Наследство Традиции и обичаи От Богоносеца до Богослова

balgari.bg

От Богоносеца до Богослова

На 20 декември Православната църква чества паметта на свети Игнатий Богоносец.
Веднъж Христовите апостоли спорели помежду си кой от тях е най-голям, разказва писанието. А Спасителя, като ги чул, повикал едно дете, прегърнал го и казал: "Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно."
Това дете, което Исус прегърнал, е бъдещият епископ на Антиохия, проповядвал Божието слово и въвел пеенето на божествените песни от два хора. Наричали го Богоносец, защото той самият казвал, че носи Бог в сърцето си.
По случай победите на император Траян в Антиохия били устроени тържества и веселия, но християните не участвали в тях, защото те били свързани с езически обреди. Когато съобщили на Траян за това, той повикал Игнатий и дълго се опитвал да го склони да се отрече от Христа, но не успял. Хвърлили епископа в тъмница, а по-късно го пратили в Рим, където загинал мъченически.

Според българската фолклорна традиция най-важният обичай на Игнажден е полазването, идването на полазника. Още предния ден стопаните са избрали добър и имотен човек, когото с бъклица са поканили на гости. Когато полазникът дойде, първо отива до огнището, разбърква жаравата и благославя: "Колкото искрици, толко пиленца, яренца, теленца, дечица, най-вече мед и масло и бела пшеница в тая къща!"
Вярва се, че от Игнажден Божията майка се замъчила да роди своя син Христос.
 
На 24 декември пък е Бъдни вечер, или Малка Коледа, Кадена вечеря, Неядка - празникът, посветен на дома, на семейството и рода. 
По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза, стопанинът на къщата запалва огнището бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" В бъдника - крушов, дъбов или буков пън, предварително се издълбава дупка и в нея се сипва червено вино, тамян и зехтин, като се запечатва с пчелен восък. Така приготвен, бъдникът, наричан още коледник или прекладник, остава да тлее цяла нощ.
Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен боговица, богова пита, божичник, харман. Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада булка, а брашното за него е пресято през три сита. Върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб момата приготвя и "вит-превит кравай", предназначен за коледарите.
На бъднивечерската трапеза се нареждат нечетен брой ястия - 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. В някои краища правят тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година!). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех - така фолклорната мисъл "осветява" четирите посоки на света.
Преди да започне вечерята, най-старият мъж в дома прекадява трапезата, та да бъдат прогонени злите сили. Сетне разчупва обредния хляб с думите: "Ела, Боже, да вечеряме." Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат.
Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, човекът няма да боледува. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад.
Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.
В полунощ, когато се ражда Спасителя, по къщите тръгват коледари - млади момци, вече за женене. Станеникът, предводителят им, носи обредното дръвче - ябълка, елха - клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети.
Коледарите пеет песни и благославят дома, а стопаните ги даряват богато с колачета, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение, друга част продават и дават парите за църквата, училището или читалището.
 
Рождеството на Иисуса Христа станало така: то станало след годежа на Преблагословената Му Майка, Пречистата Дева Мария с Йосиф, мъж праведен и вече стар (защото бил на осемдесет години), разказва Светото писание.
Пречистата Дева била дадена като съпруга на Йосиф, за да съхранява той девството й и да се грижи за нея. Още преди да започнат да живеят заедно, се оказало, че тя е заченала в утробата си от Светия дух.
Когато наближило време Мария да роди, двамата с Йосиф трябвало да идат във Витлеем - император Август заповядал да се направи народно преброяване в цялата империя и всеки отивал да се запише там, където бил роден. 
Витлеем се оказал малък да побере дошлия в него народ. Йосиф и Мария не могли да намерят място в странноприемница и се подслонили в пещера извън града. Тук Мария родила Исус, повила го в пелени и го положила в яслите. А за яслите били вързани осел (магаре) и вол, които със своето дихание съгрявали Младенеца.
Пастири, пазещи стадата си недалеч от Витлеем, ненадейно видели в небето чудна светлина и ангел Божи им се явил да им възвести за случилото се.
 
