 Мерсия Макдермот се ражда на 7 април 1927 година в Плимът, Англия, в семейството на хирург и учителка.
През 1948 г. завършва руска филология в Оксфорд. През лятото на 1947 г. с група английски студенти е на бригада в бивша Югославия, където се запознава с българи, сред които и поетът Павел Матев.
През 1947 г. Мерсия за пръв път гостува в България, на тържество в бригадирския лагер "Дивотино", на жп линията Перник-Волуяк. През 1948 г. се връща, вече за да участва в Международната младежка бригада на язовир "Георги Димитров" ("Копринка"). Там се запознава с Александър Макдермот, за когото се венчава веднага след прибирането си в Англия. През 1952 г. се ражда дъщеря им Александра, днес атомен физик.
От 1962 до 1989 г., с кратки прекъсвания, общественичката живее и твори в България. През периода 1963-1979 г. преподава в Английската гимназия в София. След това (до 1989 г.) води курс по "Националноосвободително движение в Македония" към Историческия факултет на Софийския университет.
През 1962 г. Марсия Макдермот пише първата книга на английски по обща история на България - "A History of Bulgaria 1393-1885".
Пет години по-късно излиза втората й и най-известна книга, свързана с България - за Левски. "The Apostle of Freedom (A portrait of Vasil Levsky against a background of nineteenth-century Bulgaria)" е посветена "на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря", преведена е от Иван Градинаров през 1970 г. и преиздавана неколкократно.
През 1978 г. излиза изследването на Мерсия Макдермот за Гоце Делчев - "Freedom or Death (the life of Gotse Delchev)", с което тя става доктор на историческите науки. Следва трудът й за Яне Сандански "For Freedom and Perfection (the life of Yane Sandansky)", издаден през 1988 г. и преведен от Веселин Измирлиев.
През 1998-а Макдермот издава "Bulgarian Folk Customs", където обяснява религиозни, семейно-битови, трудови и други празници и ритуали, включително народни музикални инструменти, вярвания, суеверия и др.
Дълги години Мерсия Макдермот е председателка на Англо-българското дружество със седалище в Лондон. Почетен гражданин е на Карлово и Благоевград, удостоена е с Ордена на розата, орден "Кирил и Методий" и орден "Мадарски конник". Чуждестранен член на БАН е от 1987 г. и доктор хонорис кауза на СУ от 2007 г.
|
 11 пъти за 20 години е променяно съдържанието на "Енциклопедия Британика" заради българина Стефан Пъпешков. Благодарение на него издателите на най-голямото списание в света "Рийдър Дайджест" изтеглят целия тираж на брой 10 от октомври 1983 г., за да коригират факти, свързани с българската история.
Сега Стефан Пъпешков се е посветил на поредната си кауза за родината - да промени написаното за Кирил и Методий в алманаха на Конгресната библиотека на САЩ. В Алманаха пише, че създателите на буквите ни са "гръцки монаси и няма и дума за това, как са свързани с България" казва Пъпешков.
По-голямата част от живота му е преминала в издирване и редактиране на издания, в които отношенията между България и Македония са манипулирани и историята е променена. "Македония е изконна българска земя. Исторически и като народност те са наши братя. Аз не отричам правото им да имат своя държава, знам че този факт никога вече няма да се промени, но историята не бива да се отрича, променя, пренаписва", твърди Пъпешков, сам той половин македонец.
Наследниците на македонския национален герой Питу Гули са кръстници на Стефан Пъпешков. Самият Питу е венчал родителите му. Майка му е от Македония, самият той е прекарал доста години от детството си там.
На 26 години е, когато се установява в САЩ заедно със семейството си. Запознава се с Людмила Живкова и с Мерсия Макдермот, с която водят дълги спорове за българската история.
В края на 70-те години на двайсети век председателят на Югославската академия на науките Михаил Апостолски заявява, че България краде македонската история. Тази теза влиза в програмата за обсъждане на американския Сенат и Мерсия Макдермот се обръща към Стефан Пъпешков. Пред специалистите в комисията той обяснява, че - напротив - те крадат нашата история. Шефът на комисията Робърт Бърт приема неговата гледна точка.
После стига и до "Енциклопедия Британика". След като прочита, че Димитър и Костадин Миладинови са автори на сборник с македонски песни, опакова всички 30 тома на енциклопедията и ги връща там, откъдето ги е купил, като обяснява, че не си иска парите и че с тях историците направят някое и друго проучване за историята на българите. Няколко месеца по-късно получава писмо, с което го информират, че са внесени поправки.
Когато "Рийдър Дайджест" нищи атентата срещу папата, Пъпешков бързо открива съшитите с бели конци моменти. Има дори карта, според която Пирински окръг е "ничия земя". Във второто издание наброя картата я няма.
Установил се в лясковското село Козаревец, днес Стефан Паприков работи върху сайт, с който щ едоказва безспорната истина, че Македония е била част от България и македонците продължават да имат нещо общо с българите.
 Литературоведът Петър Динеков е роден на 17 октомври 1910 г. в с. Смолско, Софийско. През 1933 г. завършва славянска филология в Софийския университет, специализира във Варшава през периода 1934-1935 г. и в Ягелонския университет в Краков през 1935 г.
