Наследство

balgari.bg

Аз, буки, веди

Със своя собствена азбука разполагаме повече от десет века. Началото е поставено в средата на ІХ век от славянските първоучители Кирил и Методий. Създаването на азбука за славянския език е свързано с тяхната Моравската мисия през 862 г. Изобретяването на славянските букви обаче е дълъг процес и е плод на съвместната дейност на двамата братя в манастира на планината Олимп през 855 г.
Старобългарските азбуки са две - глаголица и кирилица. Глаголицата е оригинална графична система, а кирилицата възприема и адаптира буквите от гръцката писменост.
Първата азбука, създадена от Кирил и Методий, е глаголицата (името й идва от глагол - "дума"). На нея са написани най-старите запазени старобългарски писмени паметници от ІХ-ХІ в. Втората старобългарска азбука - кирилицата, се появява в края на ІХ в. През Х и ХІ в. се употребяват и двете писмени системи. Кирилицата измества глаголицата през ХІІ в.
Славянските букви на светите братя от Солун стават едно от най-силните оръжия за осигуряване на политическата и културната независимост на България, а с широкото им разпространение сред другите славянски народи поставят основите на нова европейска цивилизация. Чрез културното и религиозното посредничество на България кирилицата прониква в Русия, Сърбия, а от ХІV чак до началото на ХХ век на кирилица пишат във Влахия и Молдова. Дори Монголия ползва кирилските букви от 1945-а до 1993-та. Днес на кирилица се пише и в Македония.
ГЛАГОЛИЦАТА
През 863 г. Кирил и брат му Методий са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия. За тази цел Кирил създава съвършено нова азбука - глаголицата. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия, където двамата братя обучават свои последователи.
Създателят на глаголицата е добре подготвен граматик, който познава отлично византийската писменост, но е имал познания и за различни други графични системи. Писмената система, която е успял да създаде, почива на добре премислена езикова организация. Доказателство за българския й характер е, че в нея могат да се проследят фонетични особености, някои от които се срещат в т. нар. рупски говори.
Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековния гръцки минускул (бързопис). Някои от знаците са извлечени от северносемитското писмо,за други се смята, че произлизат от древноеврейски и самарянски ръкописи, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си до хазарите.
Глаголицата е съставена само от един вид букви - няма главни и малки. Според графичния си облик азбуката се развива в две форми: българска (обла глаголица) и хърватска (ъглеста глаголица).
Най-известните средновековни писмени паметници на глаголица са Зографско четвероевангелие, Асеманиево евангелие, Мариинско евангелие, Рилски глаголически листове, Охридско евангелие, Мюнхенски абецедар, Синайски псалтир.
През 886 г. учениците на Кирил и Методий са прогонени от Великоморавия, но новопокръстена България ги приема с отворени обятия. Те донасят тук глаголицата, на нея пишат книжовниците през IX, X и XI в.
През 1483 г. във Венеция е отпечатана първата книга с глаголица, като печатната глаголица в голяма степен имитира ръкописната.
С глаголица са писали и в Русия, но рядко. В Хърватско глаголицата в т. нар. ъглест, илирийски вариант се запазва най-дълго - до средата на XVII в., но дори в края на XIX в. там излиза от печат богослужебна книга на глаголица.
КИРИЛИЦАТА
Мистерия витае около това название - то не е открито в нито един български средновековен извор, въведено е много по-късно и е резултат от погрешна научна теория, базирана на един израз от "Кратко житие на Климент Охридски": "Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил."
В това сведение всъщност се казва, че�Климент Охридски е разработил по-опростен и удобен глаголически шрифт, а не нова графична система, каквато е кирилицата.
Тя се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които отбелязват специфични за българския език звукове, като б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, я, ю. Развива се под силно гръцко влияние, ползват се ударения, придихания, тилди.
На базата на старославянската литература, внесена в Русия предимно от България, се развива църковнославянският език. После, през Възраждането, този език се "връща" у нас пак чрез книгите, за да интензифицира езиковото развитие на пробудилия се народ.
През 1708 г. руският цар Петър I провежда реформа на писмената система. Много от буквите са заменени с подобни на тях от латиницата, премахва се ударението като графичен белег. Тази латинизирана славянска азбука, разработена в холандско печатарско ателие, е въведена като задължителна в Русия под името "гражданский шрифт". Гражданският шрифт е известен днес като "кирилица" и е в основата на всички кирилски азбуки.
Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука. Развитието на кирилицата прескача ренесансовия период от развитието на типографията в Западна Европа и от средновековния етап, на който се намира дотогава, е изравнено с къснобароковата латинска типография.
Гражданската азбука е усвоена първо в Сърбия (в комбинация с реформите на Вук Караджич), а след това и в България (около 30-те години на деветнайсети век).
В началото на ХХ в. е създаден стандартен украински и беларуски правопис, базиран на тогавашната руска азбука. През 1945 г. е създаден и стандартен македонски език с писмена система, базирана на сръбската азбука.
Съвременната ни азбука добива познания ни облик през 1945 г., когато се въвежда т. нар. Отечественофронтовски правопис.
На снимката: Фрагмент от Башчанската плоча - един от най-старите запазени глаголически текстове, наречен така по името на местността Башка на о-в Крък. Башчанската плоча е един от най-старите паметници на хърватски език - от 1100 година е.
Източник: http://bg.wikipedia.org
 