И днес се вярва, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва - но само праведните чогат да видят това. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.
 
Коледните празници продължават до 27 декември - Стефановден.
Свети първомъченик и архидякон Стефан е първият мъченик за Христа. В защита на вярата при спор с еврейските първенци той бил изправен на съд пред синедриона и осъден - убили го с камъни през 37 година.
През 415 г. мощите на първомъченика били открити чрез чудно видение, което се явило на един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Ерусалим, за да продължат да творят чудеса.
 
На 1 януари Църквата чества свети Василий Велики, а по домовете български шетат сурвакари.
 
Василий Велики се родил около 330 г. в Кесария Кападокийска в Мала Азия. Завършил с отличие кесарийското училище, където се запознал с бъдещия бележит църковен отец св. Григорий Богослов. Образованието си Василий продължил в Константинопол и Атина - получил богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.
През 356 г. се завърнал в родината си и приел свето кръщение, а сетне тръгнал да странства. Две години по-късно Василий основал монашеско общежитие в близост до Неокесария, на брега на р. Ирис. През 364 г. се завърнал в Кесария, приел презвитерски сан и станал близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. След смъртта на Евсевий станал епископ. Годината била 370-а.
С голяма всеотдайност свети Василий организирал благотворителен институт, като около новопостроения храм бил изграден голям комплекс с болница, странноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите.
Най-голямо внимание обаче отделял на богословските спорове със савелиани, ариани и македониани. Ревностно защитавал православието. Посветил живота си на теоретичното обосноваване на истината в православното богословие, създал ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкувал Свещеното писание, съставил литургия, известна и до днес под името "Василиева литургия".
Починал на 1 януари 379 г.
 
По традиция вечерта преди Сурваки, 1 януари, се нарежда празнична трапеза, или втора кадена вечеря.
Ястията са като на бъднивечерската софра, но има още и баница, погача и свинско.
В баницата (или млин, плакия, зелник, булгурник) се скриват дрянови клончета с пъпки, като всяко клонче се нарича за здраве, късмет, плодородие и т. н. и според това на кого кое се е паднало, се гадае какво го чака идната година.
Погачата пък е голяма прясна пита, приготвена специално за Сурваки.
В Панагюрско жената, омесила питата, преди да измие ръцете си от тестото, докосва всяко плодно дърво в градината и пчелните кошери, за да има плодородие през годината, а в Странджа тази пита се меси с подсладени ръце. В погачата се слага сребърна пара. След като трапезата бъде прекадена, питата се разчупва, като всеки къс се нарича на член от семейството. Има и за къщата, добитъка, Господ, света Богородица. Според това в кое парче е парата, се определя при кого ще е късметът през годината.
Фолклорни гадани съпътстват началото на новата година.
В огнището се хвърлят дрянови пъпки, наречени на всеки член от семейството, и която подскочи и се разпукне, този човек ще бъде здрав през годината. В Пловдивско пък в 12 люспи от кромид лук, наредени край огнището, сипват по малко сол, като всяка люспа е наречена на определен месец. На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила, като според вярването това означава, че този месец ще е дъждовен. В Сакар край огнището се поставят три въглена, наречени на различни земеделски култури, и според това кой въглен ще изгасне най-късно, се гадае коя култура ще даде най-много добив.
Момите и ергените пък запазват първия залък от баницата или погачата, за да го сложат под възглавницата си, та да сънуват този, за когото ще се венчаят. 
Основният обичай на Сурваки обаче е, разбира се, сурвакането. Сурвакари - момчета на възраст 4-12 години, обикалят къщите и потуват по гърба хора и добитък с дрянови сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие.
 
По материали на margaritta.dir.bg, pravoslavieto.com, wikipedia.org, dariknews.bg
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови