Наука

balgari.bg

Историкът на Плевен

Юрдан Трифонов - историк и фолклорист, родолюбец и дарител, е роден на 28 декември 1864 г.
Завършва Петропавловското духовно училище, където преподавател и ректор е епископ Климент Браницки - писателят Васил Друмев.
След като учителства няколко години в Търново, Трифонов се записва студент по филология и история в Софийския университет.
След като през 1893 г. завършва висшето си образование, става гимназиален учител.
Научният му дебют е през 1896 г., когато младият учител пише в областта на българското езикознание и старобългарския език. Тогава излизат от печат първите му статии и рецензии. Те са тясно свързани с работата му като преподавател по български език и литература. Привличат го преди всичко лингвистични проблеми, свързани със старобългарската и новобългарската граматика. Едва по-късно той ще насочи вниманието си към литературата и историята, но и в тези области показва способностите си на езиковед.
С констатациите си за неуспеха на обучението по български език Юрдан Трифонов подкрепя Александър Теодоров - Балан, който прави подобни изводи в свои статии.
Най-сериозните и задълбочени граматически изследвания на Юрдан Трифонов са отпечатани през първото десетилетие на двайсети век, между 1905 и 1912 г. През 1905 г. е приет за член на Българското книжовно дружество, това признание е пряко свързано с труда му "Синтактични бележки за съединението на минало действително причастие с глагола съм в новобългарския книжовен език". С граматическите си студии върху глаголната система той изпреварва Балан и по време, и по дълбочина на лингвистичния анализ.
Значими и многостранни на проучванията на Юрдан Трифонов и в областта на средновековната българска литература. Той отделя внимание на редица старобългарски книжовници, проявили се в различни епохи - от Кирил и Методий до Владислав Граматик.
Фолклористичните му научни търсения са свързани главно с българските юнашки и исторически народни песни.
Най-ценни са заслугите на акад. Юрдан Трифонов в областта на българската история - политическа, културна и църковна.
Специално внимание заслужават и неговите изследвания, свързани със събития от историята на родния му Плевен, както и на някои книжовни явления с локален характер.
Неговата "История на град Плевен до Освободителната война" се счита за венец наисторическите му търсения.
Създаването на този труд е резултат на дългогодишна изследователска работа. За написването на историята на Плевен, както сам посочва в предговора авторът, материалите са събирани в продължение на около 40 години.
Пред издаването на Историята през 1933 г. Юрдън Трифонов публикува редица изследвания, свързани с миналото на Плевен, сред тях "Плевен в трако-римско и старобългарско време" и "Плевен под турското владичество до началото на 19 в.". Почти непроменени, те съставят първите пет глави на Историята. Други, като "Марашки села в Плевенско и произход на думата "мараш" и "Сватбите в Плевен през 70-80-те години", са включени в края като притурки.
В структурно отношение Историята е изградена на хронологично-тематичен принцип и се състои от предговор, дванайсет глави и четири притурки, общо 373 страници. Въпреки оскъдните археологически данни, с които разполага по това време Юрдан Трифонов, първите две глави на монографията отразяват основните процеси и явления в историята на Плевен от неолита до падането на България под османска власт. Важен акцент в труда на учения е изясняването етимологията на името на Плевен, въпрос, който и до днес в негово лице е намерил своя най-сериозен изследвач и най-добро тълкуване. Основната част в историята е посветена на периода на османското владичество. Фундаменталинят труд не е преиздаван.
Юрдан Трифонов се жени за Иванка Гъбенска, имат двама синове.
Трифонов става първият академик от провинцията, бил е преподавател по български език на синовете на царя - Борис и Кирил.
Съставител е (заедно с Н. Станев) на "Психологическа христоматия. Помагало за нагледно изучаване душевния живот" (1897). Автор е и на книгите "Царуването на Бориса-Михаила" (1907), "Иван Вазов. Живот, произведения и възгледи" (1920), "Васил Друмев - Климент Браницки и Търновски. Живот, дейност и характер" (1926), "Цар Борис-Михаил. Време, царуване и величие" (1927).
През 1944 г. ученият дарява на читалище "Съгласие" цялата си библиотека - над 600 тома научна литература и около 100 отпечатъка на трудове. Сред тях са цели течения на 12 изключително ценни периодични издания - "Периодическо списание", "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", "Летопис на БАН", "Документи за българската история", "Известия на Историческото дружество".
Умира на 16 април 1949-а.

 

Изследовател на красотата на книгата

Изкуствоведката Аксиния Джурова е родена на 18 септември 1942 г. в София. Завършва българска филология в СУ и история на изкуството в Московския държавен университет. Докторе  оп изкуствознание, ппрофесор по средновековно изкуство в СУ. Оглавява Центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев".
Научните търсения на проф. Джурова са в областта на изучаването на славянското книжовно наследство с акцент върху украсата на книгата.
Автор е на описи на славянски ръкописи от Атина (1979), Британския музей и библиотека в Лондон (1978), Ватиканската Апостолическа библиотека (1985), Папския Институт за Изтока в Рим (1997). Нейна е монографията "Хиляда години българска ръкописна книга. Орнамент и миниатюра" (1981) - първия обобщаващ труд на тази тема у нас.
Изследва Асеманиевото евангелие от края на X в., Ватиканския палимпсест - най-старото известно кирилско ръкописно евангелие (втората половина на Х в.). Пише трудовете "Византийската миниатюра" (преведен на италиански, испански и немски) и "В света на ръкописите" - изследвания, в които славянският кодекс е съпоставен с византийския модел и с особеностите на адаптацията, направена от старобългарските книжовници в Плиска и Преслав. Неин е първият труд в славистиката, посветен на славянската кодикология.
Участва в обработката и обнародването на най-голямата колекция от гръцки ръкописи в България, наброяваща над 460 артефакта от IX до XIX в.
Проучва Томичовия псалтир и среднобългарския илюстриран превод на Хрониката на Константин Манасий - най-известния български ръкопис в света.
Аксиния Джурова е автор на над 30 каталози и книги по съвременно изкуство, филми и предавания по националните медии.

 

Етикети:
 

Основоположникът на геоложкото познание

Проф. Георги Златарски, основател на българската геоложка наука, е роден в старата столица на 6 февруари 1854 година.
Завършва гимназия в родния си град и продължава образованието си в Имперския лицей в Цариград. От 1876 до 1880 г. следва естествени науки в Загребския университет.
През юни 1880 г. става минеролог-геолог при Министерството на финансите, от 1890 г. е началник на Отделението за мините и геологическата снимка при същото министерство, а през 1893 г. оглавява Геологическия отдел на Министерството на търговия и земеделието.
Като директор посещава в Австрия и Англия, сътрудничи си с учените Франц Тула и Константин Иречек.
Проф. Златарски е декан на Физико-математическия факултет на Софийския университет през учебната 1903-1904 г. Ректор е на университета през 1897-1898 и 1901-1902 г. Чете университетски курсове по обща геология, историческа геология, геология на България, палеонтология на безгръбначните животни, физиографска и динамична геология, геотектоника и стратиграфска геология, палеозоология.
Автор е на научни трудове, сред които "Геологията на България" (1927), "Юрската система в България" (1908), "Еокретацейската, или долнокредната серия в България" (1907), "Рудите в България" (1882), "Геологическа карта на България в 20 листа 28 х 40 см в мащаб 1:300 000 (в сътрудничество с Г. Бончев)" (1905-1910).
Ученият умира на 22 август 1909-а.

Етикети:
 

