Наука История Историкът на Плевен

balgari.bg

Историкът на Плевен

Юрдан Трифонов - историк и фолклорист, родолюбец и дарител, е роден на 28 декември 1864 г.
Завършва Петропавловското духовно училище, където преподавател и ректор е епископ Климент Браницки - писателят Васил Друмев.
След като учителства няколко години в Търново, Трифонов се записва студент по филология и история в Софийския университет.
След като през 1893 г. завършва висшето си образование, става гимназиален учител.
Научният му дебют е през 1896 г., когато младият учител пише в областта на българското езикознание и старобългарския език. Тогава излизат от печат първите му статии и рецензии. Те са тясно свързани с работата му като преподавател по български език и литература. Привличат го преди всичко лингвистични проблеми, свързани със старобългарската и новобългарската граматика. Едва по-късно той ще насочи вниманието си към литературата и историята, но и в тези области показва способностите си на езиковед.
С констатациите си за неуспеха на обучението по български език Юрдан Трифонов подкрепя Александър Теодоров - Балан, който прави подобни изводи в свои статии.
Най-сериозните и задълбочени граматически изследвания на Юрдан Трифонов са отпечатани през първото десетилетие на двайсети век, между 1905 и 1912 г. През 1905 г. е приет за член на Българското книжовно дружество, това признание е пряко свързано с труда му "Синтактични бележки за съединението на минало действително причастие с глагола съм в новобългарския книжовен език". С граматическите си студии върху глаголната система той изпреварва Балан и по време, и по дълбочина на лингвистичния анализ.
Значими и многостранни на проучванията на Юрдан Трифонов и в областта на средновековната българска литература. Той отделя внимание на редица старобългарски книжовници, проявили се в различни епохи - от Кирил и Методий до Владислав Граматик.
Фолклористичните му научни търсения са свързани главно с българските юнашки и исторически народни песни.
Най-ценни са заслугите на акад. Юрдан Трифонов в областта на българската история - политическа, културна и църковна.
Специално внимание заслужават и неговите изследвания, свързани със събития от историята на родния му Плевен, както и на някои книжовни явления с локален характер.
Неговата "История на град Плевен до Освободителната война" се счита за венец наисторическите му търсения.
Създаването на този труд е резултат на дългогодишна изследователска работа. За написването на историята на Плевен, както сам посочва в предговора авторът, материалите са събирани в продължение на около 40 години.
Пред издаването на Историята през 1933 г. Юрдън Трифонов публикува редица изследвания, свързани с миналото на Плевен, сред тях "Плевен в трако-римско и старобългарско време" и "Плевен под турското владичество до началото на 19 в.". Почти непроменени, те съставят първите пет глави на Историята. Други, като "Марашки села в Плевенско и произход на думата "мараш" и "Сватбите в Плевен през 70-80-те години", са включени в края като притурки.
В структурно отношение Историята е изградена на хронологично-тематичен принцип и се състои от предговор, дванайсет глави и четири притурки, общо 373 страници. Въпреки оскъдните археологически данни, с които разполага по това време Юрдан Трифонов, първите две глави на монографията отразяват основните процеси и явления в историята на Плевен от неолита до падането на България под османска власт. Важен акцент в труда на учения е изясняването етимологията на името на Плевен, въпрос, който и до днес в негово лице е намерил своя най-сериозен изследвач и най-добро тълкуване. Основната част в историята е посветена на периода на османското владичество. Фундаменталинят труд не е преиздаван.
Юрдан Трифонов се жени за Иванка Гъбенска, имат двама синове.
Трифонов става първият академик от провинцията, бил е преподавател по български език на синовете на царя - Борис и Кирил.
Съставител е (заедно с Н. Станев) на "Психологическа христоматия. Помагало за нагледно изучаване душевния живот" (1897). Автор е и на книгите "Царуването на Бориса-Михаила" (1907), "Иван Вазов. Живот, произведения и възгледи" (1920), "Васил Друмев - Климент Браницки и Търновски. Живот, дейност и характер" (1926), "Цар Борис-Михаил. Време, царуване и величие" (1927).
През 1944 г. ученият дарява на читалище "Съгласие" цялата си библиотека - над 600 тома научна литература и около 100 отпечатъка на трудове. Сред тях са цели течения на 12 изключително ценни периодични издания - "Периодическо списание", "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", "Летопис на БАН", "Документи за българската история", "Известия на Историческото дружество".
Умира на 16 април 1949-а.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google