Наследство Традиции и обичаи Боб, лук, погача с кръст и много благопожелания

balgari.bg

Боб, лук, погача с кръст и много благопожелания

На Бъдни вечер, или Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич, свършват 40-дневните Коледни пости. Според народното вярване Божията майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила "млада бога", но съобщила за това чак на другия ден.
Млада невеста, която ражда за пръв път, на следващия ден казва на света за новороденото, тогава се канят и гости според народните ни традиции.
Богата бъднивечерска обредност се фокусира около бъдника, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъдникът е специално избрано тригодишно право дърво. Отсича го момък, според народното поверие това дърво поддържа през цялата година огъня в огнището. Три вида обредни хлябове меси българката за Рождество - посветени на верския празник, на селската работа и за коледарите. Хлябовете се раждат след специални ритуали - брашното се сее през "три сита копринени", кади се с палешника, а водата, с която се замесва брашното, трябва да е донесена в бял котел от мома или млада булка, задомена същата есен.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да е изобилна, а храните на нея - постни, нечетен брой. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия - всичко, което е произведено през годината. На трапезата са също и сурово жито и колакът от Игнажден. На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама. А докато се храни семейството, наоколо стоят ремъкът на ралото, пълна с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, сетне - всички останали помещения в дома, а накрая - двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.
Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да не стават квачките. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израснат високо житата през лятото. От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Някъде из етническата територия на България на бъднивечерската трапеза оставят празно място - за мъртвите, и не прибират храната през нощта, за да дойде покойникът да се нахрани.
Около трапезата на Бъдни вечер се гадае - за времето през всеки месец от новата година, за реколтата, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.
Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета на възраст от осем до дванайсет години, обикалят дружно къщите на роднини и съседи, като носят дрянови пръчки и пеят песни, а домакинята го дарява с колачета, сушени плодове, орехи.
Богата е традиционната символика на Бъдни вечер. Днес също можем да уважим традициите. Сложете на коледната трапеза мед - да ви е сладък животът, лук - имотите ви да са колкото люспите му, чесън - да ви пази от зли сили, жито, най-важната храна на българина, орехи, които могат да разкриват бъдещето, плодове, червено вино. Добавете и северната традиция да се украсява масата със свещи и елхови клонки - символи на светлината и вечно обновяващия се живот.
Нахранете близките си с неща, които набъбват при варенето: жито, боб, леща, ориз, сухи пиперки, ошав, стафиди. Освен че са вкусни, те привличат и сили, които ще помогнат да се увеличи семейството.
А в питата скрийте сребърна пара. Комуто се падне - цяла година от здраве и имане не ще се отърве.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови