Наука Езикознание Ревнител за книжовна реч

balgari.bg

Ревнител за книжовна реч

Любомир Андрейчин

Любомир Андрейчин e роден на 22 март 1910 година в Габрово.
Бащата на бъдещия виден езиковед - Димитър Андрейчин, е лесовъд по образование. Със съпругата си Ангелина и двете си деца - Марта и Любомир, за 8 години сменя 11 работни места из цяла България.
Навсякъде той защитава българската гора и възпитава у децата си любов към нашата природа.
Любомир Андрейчин също учи лесовъдство - по настояване на баща си. След първата година на обучението си обаче прекъсва и се заема с онова, което винаги му е било на сърце - родния език.
През 1929 г. младият Андрейчин е студент по славянска филология, слуша лекции на известни учени, като Стоян Романски, Стефан Младенов, Любомир Милетич и др., които градят фундамента на българското езикознание.
През 1931 г. Любомир е стипендиант на Славянския институт в Университета в Краков, а по-късно - лектор по български език там.
Завърнал се в България, Андрейчин работи по 16 часа на ден - коригира и редактира текстове. Съпругата му Надежда преписва редактираното на машина.
Става професор в Катедрата по история на българския език на Софийския университет през 1950 г. През 1957 оглавява Института за български език и остава на този пост до своята кончина.
От 1951 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките. Занимава се основно с проблемите на граматиката и стилистиката на съвременния българския език.
Създава служба "Езикови справки", на която езиковеди дават консултации по правописни и правоговорни въпроси. Дълги години води предаването на Националното радио "Родна реч".
Андрейчин е основоположник на съвременната българска описателна граматика и ревностен борец срещу всяка езикова неправилност.
За него дори делничната ситуация изисква да подхождаме отговорно към речта си и даже в "неформална" обстановка професорът стриктно съблюдава правилата на българския книжовен език, споделят негови ученици и последователи.
Проф. Любомир Андрейчин е автор на българска граматика, на правописен и правоговорен речник, на тълковен речник. Неговите сборници статии "На езиков пост", "Езикови тревоги" и др. разглеждат актуални проблеми на книжовния ни език в теоретичен и практически аспект.
Изследовател е на езика и стила на Вазов.
Умира на 3 септември 1975 г.

Още - на http://bolgari.net

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google