Наследство Митология Легенда за красотата и греха

balgari.bg

Легенда за красотата и греха

altЕдна от най-популярните легенди за Белоградчишките скали разказва как са възникнали фигурите на Монаха и Монахинята.
Някога на двата най-високи върха на скалите имало два манастира - мъжки и девически.
Сестра Витиния, която живеелa в девическия манастир, била невиждана красавица, ала хубостта й била скрита под широкото монашеско расо. Витиния била родена в пазвите на връх Миджур и била начерена Вита. Девойката Вита имала златисторуса коса, сини очи, бяло лице, алени устни, гайтанлии вежди. Снагата й била стройна като тополка. Когато Вита пасяла козите по планинските склонове, гласът й като медено звънче огласял усоите и омайвал всичко живо.
Красивата пастирка често срещала в планината левент овчар, с висок и строен стан, черноок и със смолисти коси. Овчарят свирел ненадминато на кавал. Двамата се влюбили един в друг.
Веднъж обаче при родителите на Вита дошъл стар калугер и им казал: "Тази хубост не води на добро. Скрийте я, запазете я от зли очи и от кървави сълзи. Само манастирът може да запази чедото ви. Оставите ли я на свобода, ще се загуби и вас ще почерни."
Уплашили се майката и бащата на Вита, пратили девойката в манастира. Тук младата послушница получила името Витиния, но ден и нощ тъжала за планинските простори и за любовта на младия овчар.
Веднъж на манастирския празник Благовещение затворената в килията си Вита чула тъжна, протяжна мелодия на кавал. Изскочила тя навън, пробила си път сред навалицата - там бил любимият й, съзрял я и той и в миг замлъкнал с вперени в нея очи. Но притичала старата игуменка, хванала Вита за ръка и я помъкнала към килията й.
Минало време, Витиния плачела безутешно. Една нощ обаче отново чула тъжния глас на кавал. Свирнята идела откъм върха, където бил мъжкият манастир. Оттогава всяка вечер, когато покой обхванел манастира, Вита слушала успокояващия душата й глас на кавала и така дочаквала изгрева...
Една нощ се извила буря, кършела дървета, гръмотевици продънвали земята. Вита стояла при отвореното прозорче на килията и чула името си - зовял я гласът на овчаря, отскоро станал послушник в мъжкия манастир.
Изтръпнала от радост девойката. Зашепнали си жадувани думи и обещания... От тази нощ се заредили потайни срещи между двамата влюбени. Вита се оживила и калугерките решили, че вече се е примирила със съдбата си и монашеството.
Минала почти година. Неочаквано Витиния пак се затворила в килията си и не излизала оттам. Другите си помислила, че е болна и я оставили. Но сякаш гръм паднал върху манастира и зашеметил калугерките - от килията на послушницата долетял детски плач.
Молела се Витиния да не я прогонват от обителта, но калугерките били неумолими. Любимият й също не можел да й помогне, само я гледал отдалече.
Тогава станало чудо - земята се разтресла и с грохот се съборил женският манастир, като затрупал всичко живо вътре. Вкаменила се и молещата за милост Витиния с детето си. Ужас вкаменил и хукналите да бягат монаси. Вкаменен, пред манастирската врата останал монах Лука - любимият на Витиния.
Стоят и до днес останките на срутения метох, вкаменените калугери и над всичко това - вкаменените фигури на Монахията и Монаха...

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови