, както и тяхното приложение в помощ на хората.
Именно учен и посветен в тайните познания е бил Боян Магесника.
Знанията на младия Бенеамин наистина са впечатляващи и това се вижда още в Магнаурската школа. Огромните му способности будят страх и неразбиране у един от учителите му в Константинопол - философа и литератор Николай Мистик, един от главните възпитатели в Императорската школа.
Тайнствената сила на Боян омагьосва и Мария, внучката на императора Роман Лакапин, която се влюбва в потайния княз. По-късно тя става българската царица Ирена, съпруга на цар Петър. 
През зимата на 927 г., няколко месеца след смъртта на баща си, седемнайсетгодишният Боян се завръща в Преслав като съветник на новия цар - своя брат Петър. 18-годишен е, когато тайна среща в подземната зала на манастира "Света Параскева" дава началото на богомилството. На срещата присъстват Боян, поп Богомил - негова дясна ръка, двама сирийски духовници, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец и Гавриил Лесновски. От двамата сирийци Бенеамин получава богомилското таро, както и свещени за богомилите книги - легендата за Стефанит и Ихнилат и Първообраза на Йоановото евангелие.
Скоро след това Боян изпраща първите апостоли на учението да проповядват във Франция, Русия, Полша, Кипър. В България все повече хора приемат идеите на богомилите, фолклорът пази спомена за Боян Магесника, Песоглавеца и т. н., както са го наричали.
Богомилите познават билките, методите на природолечението, ирисодиагностиката, хората ги възприемат като лечители, а това отваря пътя на революционните духовни идеи.
Докато Бенеамин е на едно от дългите си пътувания извън страната, са заловени и затворени много богомили. Мнозина умират, преди Боян Мага да се върне.
С ясновидските си способности Боян е можел да предвиди събитията, да предрече съдбата си и съдбата на съмишлениците си.
Водачът на богомилите загива от ръката нанаемник през 970 г. Образът му е объзсмъртен в песни, предания и литературни творби.
 
Източник: www.beinsadouno.com
 
Илюстрацията е на Лили Димкова 
 
Страница 1 от 3