Танцът върху огъня благославял със здраве и берекет

Древен обичай споява българи и гърци - нестинарството, танца върху жарава.
Според някои изследователи наименованието на обреда произлиза от гръцката дума "анастенагмос" - въздишане, пъшкане. Според други името идва от гръцкото "(х)естиа" - огън. Възможно е да произлиза и от "анастено" - възкръсване, свързано с явлението "Благодатен огън".
Според традицията нестинарите играят върху огъня вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). Обичаят е разпространен в началото на двайсети век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия.
В миналото нестинарски села са били гръцките Кости и Бродилово и българските Граматиково, Сливарово и Кондолово, днес обичаят в автентичния си вид е запазен само в странджанското село Българи.
За първи път обичаят е документиран през 1862 г. от Петко Р. Славейков. Неговите корени са в древни сакрални практики на траките. Въпреки че нестинарите играят върху жаравата с икона на св. св. Елена и Константин в ръце, обичаят не е признат от Православната църква.
Рано сутринта в деня на двамата светци - майка и син, на шествие, водено от нестинарите, трима юноши изнасят иконите до аязмото край селото. На извора иконите се освещават и се играе хоро с тъпан и гайда. След освещаването на иконите шествието обикаля цялото село и нестинарите се прибират в параклис (конак), тук прекарват времето до вечерта, като слушат биенето на тъпана, което ги подготвя за мистичния танц. В това време на площада се пали огън, който се поддържа цял ден от най-стария нестинар. На свечеряване започва да разстилат огъня в окръжност с диаметър около два метра и дебелина пет-шест сантиметра. В нея първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жаравата три пъти, а след това я минават на кръст. Едва след това започва и истинският танц - нестинарките навлизат в огнения кръг с пронизителен вик. Те пресичат жаравата, като натискат стъпалата си във въглените и продължават да викат. Танцьорите танцуват, държейки украсената с цветя икона на Константин и Елена. Нерядко изпадналите в транс правят предсказания. След края на танца нестинарите нямат рани или изгаряния по краката. Петър Дънов обяснява тази недосегаемост на нестинарите от жаравата с увеличението на трептенията на енергийния двойник, които в определени моменти стават по-силни от трептенията на огъня и те вече не могат да проникнат в тялото и да го наранят.
В миналото нестинарството се е предавало само в рода.
За нестинарите е известно още, че не са страдали от никакви болести. Вярва се, че ако нестинар пренесе през жаравата болно дете, то оздравява. Любопитен факт е, че ако нестинар танцува по жарта с часовник, уредът спира. Нестинарският танц върху жаравата е бил възприеман от старите поколения българи като закалена с огън молитва за плодородие и за предпазване от болести. 

Източник: http://bg.wikipedia.org

За един нестинар - наш съвременник, прочетете тук
Етикети:
 

Хубавата Родопа спасява Орфей

Траките разказвали, че Родопа била прочута с красотата си девойка. Даже боговете й се възхищавали, всеки се надявал хубавицата да му стане жена. Бог Хемус бил особено ревнив към девойката и хвърлял каменни грамади, за да я скрие от останалите богове. Ала като не могъл да я опази, Хемус вкаменил момичето и го превърнал в планина.
Дебрите на тази планина били огласяни от чудните песни на Орфей, с които той омайвал всичко живо.
Скитал веднъж Орфей цял ден из горите и поседнал на един връх да почине. Залисан от прекрасната гледка, не забелязал как от една скала изпълзяла триглава змия. Камъни обаче се търколили и събудили прочутия певец от унеса му.
Ала нямало къде да избяга, около него се простирали само скали. Затова Орфей запял. Песента му била толкова пленителна, че даже змията спряла и се заслушала. Три дни и три нощи пял тракиецът. Змията прибрала един по един отровните си езици и легнала на земята. На третата нощ чудовището заспало непробуден сън. Така се спасил Орфей от голямата опасност.

