Наука Литературознание Теоретикът на символизма

balgari.bg

Теоретикът на символизма

Литературният критик и теоретик Димо Кьорчев е роден на 20 май 1884 г. в Търново. Средното си образование получава в родния си град, след което се записва да учи философия в Софийския университет, но следва само шест месеца.
В Търновския пехотен полк Димо Кьорчев също не остава дълго - строгият казармен живот не е в съзвучие със свободолюбивия му дух.
Заминава да учи право в Лайпцигския университет през 1905-а, но поради липса на средства се връща в България. Продължава юридическото си образование в Софийския университет. Завършва през 1908 г. Една година работи като прокурор в Свищов, а след това се мести в София и се заема с адвокатската професия.
Същевременно Кьорчев е сред активистите на Националлибералната партия, а от 1920 г. - неин политически секретар. Пише във вестник "Воля" (често под псевдонима П. Ератов).
Избран е за народен представител през периода 1914-1919 г. и през 1923-1928 година.
Смята се, че Димо Кьорчев е теоретик на българския индивидуализъм. В съгласие с идеите на Ницше, когото изучава старателно, той пропагандира, че силният човек трябва да бъде деятелен, сам да изгради своя живот, приема свръхчовека за реалност.
Символизмът в литературата открива у Кьорчев своя теоретик и изследовател.
През 1907 г. участва в издаването на алманаха "Южни цветове", в който е публикувана и най-важната теоретична работа на българския символизъм - есето му "Тъгите ни". "България може без всеки от нас, но ние не можем без нея. Съзнанието за това ражда тъгите ни", изповядва публицистът. За студията Янко Янев, издател и изследовател, пише: "Тя е пълна с поетическо чувство е сгряна от сърдечна любов към Родината. Това е най-лиричният акорд в целия живот на Кьорчев." Именно Янев отпечатва през 1933-1934-та избрани негови творби.
Заедно с Елин Пелин редактират списание "Слънчоглед" през 1909-а. В периода 1922-1927 г. Кьорчев издава списание "Пролом". Тук публикува своите "Политически прегледи" - задълбочени коментари на обстановката в следвоенна Европа. Сътрудничи на вестниците "Българин", "Ден", "Воля", "Свобода", на списанията "Листопад" и "Българска мисъл".
Пише есетата "Литературната критика", "Близкото минало", "Индивидуализмът в нашата литература" и др.
Димо Кьорчев е типичен пример на честен интелектуалец, удавил се в блатото на нелицеприятната ни политическата действителност.
Ролята му литературата ни е особена - той опитва да привнася в нея модерните за времето си идеи, но без да скъсва с тънката нишка на традициите.
Кьорчев умира на 22 декември 1928 г. в Париж едва на 44-годишна възраст.
Завещал е на търновското читалище "Надежда" личната си библиотека - 2000 книги български, немски, френски и руски език. Върху негов парцел, дарен на общината от сестра му д-р Дафина Кьорчева, е построена Народна библиотека "П. Р. Славейков" в старата столица.

 
На снимката: Портрет на Димо Кьорчев от Никола Маринов (фрагмент)
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.