Наука Езикознание Ученият, който призна диалектите за "източник за обогатяване на езика"

balgari.bg

Ученият, който призна диалектите за "източник за обогатяване на езика"

Видният ни лингвист Беньо Цонев е роден на 12 януари 1863 г. в Ловеч. Завършва прогимназия в родния си град през 1876 г. Получава стипендия и завършва с отличен успех класическата гимназия в Загреб през 1884 г. Учителства в Петропавловската духовна семинария и в Ломската гимназия. Следващите две години Цонев учи славистика във Виенския университет при Ватрослав Ягич, а по-късно заминава за Лайпциг, където му преподава проф. Август Лескин.
След завръщането си в София Беньо Цонев чете лекции във Висшето училище (от 1890 г.) и преподава в Софийската държавна гимназия. От 1893 г. е избран за доцент, а от 1895 г. е професор в Катедрата по история на българския език. Бил е декан на Историко-филологическия факултет и ректор на Университета. Със СУ е свързана основната научна и преподавателска дейност на проф. Беньо Цонев, който чете тук лекции по история на българския език и диалектология.
Изследователската работа на Беньо Цонев е богата и многостранна. Още първото издание на Алековите пътеписи от Америка излиза, придружено от негова бележка.
Сред ранните трудове на Беньо Цонев особеномясто заема проучването му "За ударението в българския език, сравнено с ударението в другите югоизточни славянски езици", което е съществен принос към славянската акцентология.
Но целта, на която Беньо Цонев подчинява енергията си на учен и изследовател, е написването на пълна история на българския език. В статията си "Увод към историята на българския език" той определя три главни задачи, към разрешаването на които трябва да се насочат българските езиковеди, за да се напише научна история на езика: "1. Да се установи какъв е бил българският език, когато се отделя от другите нему сродни езици. 2. Как се менява и развива българският език, докато живее отделно и само за себе си. 3. Какъв е сега българският език след всичките си менитби."
Отговорите на тези въпроси Беньо Цонев търси през целия си живота.
Първият том на замислената от него многотомна история на българския език излиза през 1918 г. След смъртта му многобройните му изследвания са събрани и издадени от учениците му като втори и трети том на "История на българския език". Това изключително негово начинание и дело бе продължено и довършено достойно от Стефан Младенов.
Беньо Цонев е привърженик на историческия подход при разглеждане на езиковите факти. Негови са описанията на редица славянски ръкописни сбирки, както и изданията на повечето стари български писмени паметници. През 1905 г. излиза описанието му на Кюстендилското четвероевангелие, а на следващата година (1906) като книга 1 от поредицата "Български старини" - обширното палеографско и езиково описание на Добрейшовото четвероевангелие. Като книга 4 на тази поредица Беньо Цонев издава и Врачанско евангелие.
Беньо Цонев описва и ръкописната сбирка на Рилския манастир, ръкописните и старопечатни книги в Народната библиотека в София, славянските ръкописи и старопечатни книги в НБ - Пловдив, библиотеката на Българската академия на науките, в Загребската библиотека, Берлинската библиотека и др.
Диалектите на българския език фокусират вниманието на лингвиста. Според него диалектите са и първоизточник в изясняването на историческия развой на езика, както и средство, с помощта на което съвременният книжовен език може да се обогати. Голяма негова заслуга е съставянето на "Програма за изучаване на българските народни говори", с която активизира диалектоложките проучвания у нас. По време на пътуванията си из България професорът проучва диалектите и пръв установява важни диалектни граници, като "ятовата граница", и прави класификация на говорите.
По време на Първата световна война участва в Научната експедиция в Македония и Поморавието. През годините 1916, 1917 и 1918, когато Поморавието е част от Царство България, проучва тъй наречените преходни говори. Заключенията си от тази експедиция публикува в книгата "Произход, име и език на моравците".
Важна част от езиковедската дейност на Беньо Цонев е посветена на въпросите за правописа и книжовния език. Той е и един от авторите на "Български тълковен речник" - първия речник, който представи пълно речниковото богатство на българския език.
Беньо Цонев е голям изследовател на дамаскинската книжнина, пише анализи на творби на Иван Вазов, Петко Тодоров, Тодор Влайков и др., превежда от руски, френски и сърбохърватски.
Умира на 5 октомври 1926 г.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google