Наименованието Родопа е познато от древността. Споменава се от Омир, Вергилий, Овидий. През Средновековието е позната като Славееви гори. Смята се, че е произлязло от името на тамошния владетел Слав. Турците пък я наричали Доспат.

Още една легенда за Родопа - на�www.omda.bg
Етикети:
 

Богомилът ясновидец

Легендата приписва лидерството на богомилите на един от синовете на цар Симеон, княз Бенеамин.
Кой е Бенеамин, известен като Боян Мага?
Архиепископ Боян е една от най-влиятелните фигури в средновековната ни история.
В основата на богомилството стои познаването на природните сили, законите, които ги движат, както и тяхното приложение в помощ на хората.
Именно учен и посветен в тайните познания е бил Боян Магесника.
Знанията на младия Бенеамин наистина са впечатляващи и това се вижда още в Магнаурската школа. Огромните му способности будят страх и неразбиране у един от учителите му в Константинопол - философа и литератор Николай Мистик, един от главните възпитатели в Императорската школа.
Тайнствената сила на Боян омагьосва и Мария, внучката на императора Роман Лакапин, която се влюбва в потайния княз. По-късно тя става българската царица Ирена, съпруга на цар Петър. 
През зимата на 927 г., няколко месеца след смъртта на баща си, седемнайсетгодишният Боян се завръща в Преслав като съветник на новия цар - своя брат Петър. 18-годишен е, когато тайна среща в подземната зала на манастира "Света Параскева" дава началото на богомилството. На срещата присъстват Боян, поп Богомил - негова дясна ръка, двама сирийски духовници, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец и Гавриил Лесновски. От двамата сирийци Бенеамин получава богомилското таро, както и свещени за богомилите книги - легендата за Стефанит и Ихнилат и Първообраза на Йоановото евангелие.
Скоро след това Боян изпраща първите апостоли на учението да проповядват във Франция, Русия, Полша, Кипър. В България все повече хора приемат идеите на богомилите, фолклорът пази спомена за Боян Магесника, Песоглавеца и т. н., както са го наричали.
Богомилите познават билките, методите на природолечението, ирисодиагностиката, хората ги възприемат като лечители, а това отваря пътя на революционните духовни идеи.
Докато Бенеамин е на едно от дългите си пътувания извън страната, са заловени и затворени много богомили. Мнозина умират, преди Боян Мага да се върне.
С ясновидските си способности Боян е можел да предвиди събитията, да предрече съдбата си и съдбата на съмишлениците си.
Водачът на богомилите загива от ръката нанаемник през 970 г. Образът му е объзсмъртен в песни, предания и литературни творби.
 
Източник: www.beinsadouno.com
 
Илюстрацията е на Лили Димкова 
 

Между легендите и фактите

Момчил Войвода живее през XIV век. Роден е в Родопите, няма знатен произход. Организира чета, с която разграбвал граничните райони между България и Византия, за което го преследват и двете държави. Тогава Момчил отива да служи при крал Стефан Душан.
През 1343 г. с дружината си помага на Йоан VI Кантакузин, а той в отплата го провъзгласява за свой васал в областта Меропа. По-късно противниците на Кантакузин го удостояват с титлата деспот, за да се обърне срещу своя покровител. Въпреки това Момчил води самостоятелна политика и създава собствена държава с център град Ксанти, която била една от многобройните наследнички на разпокъсаната след смъртта на Иван Александър страна.
През 1344 г. Момчил напада турския флот, след което се бие и срещу двете страни във византийския конфликт.
През 1345 г. предводителят на селджукските турци емир Умур бег, заедно с Йоан VI Кантакузин, разгромява малобройната армия на Момчил в битката при Перитор (7 юли 1345), където безстрашният предводител намерил смъртта си.
Заради внушителния си вид, борбения си нрав и самонадеяната политика Момчил Войвода се превръща във фолклорен герой, закрилник на Родопите, който язди крилат кон и размахва вълшебна сабя.
За него се пее в народните мести. В "Женитбата на крал Вълкашин" например се разказва как Момчиловата жена Видосава го предала в ръцете на Вълкашин, който го убил пред собствената му крепост. Когато Вълкашин искал да нарами доспехите на Момчил и установил, че са прекалено големи за него, се обърнал към Видосава с думите: "Ти предаде такъв юнак, мен ли няма да предадеш...", след което я убил и взел за жена сестрата на Момчил - Евросима. От техния брак се родил Крали Марко, един от най-големите фолклорни герои на българи и сърби. 

Източник: http://bg.wikipedia.org

Още за епохата на Ммочил Войвода вижте на http://chernichevo.blogspot.com

Етикети:
 
Страница 8 от 10