По пътя на словото

Литературният историк Иван Сарандев е роден на 28 февруари 1934 г. в Ямбол.
Завършва българска филологияв СУ през 1958-а.
Заедно с Вл. Башев основава в. "Пулс". От 1960 г. работи във в. "Народна младеж", "Литературен фронт", "Народна култура", завежда отдел "Критика и литературознание" на издателство "Български писател" (1972-1974).
През 1972 г. защитава докторска дисертация, а от 1974 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН. Ръководител е на проблемната група "Литературни анкети", която подготвя и издава 40 литературни анкети с известни български писатели.
През 1988 г. Сарандев е избран за професор по история на българската литература между двете световни войни. От 1975 г. до 2006 г. е преподавател в Пловдивския университет.
Научното му творчество е свързано с българската литературна класика, българския литературен авангард и литературното анкетиране.
Автор е на трудовете "Имена и години" (1967), "Герои и конфликти" (1967), "Книга за Дора Габе" (1974), "Павел Матев" (1974), "Живот се дава за живот" (1976), "Пенчо Славейков. Естетически и критически възгледи" (1977), "Емилиян Станев. Литературна анкета" (1977; 2007), "В света на "Старопланински легенди" (1980; 1993; 2007), "Йордан Йовков. Жизнен и творчески път. 1880-1937 г." (1986; 1998), "Дора Габе. Литературна анкета" (1986), "Елисавета Багряна. Литературна анкета" (1991), "Изповеди. 101 по 31" (1995), "Валери Петров. Литературна анкета" (1997), "33 литературни портрета" (1998; съавтор К. Янева), "Български литературен авангард. Антология" (2001), "Българска литература. 1918-1945 г. (2004 - т. 1.), "Българска литература. 1930-1945 г." (2006 - т. 2.), "Хроника на едно приятелство" (2006), "От разпитната метода до литературните анкети" (2008). Монографията му "Йордан Йовков. Жизнен и творчески път" е отличена с наградата за литературознание на БАН и СУ "Св. Климент Охридски" за 1986 г. и националната литературна награда "Йордан Йовков" за 2000 г.

Етикети:
 

Пътешественикът по "невъзможния път"

Дончо Папазов е роден в София на 21 февруари 1939-а. Завършва Висшия икономически институт през 1961 г. В периода 1961-1979 е икономист, научен сътрудник, ръководител група, началник бюро, ръководител на секция "Организация на производството" в ЦНИИТМаш и НИИММ.
Рекордьор по гмуркане и участник в леководолазни археологически експедиции, Папазов ръководи програмата "Планктон" (1970-1982), провеждана под егидата на Междуправителствената комисия по океанография на ЮНЕСКО, Българската академия на науките и вестник "Орбита".
През 1972 г. пресича, заедно със съпругата си Юлия Гурковска, Черно море от Варна до Сочи, с корабна спасителна лодка.
През 1974 г. двамата пресичат Атлантика с корабна спасителна лодка с платна от Гибралтар до Куба.
Две години по-късно, отново на спасителна лодка с платна, двамата преплават Тихия океан от Лима до Сува, на остров Фиджи.
Мореплавателят изучава възможностите за оцеляване на корабокрушенци. Прави психофизиологически проучвания и изследвания на замърсяването на океана.
През зимата на 1978-а е шкипер на яхтата "Тивия" и обикаля Европа от Балтийско до Черно море със съпругата си и 5-годишната им дъщеря.
От 1979 до 1981 година, отнова заедно заедно с Джу и Яна, папазов прави обиколка на света по маршрут Созопол - Средиземно море - Гибралтар - Панама - Торесов проток - нос Добра надежда -Бразилия - Гибралтар - Созопол. Изминава 42 хиляди морски мили за 777 дни.
През 1987 г. с "Тивия" плава от България до Аржентина, а през 1988 г. обикаля света сам, без спиране, по "невъзможния път" - винаги на юг от "ревящите четирийсет градуса". Тогава Папазов преминава през нос Хорн в разгара на южната зима. Стартира от Буенос Айрес на 1 януари 1988 г. и завършва обиколката на 13 юни 1988 г. - за 164 дни, без връзка с брега и кораби. Така става първият човек, обиколил света по "невъзможния път" без спиране.
Дончо Папазов е автор на четири книги, описващи морските приключения, преведени на пет езика.
За всички плавания е снимал документални филми, които са излъчени в над 20 страни.
Работи над 20 години като журналист, сценарист и редактор в БНТ.
Депутат е в 36-о Народно събрание и заместник председател на Съюза на българските журналисти (1993-1995).
Дончо Папазов и съпругата му са изкарали най-дълго време в света на борда на спасителна лодка - 191 дни, и са изминали най-много морски мили с такъв съд - 14 хиляди.

Етикети:
 
Страница 1 от 17

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.