Наука Биология От любов към дървото

balgari.bg

От любов към дървото

Борис Стефанов, основоположникът на българската дендрология, е роден на 8 юни 1894 г. в София.
Баща му е от далматински произход, опълченец от Освободителната война. Майка му, българка от София, умира при раждането му и той е даден за осиновяване на Стефан и Велика Попови, чиято фамилия приема.
Борис Стефанов следва естествена история в Софийския университет от 1911-а, но прекъсва за няколко години, тъй като е призован в армията и участва в Първата световна война. Завършва Университета през 1919 г. и от 1920-а постъпва на работа като кустос (отговорник за хербарийните сбирки) във Физико-математическия факултет на СУ.
Работи в Агрономо-лесовъдния факултет на Университета като асистент по земеделска ботаника (1921-1928), частен доцент (от 1926 г.), редовен доцент по дендрология (от 1928-а), извънреден професор (1931).
От 1945 г. Стефанов е редовен професор и ръководител на катедра "Частно лесовъдство" (1945-1949), а след 1949 г. оглавява новосъздадената катедра "Дендрология с анатомия на дървото". От 1948 г. е академик.
Акад. Борис Стефанов е първият декан на Лесовъдния факултет (1947-1948) на новосъздадената Селскостопанска академия. Работи в Института за гората при БАН като директор (1960-1966) и завеждащ секция "Екология и физиология на горскодървесните видове" (1960-1973).
При създаването на Висшия лесотехнически институт е избран за негов първи ректор (1953-1957).
Самостоятелно или в съавторство Борис Стефанов публикува над 220 научни и научнопопулярни статии. Крупни негови издания (някои в съавторство) са "Флора на България" (1924, 1925, 1933, 1948, 1966, 1967), "Монография на рода Colchicum L." (1926), "Опит за установяване на една паралелна класификация на климатите и вегетационните типове" (1930), "Студии върху плиоценската флора на Софийската долина" (1935), "Топографска флора на България" (1932), "Принос за проучването и класификацията на дъбовите гори в България" (1943-1944), "Фитогеографски елементи на България" (1943), 
През целия си живот акад. Стефанов проучва флората на Странджа, географското разпространение на иглолистните, формообразователния процес в природата, мъховете по нашите земи.
Автор е на учебниците "Дендрология" (1934, 1953, 1958), "Въведение в анатомия на дървото" (1941), "Определител на дървесните видове" (1933), "“Определител на местните и някои чуждоземни дървесни видове и храсти в лятно и зимно състояние и по дървесината и кората" (1954).
Значителен е приносът му и в обогатяване на българските хербарии - над 6000 броя хербарни листа от над 2500 вида. 
Огромни заслуги Борис Стефанов има не само за възникването и развитието на лесотехническото образование у нас, но и като един от пионерите в областта на палеоботаниката в България.
Световният учен умира на 12 декември 1979-а.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.