Наука География Възрожденски учител от Враца изучава Македония

balgari.bg

Възрожденски учител от Враца изучава Македония

Големият възрожденски учител, географ, историк и изследовател на Македония Васил Кънчов е роден на 26 юли 1862 година във Враца в семейството на бъчвар.
След като завършва четирикласното училище в родния си град, отива да учи в Ломската гимназия със стипендия от общината. През 1884 година завършва с отличие и през следващата учебна година е главен учител на врачанското четирикласно училище.
През 1885-а Кънчов получава държавна стипендия и заминава да учи химия в Харков. Прекъсва образованието си, за да участва като доброволец в Сръбско-българската война. След войната учи химическа технология - три семестъра в Мюнхен и два в Щутгарт. През 1888-а обаче заболява от ревматизъм, отива на лечение в Тирол, но губи стипендията си и се връща в родината, без да се е дипломирал.
Няколко месеца работи като учител в железарското училище в София, след което заминава за Солун и става учител по химия в мъжката гимназия тук. През 1891 година вече е директор на българските училища в Серско, а през 1892-1893 година - директор на Солунската гимназия.
Пътува много из Македония, за да събира етнографски, исторически и географски сведения. Работата му е забелязана от екзарх Йосиф, който през март 1894 година го назначава за главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония, за да му създаде така по-добри условия да продължи проучванията си.
Пътуванията на Кънчов му позволяват да изработи първата цялостна българска статистика на населението в областта Македония - "Македония. Етнография и статистика".
През ноември 1897 година напуска поста си в Екзархията с намерението да продължи работата си в България. Прибирайки се в страната през Сърбия, той е задържан за кратко в Ристовац, където полицията се опитва да намери у него компрометиращи материали, с които да го злепостави пред османските власти.
В родния си град Кънчов остава за кратко, сетне се установява в София. Годината е 1898-а. Става действителен член на Българското книжовно дружество, днес БАН, през периода 1898-1901 г. е деловодител и секретар на Историко-филологическия клон на Академията.
През 1899 и 1901 година Васил Кънчов е избиран за народен представител от Враца като кандидат на Прогресивнолибералната партия, а през 1901 година става и подпредседател на Народното събрание. В началото на 1902 година е министър на народното просвещение в правителството на Стоян Данев.
Васил Кънчов пише книгите "Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки" (1890), "Сегашното и недавното минало на град Велес" (1892), "Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница" (1894-1896), "Отечествена география" (1895), "Положението на българите в Македония" (1895), "Политиката на турското правителство спроти българите в Македония" (1896), "География на Балканския полуостров" (1897), "Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало" (1898), "Света гора" (1896), "Турция и българите" (1906), "Орохидрография на Македония" (1911). Книжовното му наследство е колкото научно, толкова и патриотично-публицистично.
Животът на възрожденеца завършва трагично. На 6 февруари 1902 година Кънчов е застрелян в кабинета си в Министерството на народното просвещение от бившия учител Тома Каранджулов, уволнен поради непригодност.

Източник: http://bg.wikipedia.org
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.