Наследство

balgari.bg

"Сурва, сурва, година..."

"Нова година - нов късмет", казва поговорка. Затова и богатата новогодишна обредност е насочена към осигуряване на щастие и благополучие през предстоящите месеци.
Навсякъде, където живеят българи, началото на новата година, денят, когато Православната църква чества паметта на свети Василий Велики, се празнува Сурваки.
Сурваки се пада в периода на т. нар. Мръсни дни. Част от обредните практики на Сурваки сближават този празник с Бъдни вечер и Коледа, но основният му смисъл е да "омагьоса" настъпващата година с пожелания за здраве и берекет.
Вечерта преди Сурваки е известна като Втора кадена вечеря - празничната трапеза тържествено се прекадява, както на Бъдни вечер. Прекадяването се прави от стопанина на дома или от най-старата жена в семейството с палешник или керемида.
Цялото домочадие сяда на празнична трапеза, на която са поднесени ястията, които се слагат и на бъднивечерското угощение, но и месни гозби.
Баницата (млин в Източна България, плакия в Еленско, зелник в Кюстендилско, булгурник в Хасковско) е основното блюдо. В различните краища на България се приготвя по различен начин, но навсякъде в нея се поставят дрянови клончета с пъпки, като всяко от тях се нарича за здраве, късмет, плодородие и т. н. и според това - на кого кое се падне, се гадае какво го чака идващата година.
В Ловешко преди разчупването на баницата стопанинът я вдига високо над главата си, за да станат високи посевите, а дряновите клончета се слагат в храната на добитъка. В Странджа в средата на баницата се поставя дряново клонче, на което с червен конец е привързана сребърна пара, която е късметът на къщата, а в Добруджа клончета се наричат и на мързела.
За Сурваки българката меси прясна (безквасна) пита, в Панагюрско например жената, приготвила питата, преди да измие ръцете си, докосва всяко плодно дърво в градината и пчелните кошери, за да има плодородие през годината.
И тъй като Сурваки е начало на новата календарна година, празникът е съпътстван от гадания за здравето и благополучието на членовете на семейството, добитъка, плодородието и др. Широко разпространена е практиката в огнището да се хвърлят дрянови пъпки, наречени на член от семейството, като се следи коя ще подскочи и ще се разпукне - смята се, че този човек ще бъде здрав през годината. В Пловдивско и в Предбалкана пък в дванайсет люспи от кромид лук, наредени край огнището, се сипва по малко сол, като всяка люспа е наречена на определен месец от годината. На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила, като според вярването това означава, че този месец ще е дъждовен. В Сакар край огнището се поставят три въглена, наречени на различни земеделски култури, и според това кой въглен ще изгасне най-късно, се гадае коя култура ще даде най-много добив.
Моми и момци гадаят за кого ще се задомят, като запазват първия залък от баницата или погачата, за да го сложат под възглавницата си, вярвайки, че ще сънуват бъдещия си съпруг. Някъде момите стават рано сутринта, премитат къщата и отиват на бунището да изхвърлят сметта, ослушвайки се кое ще е първото мъжко име, което чуят; вярва се, че ще се омъжат за човек със същото име.
Обичаят сурвакане, дал името на празника, е всъщност обредно обхождане на населеното място от група сурвакари - малки момчета на възраст 4-12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството и добитъка, като потуват всекиго по гърба със сурвачки от дряново дърво - жилавия символ на новия живот, украсени с кравайчета, сухи плодове, пуканки, сребърни монетки и червени конци. Сурвакарите припяват своите благопожелание: "Сурва, весела година, златен клас на нива, червена ябълка в градина, пълна къща със коприна! Да сте живи, да сте здрави догодина, до амина!"
Момите пък ладуват - пускат в котле с вода белязани китки или пръстени. Една мома ги вади, наричайки при това на кого какъв брачен партньор се пада, останалите пеят обредни песни, обичаят обикновено завършва с пищно хоро.

