Наследство Традиции и обичаи В очакване на новия човек

balgari.bg

В очакване на новия човек

Стройна система от обичаи, съпътстващи очакването и посрещането на бебе в семейството, изработил българинът през годините.
Те са три групи: около бременността, около момента на раждането и около опазването на новороденото и на майката до 40-ия ден. Към тази група спада кръщаването.

Обикновено бремената жена не спира да работи - и у дома, и на полето. Дядовците и бабите ни често са се появявали на бял свят под небето по жътва.
Има обаче редица забрани, които целят да улеснят раждането и да осигурят здравето на бременната и бебето. Широкоразпространена е забраната бременна жена да убива змия, защото пъпната връв щяла да се увие около шията на детето, раждането щяло да е трудно и детето можело да се задуши. Съществува и забрана бъдещата майка да прескача въже или връв - пак със същия защитен смисъл.
На бременната не позволяват да яде месо от заек, тъй като детето постоянно ще се плаши в съня си или ще спи с отворени очи. Повсеместно е вярването, че бременната не доносва плода си, ако види, че някой яде нещо и не й даде от него - т. нар. пощянка.
Раждането българката пазела в дълбока тайна - уединявала се в зимник, кошара или плевня. Повече грижи се полагат, когато раждането е трудно. Тогава родилката се запойва с вода от измитите ръце на съпруга си или с отвара от богородична ръчица, донасяна от Ерусалим или Света гора, която в сухо състояние има вид на детско юмруче, а натопена във вода се разтваря като ръка.
Когато раждането става у дома, пъпчето се отрязва със сърп - прави го бабата, която помага при раждането. Първото повиване става в бащина риза.
Близките на родилката се боят от навясване - до третия ден тя можело да бъде нападната от навяци, вследствие на което изпада в безсъзнание и умира. Затова обграждат леглото на майката и детето с въже, слагат до тях метла, до главите им поставят сърп и лук, ръжен от огнището, нищелки, рибарска мрежа, ножици и др. Пресяват над тях просо. Вярва се, че "желязото пази", "метлата всичко мете навън или към огъня", "лукът люти на очите", "през нищелките мъчно се минава".
Зли сили около майката и новороденото не се допускат и чрез каденето с тамян или билки като срещничето и дилянката. На вратата на дома мацвали катран, със светенавода ръсели родилката, детето и къщата. Огънят не угасвал и за миг в помещението на младата майка. Някои баби посипвали вечер огън отвън или отвътре на прага на външната врата.
След залез-слънце врати и прозорци се затваряли плътно, ако се наложело родилката да излезе нощем на двора, тя трябвало да е въоръжена с железния ръжен от огнището и с нанизана на него глава крумид. Жилището не се отварял след залез никому, дори на закъснелия съпруг.
Всички предпазни мерки се прилагат до 40-ия ден от раждането.
Богородица закриля раждащата жена според вярванията на старите българи. Смята се, че родилката се мъчи, докато дойде Божията майка. Тя обаче напуска дома веднага след раждането. За това е обичай, още щом новороденото проплаче, да се омеси и опече малка богородична питка (повойница, първа пита, бабина пита, бърза пита, смидал). Питката, намазана с мед, се изяжда от домашните, като захранват с нея родилката, но и "гощават" света Богородица, за която също се отделя късче.�
Новороденото най-напред се поднася над огнището или се промушва през пиростия - за да бъде здраво. После майката го закърмя, докато бабата акушерка държи над главата й сито с хляб и чесън и по един хляб под мишниците, за да бъде новият човек винаги нахранен. Понякога, докато дойде млякото на родилката, поканват чужда жена да захрани детето - тя трябва да има свое кърмаче, всичките й деца да са живи, да е чиста и добра.
При първото къпане във водата слагат билки, пускат и сребърна пара и счупват прясно яйце. на третия ден след раждането осоляват новороденото.�
Вярва се, че през третата нощ след раждането идват орисниците, влизат невидими вкъщи, сядат край детето и определят съдбата му: колко дълго да живее, за какъв човек да се ожени, какво социално и имотно положение да има и пр. И трите имат свое мнение, като мнението на третата е решаващо.�
За орисниците българката слага трапеза с вкусни ястия, с чисти кърпи и сребърни накити от родилката, за да ги предразположи.�
Родилката се смята за нечиста, затова за нея има много ограничения - известно време не бива да се докосва до огъня, до 40 дни не трябва да ходи на кладенеца или на чешмата, иначе пресъхвали, вярват старите българи. Също така известно време не бива да пере пелените на детето, до месец от раждането не меси хляб, до 40 дни до хамбар не се доближава, на харман не излиза, в градина не влиза - "не е добре за нея и за стоката". И още забрани пазят жената, току-що станала майка - да не извежда добитъка, на пастир хляб в торбата да не слага, с мъжа си не се събира и т. н.
До "граничния" 40-и ден на детето, каквото и да се изнесе от къщата, причинявало пресушаване на млякото на родилката, казва народът. Затова се забранява даването на заем, продаването и пр.�
Четиридесетият ден е очистителен. На него родилката отива с бабата и детето в църквата на чиста молитва. Свещеникът прочита молитва, поръсва и нея, и детето със светена вода и така тя възвръща своето "нормално" място в общността.
От обичаите след раждането най-тържествен е т. нар. втора пита (погача, голям смидал).
Прави се няколко дни след раждането. На този обичай бабата със зелена пръчка и здравец в ръка кани младите съседки и жени сродници. Жените пристигат заедно с малките деца, носят ястия (обикновено от яйца и млечни продукти) и брашно, фасул, жито, просо. Опекли са и пити.�
Влизайки, жените поднасят даровете си на родилката, разменят си благопожелания с нея, оставят на детето по една монета за сън. Слага се трапезата, угощението започва, след като бабата вдигне питата над главата си, обърне се в четирите посоки на света и когато е с лице на изток, подскочи и счупи опряната на главата й погача. При подскачането извиква: "Хоп! Да расте детето!". След трапезата жените се разотиват, без да се сбогуват и обръщат към родилката, без и тя да ги изпраща с поглед, за да не изгуби млякото си.
Кръщаването на детето е един от най-значимите семейни празници. Прави се обикновено десетина дни след раждането. За това се погрижват бабата и кръстникът (кръстницата).
Обредът се извършва в църква от свещеник според предписанията на православната религия. Кръстникът дава името на новороденото, дарява го с дрехи. След кръщенето в дома на новороденото се слага трапеза.
Съществуват много обичаи, свързани с по-съществени моменти от развитието на детето до неговата женитбена възраст - когато поникне първият зъб, когато проходи или му се повери самостоятелна работа и т. н. Всички те са съпроводени със символични и магически действия за здраве.
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови