Наука Химия Изследователят на кристалите

balgari.bg

Изследователят на кристалите

Иван Странски

Иван Странски е роден на 2 януари 1897 г. в София в семейството на Никола Странски, придворен аптекар, и Мария Корн, немкиня по произход. От детска възраст страда от костна туберкулоза, нелечима по онова време.
Завършва средното си образование в Първа мъжка гимназия в столицата.
С идеята да се бори с болестта си решава да следва медицина, но след една година следване във Виена, силно разочарован от възможностите на медицината, решава да прекъсне. През 1922 г. завършва химия в Софийския университет. Защитава докторска дисертация в Берлин при Паул Гюнтер върху рентгеновата спектроскопия.

През 1925 г. е избран за първия доцент в новооткритата Катедра по физикохимия към Физикоматематическия факултет на Софийския университет и е първият преподавател по физикохимия в България. От 1929 г. е вече извънреден професор, а редовен - от 1937.
Изнася лекции във всички области на физикохимията, привлича в катедрата способни учени - Ростислав Каишев, Любомир Кръстанов и др.
През 1930 г. е поканен в Берлинския технически университет като Рокфелеров стипендиант за съвместна работа с Макс Фолмер. В периода 1935-1936 г. заедно с Р. Каишев публикуват основополагащите си трудове по теорията на средните отделителни работи. По-късно с Любомир Кръстанов предлагат механизма на растеж на кристал върху подложка от друг кристал.
По покана на немския учен Валтер Косел заминава за Бреслау през 1941-ва.
След капитулацията на Германия става ръководител на Катедрата по физикохимия в университета в Западен Берлин. В периода 1948-49 г. е декан на факултета по общи и инженерни науки, по-късно - ректор и заместник-ректор на Берлинския технически университет. През 1953 става директор на "Фриц Хабер институт" - пост, който са заемали Макс фон Лауе и Алберт Айнщайн.
В България, с идването на социалистическата власт, Странски е обвинен във връзки с фашисткия режим и е уволнен от катедрата, която създава. Едва през 60-те години учениците му успяват да издействат той да бъде избран за чуждестранен член на БАН и през 1967 г. за първи път след войната Иван Странски се завръща в родината си.
Странски е член е на научните академии в Гьотинген (1939), Бавария (1959), Ню Йорк, Шведската академия на науките. Хоноруван сенатор на БТУ на Западен Берлин (1962). Неговото име носят два научни института - Института по физика и химия към БТУ и Института по металургия в Оберхаузен. Носител на два ордена "Кирил и Методий" и редица международни отличия.
Иван Странски е един от основателите на молекулнокинетичната теория за формирането и растежа на кристалите. Въвежда за първи път понятието положение на полукристал. Заедно с Ростислав Каишев установяват връзката между формата, структурата и силите на междумолекулно взаимодействие в кристалите на базата на молекулна трактовка. Разработват метода на средните отделителни работи, молекулно-кинетичен метод, изиграл роля в развитието на теорията на зараждането и растежа на кристалите. Създават Модела на Каишев и Странски за послойния растеж на кристалите, имат заслуги за изясняване на връзката между двумерното зародишообразуване и спиралния растеж на кристалите. С Любомир Кръстанов предлагат механизъм на растеж на един кристал върху подложка от друг. В Берлин работи в различни области от физикохимията, предимно теоретични разработки с непосредствено практическо приложение: триболуминесценция, топене, разлагане на уротропин, електронна емисия на кристални повърхности (тези му изследвания водят до създаването на автоемисионния микроскоп FEM). Сериозно приложение имат теоретичните му разработки в областта на металургията.
Почива в България през 1979 г. Погребан е в Берлин.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google