Още за пъстротата на новогодишните обичаи -�туки тук
 

Боб, лук, погача с кръст и много благопожелания

На Бъдни вечер, или Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич, свършват 40-дневните Коледни пости. Според народното вярване Божията майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила "млада бога", но съобщила за това чак на другия ден.
Млада невеста, която ражда за пръв път, на следващия ден казва на света за новороденото, тогава се канят и гости според народните ни традиции.
Богата бъднивечерска обредност се фокусира около бъдника, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъдникът е специално избрано тригодишно право дърво. Отсича го момък, според народното поверие това дърво поддържа през цялата година огъня в огнището. Три вида обредни хлябове меси българката за Рождество - посветени на верския празник, на селската работа и за коледарите. Хлябовете се раждат след специални ритуали - брашното се сее през "три сита копринени", кади се с палешника, а водата, с която се замесва брашното, трябва да е донесена в бял котел от мома или млада булка, задомена същата есен.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да е изобилна, а храните на нея - постни, нечетен брой. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия - всичко, което е произведено през годината. На трапезата са също и сурово жито и колакът от Игнажден. На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама. А докато се храни семейството, наоколо стоят ремъкът на ралото, пълна с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, сетне - всички останали помещения в дома, а накрая - двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.
Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да не стават квачките. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израснат високо житата през лятото. От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Някъде из етническата територия на България на бъднивечерската трапеза оставят празно място - за мъртвите, и не прибират храната през нощта, за да дойде покойникът да се нахрани.
Около трапезата на Бъдни вечер се гадае - за времето през всеки месец от новата година, за реколтата, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.
Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета на възраст от осем до дванайсет години, обикалят дружно къщите на роднини и съседи, като носят дрянови пръчки и пеят песни, а домакинята го дарява с колачета, сушени плодове, орехи.
Богата е традиционната символика на Бъдни вечер. Днес също можем да уважим традициите. Сложете на коледната трапеза мед - да ви е сладък животът, лук - имотите ви да са колкото люспите му, чесън - да ви пази от зли сили, жито, най-важната храна на българина, орехи, които могат да разкриват бъдещето, плодове, червено вино. Добавете и северната традиция да се украсява масата със свещи и елхови клонки - символи на светлината и вечно обновяващия се живот.
Нахранете близките си с неща, които набъбват при варенето: жито, боб, леща, ориз, сухи пиперки, ошав, стафиди. Освен че са вкусни, те привличат и сили, които ще помогнат да се увеличи семейството.
А в питата скрийте сребърна пара. Комуто се падне - цяла година от здраве и имане не ще се отърве.

 

Сурова легенда разказва за вкаменени сватбари

Природният феномен Каменната сватба е обвеян в легенди. Причудливата скална композиция се намира на 5 км от центъра на Кърджали край село Зимзелен. Разположена е на площ от около 40 дка, обявена е за защитен обект през 1974 г.
Скалните образувания разкриват пред очите на любопитните уникални форми, напомнящи фигури на хора, животни, птици.
Пирамидите всъщност са вулканични туфи, образували се преди около 40 милиона години. В този период районът на Кърджали е бил дъно на море, в което според изследователите е изригнал вулкан. Пепелта от вулкана, утаила се на дъното, е била с разнороден състав. Различните химически елементи дават и разнообразното оцветяване на скалите - едни са розови, други - зеленикави, кафеникави, бели. Преди около 25 милиона години морето се е отдръпнало на изток и тогава е започнало оформянето на скалите. Ерозията им под въздействието на слънце, влага и вятър придава на каменните образувания формите, провокиращи фантазията на местните хора.
Най-разпространената легенда свързва двете високи 10-ина метра скали, наподобяващи прегърнати мъж и жена, с нещастната любовна история на двама млади.
Един момък се влюбил в девойка от съседното село, от копнеж по нейтата кръшна снага и пламенни очи чак се разболял. Като разбрал бащата на младежа за мъката на сина си, отишъл в селото да я откупи за снаха. Вдигнали голяма сватба. Взели момата и с музика и веселие тръгнали към Зимзелен.
Изневиделица се извила вихрушка и повдигнала яшмака (булото) на невестата. Видял свекърът лицето на снаха си и греховни мисли го завладели.
Ала природата майка "чула" стаените желания на стария мъж и за да предотврати тяхното осъществяване, вкаменила шествието.
Тук, при уникалния феномен, са снимани лентите "Каменната гора" на режисьора Иля Велчев и "Козелът" на Георги Дюлгеров.

 