От 1936 до 1938 г. Петър Динеков е преподавател във Френския колеж в Пловдив.
После става преподавател в Софийски университет, където работи до 1979-а. Чете лекции по история на старата българска литература, по история на българската литература през Възраждането, по български фолклор и история на руската и полската литература.
Динеков е основател на институтите по литература и по фолклор при БАН. Член-кореспондент е на БАН от 1947 г. и академик от 1966 г. Ръководител е на Катедрата по българска литература в СУ, на секцията по българска литература до Освобождението в Института за българска литература при БАН, директор е на Института по фолклор към БАН от основаването му. Заместник-ректор е на Софийски университет в периода 1962-1964 г.
Сред изследванията му се открояват "София през XIX век до Освобождението на България" (1937), "Първи възрожденци" (1942), "Българска народна поезия" (1949), "Стара българска литература" (1950, 1953), "Български фолклор" (1959), "Възрожденски писатели" (1962), "Литературни въпроси" (1963), "Историческа съдба и съвременност" (1972), "При изворите на българската култура" (1977), "Между фолклора и литературата" (1978), "Похвала на старата българска литература" (1979) и др.
Петър Динеков почина на 22 февруари 1992 г. в София.
След смъртта му огромната му лична библиотека от 14 296 заглавия е дарена от сестра му на Народна библиотека "Иван Вазов" - Пловдив, в изпълнение на последната воля на учения. Така през 1994 г. е създаден специализиран кабинет, в който могат да работят учени, преподаватели, студенти.
 Д-р Людмила Емилова е родена на 1 септември 1943 г. във Варна.
Завършва медицинския институт в родния си град през 1969 г., по-късно придобива специалности по вътрешни болести и ревматология и кардиология.
В началото на 90-те години д-р Емилова се среща с известната българска природолечителка Лидия Ковачева, от която научава за чудесата на омекотеното лечебно гладуване с плодове и чай с мед. Прилага върху самата себе си системата, коренно променя начина си на хранене и за една година успява да излекува тормозещите я заболявания, сред които мигрена, гастрит, анемия.
Впечатлена от добрия резултат, д-р Емилова решава да посвети живота си на пациенти, желаещи да се лекуват по тази система.
На 5 май 1993 г. открива своя клиника, работеща по методите на природонаучната медицина. Днес в екипа й има 20 лекари, използващи най-модерна апаратура.
През 1996 г. д-р Емилова става член на Лекарската асоциация към Американското общество по натурална хигиена. През 2007 година е удостоена с орден "Михаил Ломоносов" за заслуги и личен принос в развитието на дружеските отношения между народите на Русия и България и за високи постижения в опазването на човешкото здраве. През 2008 г. д-р Емилова завършва магистратура по здравен мениджмънт.
Досега през клиниката на д-р Емилова са преминали хиляди пациенти. Всички, които изпълняват нейните препоръки, се разделят с излишните килограми и се радват на добро здраве.
Автор на документалната лента за природната лечителка е режисьорът Стилиян Иванов.
Интервю с д-р Емилова прочетете тук
 Александър Кьосев бе удостоен с наградата "Рицар на книгата" в категорията "За цялостен принос". "Той отдавна е истински рицар на книгата", каза Веселин Тодоров, председател на Асоциация "Българска книга", при връчването на приза на 23 април 2012-а.
Александър Кьосев е роден на 17 ноемвир 1953 г. в София. През 1978 г. завършва българска филология в Софийския университет. Защитава докторат през 1989-а, през 1999 г. се хабилитира с труда "Опити върху културата на прехода".
Специализира в Прага (1981), Кардиф (1990), Париж (1997) и Будапеща (2000-2001).
Регионален директор на Летния университет по теория на хуманитарните науки - Сантяго де Компостела, Испания (1998-2000), Академичен директор на Центъра за академични изследвания (1999-2003), шеф на катедра "История и теория на културата" при Философски факултет на СУ. от 2004-та.
Кьосев е автор на книгите "Пролетен вятър" на Никола Фурнаджиев в художествения контекст на своето време" (1989) и "Лелята от Гьотинген" (2005), както и на повече от 80 студии и статии в областта на културната теория и история на пространството, българските и балканските идентичности, културната история на прехода, българската литература и литературната история.
Редактор и съставител e на "Стоян Михайловски. Божествен размирник. Философска поезия и проза" (съвместно с А. Натев, Р. Койчева и Й. Каменов; 1987), както и на сборниците "Ars Simulacri" (1989), "Общуване с текста" (съвместно с Ангел Ангелов; 1993), "Post-Theory, Games and Discursive Resistance" (1995), "Die Bulgarische Literatur in alter und neuer Sicht" (съвместно с Reinhard Lauer и Thomas Martin; 1997), "Българският канон? Кризата на литературното наследство" (съвместно с Бойко Пенчев; 1998), "Maskenspiele" (съвместно с Gerhard Cseika и Boiko Penchev; 1999), "Четенето в епохата на медии, компютри и интернет" (съвместно с Огнян Ковачев; 2003) и др.
|
|
