Наука История Продължител на Паисиевото дело

balgari.bg

Продължител на Паисиевото дело

Марин Дринов

Марин Дринов се ражда на 20 октомври 1838 година в Панагюрище.
Първоначално учи в родния си град, но родолюбиви българи съдействат будният младеж да продължи образованието си в Русия. Дринов завършва Киевската духовна семинария.
През 1865 г. се дипломира и в Историко-филологическия факултет на Московския университет, където придобива задълбочени познания по история, славистика, езикознание и етнография. След това е частен учител в княжеската фамилия на Голицини, които му издействат титлата "граф".
Работата в семейството на Голицини му дава възможност няколко години да живее в Париж, Женева, Рим, Неапол, Виена, Прага, Будапеща и да проучва архивите на тамошните библиотеки, включително и библиотеката на Ватикана. Интересува го всичко, писано за славяните и българите. Там Дринов чете на латински, руски, френски, немски и английски.
През 1869 г. завършва един от основните си трудове - "Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история". Той е отпечатан и веднага изпратен за разпространение в българските земи. В него Дринов изгражда логична и обоснована версия за възникването на българската държава и народност. С известни допълнения и корекции тази версия е широко възприета и днес в световната историческа наука.
Пак през 1869 г. Дринов издава и друг свой основополагащ за родната наука труд - "Исторически преглед на Българската църква от самото й начало и до днес".
Същата година става един от съучредителите на Българското книжовно дружество (сега БАН). През пролетта на 1870 г. с негова помощ излиза и печатният орган на дружеството – "Периодическо списание", където той публикува една от първите си статии, озаглавена "Нови паметници за историята на българите".
През този период Дринов изследва важни за българската история проблеми - участието на славяните и прабългарите в генезиса на българската народност, историята на Българската църква във връзка с разрешаването на гръцко-българския църковен спор и др.
През 1872-ра получава докторска степен и от 1873-та е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.
През освободителната 1878 и 1879 г. Дринов завежда Отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България, вицегубернатор е на София и съветник на императорския комисар княз Дондуков-Корсаков. Негово е предложението София да е новата столица на свободна България, той участва и в написването на Търновската конституция.
Демократичният модел на българското образование, според който то е безплатно, бедните, но даровити младежи получават стипендия, а началната степен е задължителна за всички, също е дело на Марин Дринов.
Пионера на българската историческа наука наричат още продължител на Паисиевото дело - заради огромното значение на неговите изследвания за самопознаването и самочувствието на българите.
Неговите съчинения имат принос за развитието на историята на балканските народи, етнографията, езикознанието, литературознанието, фолклористиката.
Дринов поставя началото и на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Преди смъртта си й завещава личната си сбирка от 3000 тома.
След 1881 г. Марин Дринов живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-кореспондент на Академията на науките в Санкт Петербург.
Умира в Харков на 28 февруари 1906 г. след продължително боледуване.

Източник: bg.wikipedia.org

Още за делото на възрожденеца - на www.pravoslavieto.com

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google