Трапезата на българина

Българската кухня представлява богат набор ястия, наследени от векове. Рецептите за традиционните гозби, които българинът слага на трапезата си, са резултат от усилията на поколения да превърнат силата на природните дарове в красиво и полезно блюдо, винаги свързано с обичаите на социума.
Всеки от народите, минали през Балканския полуостров, оставя своя отпечатък върху българската кухня. Траки, елини, римляни, прабългари, славяни, турци, арменци обогатяват кулинарните умения един другиму, даряват се и с думи за съответните вкусотии.
Археологически данни сочат, че основните съставки на древната кухня по нашите земи са били традиционните за този регион зеленчуци - зеле, морков, цвекло, ряпа, лук, чесън; различните видове месо - овче, козе, свинско, говеждо, птиче, дивеч; зърнените храни - просо, овес, ечемик, ръж, пшеница; бобовите - бакла, леща, грах, фий.
По-късно, през шестнайсети-седемнайсети век, тук "идват" растенията и животните, открити в Америка - появяват се неизвестни преди това храни като фасула, пипера, домата, патладжана, картофа, царевицата, слънчогледа. От Изток пък пристига оризът, подправките - черен пипер, джинджифил, риган, канела.
Ориенталските ястия пък се установяват в България направо с имената си, затова днес мусака, гювеч, имамбаялдъ, кьопоолу, пилаф, баклава, кадаиф са част от националната ни кухня.
След Освобождението и трапезата ни се поевропейчва. След 9 септември 1944-та са създадени емблематични за днешната ни кухня наименования, като "Шопска салата", "Кавърма по радомирски", "Боб чорба по манастирски", "Яйца по панагюрски", "Чушки бюрек" и много други, които градят туристическата слава на родината.
Една от характерните особености на българската кухня е, че повечето продукти в едно ястие се обработват топлинно едновременно. Пресни или консервирани зеленчуци се готвят заедно с месото. Пикантни подправки, като лук, чесън, червен и чер пипер, бахар, дафинов лист, присъстват обилно в българската гозба.
Нашата кулинарна традиция ни е завещала множество тестени ястия - баница, тутманик, тиквеник, мекици, катми.
Супи и салати шестват из делника и празника на българина в невероятно разнообразие. Туршиите и лютениците пък са не само домашно занимание, а и мощна индустрия.
Тараторът - царицата на летните супи, е гурме-визитката на България, а баници точи по рецептата на баба всяка уважаваща себе си домакиня.
Много ястия, характерни за българската национална кухня, присъстват и в кухнята на другите балкански народи - гювечът, кавармата, мусаката, кебапчетата и кюфтетата, сиропираните десерти (като баклавата и кадаиф) също са сходни.
Традиционно свързана със семейната обредност, храната на българина отразява неговото благоговение пред природата, естетическите му критерии и стремежа към съвършенство. На трапезата най личало как се уважава главата на рода, с какво преклонение се отнася народът ни към труда, колко тачи религията си.

Открийте вашата рецепта тук

За една интересна инициатива прочетете на culinaryfestival-bg.com
Етикети:
 

"Език свещен..."

Българският език е индоевропейски език, принадлежи към групата на южнославянските езици. Той е най-ранният писмено документиран славянски език.
Историческото му развитие е преминало през четири главни периода.
Дописменият период обхваща времената между славянското заселване на Балканите (5-7 век) и мисията на�Кирил и Методий във Великоморавия през 60-те години на 9 век.
Следва периодът на старобългарския език - между приемането на славянския за официален език на България и края на Първата българска държава през 1018 година. През този период са написани най-старите глаголически и кирилски старобългарски писмени паметници. България става средище на славянската култура и писменост.
Среднобългарски е периодът от възстановяването на Втората българска държава до падането под османско владичество. Езикът на Второто българско царство е основа за създаването на руска, сръбска и влахо-молдовска редакция и добива значение на общ книжовен славянски език. Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в Киевска Рус от митрополит Киприан, и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ църковен език.
След Освобождението книжовният български език стъпва на основата на източните говори. Титани на словото като Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков пресътворяват богатствата на народните говори в художествени творби, извършават се няколко правописни реформи.
В хода на историческото развитие на езика ни и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров в него настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Сред тяха са промените в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникването на определителния член, запазването на славянските прости глаголни времена (минало свършено и минало несвършено време) и развитието на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезването на инфинитива и развитието на несвидетелски форми при глаголите и др.
През петвековното османско иго чрез турския език в българския навлизат много персийски и арабски думи, които и до днес са част от речта ни, сред тях - десетки наименования на битови предмети, ястия, облекла.
Огромно влияние върху развоя на езика ни оказва руската литература - през Възраждането и след Освобождението. Младата българска държава заема нужната й административна лексика почти изцяло от руски.
Когато в началото на двайсети век у нас навлизат достиженията на научно-техническия прогрес, те носят със себе си куп немски и френски думи. В края на века обаче информационните технологии даряват езика ни с десетки термини от английския.
Много учени са се борили против навлизането на чуждиците в езика ни, емблематично е името на Иван Богоров.
Българският език, макар "живеещ" на малка територия, е разделен на множество диалекти. Диалектите ни се делят основно на източни и западни, тяхната "географска" граница е линията на така наречения ятов преглас, или ятова граница.
Днес българският е един от 23-те официални езика на Европейския съюз.
Извън България за български език се използват и други азбуки. В банатската норма ползват латиницата, основана на хърватската редакция, а в Република Македония пишат на македонската кирилица.

От http://bg.wikipedia.org

На снимката: Супрасълският сборник, единственият ръкопис от всички запазени кирилски паметници. Езикът му представя преславската книжовна норма от 10 век
 
Страница 6 от 10