Наука История Изследвач на предците

balgari.bg

Изследвач на предците

Археологът Иван Венедиков е роден на 10 януари 1916 г. в София.
Баща му, генерал-майор Йордан Венедиков, е автор на трудове по българска военна история от средновековието до най-ново време. Майка му, Екатерина Генадиева, също е потомка на македонски род с принос в църковно-националното движение и изграждането на следосвобожденска България. Съпругата му за Вера Димитрова е етнограф.
Иван Венедиков завършва класическа филология в Софийския университет през 1939 г. Негови преподаватели са Александър Балабанов, Димитър Дечев, Веселин Бешевлиев, Богдан Филов, Петър Мутафчиев.
Половинвековната научна кариера на Венедиков започва с "Фонетика на латинските надписи от българските земи", издадена през 1942 г. От 1941 до 1944 г. като уредник в античния отдел в музея в Скопие той прави първите си разкопки и открива големия античен и средновековен град Баргала (Брегалница) и средновековния Козяк.

От 1945 до 1973 г. е уредник в античния отдел на Археологическия музей в София. През 1957 г. е избран за младши научен сътрудник, а през 1962 г. - за старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей при БАН. От 1973 до 1978 г. работи в новосъздадения институт по тракология при БАН, а от 1978 до 1986 г. завежда отдел "Антична археология" при Националния исторически музей в София. Професор е от 1981 г. В СУ чете лекции по история на Тракия в продължение на години.
Проф. Венедиков е ръководил археологическите проучвания на Созопол и Несебър. През 1971 г. организира експедиция, която за първи път проучва скалните гробници на одрисите в Родопите. През 1975 г. участва в проучванията на долмените в Странджа и Сакар. Изучава тракийското светилище при с. Лиляче, нимфеума при с. Каснаково, гробниците при с. Ветрен и Враца, тракийските колесници в Кюстендилско и др.
В повече от 150 изследвания върху тракийската история, култура, изкуство и език проф. Венедиков маркира мястото на траките в развитието на културата на Югоизточна Европа. Прави периодизация на тракийското изкуство. Изучава артефакти, характерни за конните народи в Тракия, като възстановява външния изглед на тракийската колесница и пише единствената монография по тази тема ("Тракийската колесница", 1960 г.). Събраните от Венедиков експонати оформят изложба на тракийското изкуство, гостувала в столиците на много страни.
Изследването на прабългарски надписи и извори за прабългарите водят Венедиков до революционни изводи - че прабългарският език все още се е говорел в първата половина на IX век и че е имало опити да се пише на него. Венедиков установява значението на много титли и длъжности на българските владетели и боляри. Посвещава монография на военното и административно устройство на българската държава (1979 г.).
Автор е на 250 научни труда, около 20 от тях - монографични, в областите тракология (151), археология (43), прабългаристика (28), епиграфика (11), фолклор (10), праистория и ранножелязна епоха (9), езикознание (8), нумизматика и сфрагистика (6), етнография (3).
В отделни публикации се занимав със скитите, с Древна Персия, с античната география, тракийската топонимия, развитието на земеделието по нашите земи. Сценарист е на документални филми и радиопредавания върху българската древност и средновековие. Трудовете му са превеждани на руски, френски, турски, немски, английски, испански, чешки, полски, италиански и японски.
Ученият е удостоен с много отличия, сред които юбилеен медал "Марин Дринов" - по случай вековният юбилей на БАН, орден "1300 години България", орден "Кирил и Методий" I степен, юбилеен медал "100 години от Съединението" и др.
Починал е 19 август 1997 г.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google