Наука Литературознание Радетел за обединена Европа

balgari.bg

Радетел за обединена Европа

altИван Шишманов се ражда в Свищов на 22 юни 1862 г. Наследник е на възрожденска фамилия. Неговият баща - Димитър Шишманов, е възрожденски учител, преводач и радетел за създаване на български театър.
Младият Иван заминава да учи в педагогическото училище във Виена, когато е на 14. Завършва го през 1882-ра и се връща в родния Свищов, където учителства в продължение на една година. След това заминава да следва философия в Йена и Женева. Завършва, защитавайки докторат, в Лайпциг.
Когато е обявено Съединението - през 1885-а, Шишманов написва апел на българските студенти в Женева, който призовава световната общественост да подкрепи справедливото дело на нашия народ.
Същата година се връща в България и взема участие в Сръбско-българската война като доброволец.
У нас Иван Шишманов "донася" позитивистичните и идеалистични теории, с които е имал досег при пребиваването си в Западна Европа, където слуша лекциите на Жан Жорес, Георгий Плеханов и др.
Иван Шишманов е сред основателите на Висшето училище в София, днес - Софийски университет. Преподава там литературна и културна история, като едноврмеменно с това е и служител на Министерството на народното просвещение от 1889 до 1894 година.
В продължение на близо четири десетилетия студентите слушат лекциите на проф. Шишманов по история на литературата, теория на народната поезия, развитие на литературната история, сравнителна литературна история на Италианския Ренесанс, сравнителна история на западноевропейските литератури.
Иван Шишманов създава "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" през 1893 година и е негов редактор до 1902-ра. Изданието изиграва важна роля за развитието на българската наука. Едновременно с това Шишманов е инициатор на много културни почини и организатор на просветни дружества.
На два пъти отхвърля предложението да стане министър на просветата, но все пак приема - през 1903-та, като поставя условието да му се даде възможност да осъществи мащабната си културно-просветна програма, базирана върху опита на напредналите страни, ала съобразена със спецификата на условията у нас.
Тази всеобхватна програма проф. Шишманов излага в реч пред Народното събрание.
Докато е министър, Иван Шишманов отваря пътя на образователни и културни институции, без които не бихме могли да си представим историята и духовността на България - Народния театър, Художествената академия, Музикалното училище, Етнографския музей, много читалища, библиотеки и др. Именно той изпраща български писатели, учени, художници и музиканти в чужбина, за да имат възможност да общуват с достиженията на европейската наука и изкуство.
Свободолюбивият професор напуска министерския пост, когато правителството затваря университета, след като студентите са освиркали монарха при откриването на Народния театър на 3 януари 1907-а. Заминава за Швейцария, за да продължи научната си работа, но две години по-късно се връща у нас и продължава да преподава.
Българските читалища дължат много на проф. Иван Шишманов. Учредителният конгрес на Общия читалищен съюз го избира за председател на организацията през 1911 година.
По време на войните от 1912-1918 година хуманистът Шишманов се изказва за мирно уреждане на конфликтите, за създаване на съюз на балканските народи, участва - през 1917-а - в конференция на европейските социалистически партии в Стокхолм.
След края на Първата световна война проф. Иван Шишманов е избран за председател на българската секция на Паневропейския съюз и ратува за идеята да се създадат Европейски съединени щати - Паневропа.
С епохата "Шишманов" българската хуманитаристика навлиза в качествено нов етап, изкачва се на по-високо стъпало в своето развитие.
За него етногенезисът, произходът на фолклора и езика са базови научни теми, върху които работи цял живот. Студията му върху народната балада "Песента за "мъртвия брат" в поезията на балканските народи" е сред първите сериозни научни изследвания на възникването и развитието на този жанр.
Проф. Шишманов изследва народната етимология, стихотворните размери във фолклорната песен, произхода на прабългарите от езикова гледна точка, посвещава години от живота си на проучвания, свързани с делото на Ботев, Паисий, Неофит Бозвели, братя Миладинови. Своя метод на изследване на културния факт Шишманов нарича психосоциологически, убеден е, че обществените процеси и личността на твореца не са явления, изолирани и недосягащи се едно друго.
Съвременната книжовност също не оставя учения равнодушен - негови анализи на Вазови и Алекови творби се превръщат в крайъгълни камъни на българската литературна критика. Именно Иван Шишманов създава литературноисторическия жанр литературна анкета. Неговите разговори с Вазов и Алеко Константинов са неизчерпаем извор на информация за културолози и литературоведи, те са портрети на големите ни писатели в пълната им творческа и човешка битийност. И до днес литературните историци и критици използват литературната анкета като метод за обрисуване в пълнота на авторовата личност.
Проф. Иван Шишманов е член на БАН, на Сръбската академия на науките и изкуствата, на гръцкото научно дружество "Парнас", почетен член е на университета в Харков.
През лятото на 1928 година Шишманов заминава за Норвегия, за да участва в конгрес на ПЕН клубавете, и смъртта го застига в Осло. Датата е 23 юни, ден, след като професорът е навършил 66.

Публикацията е базирана на данни от Речник на българската литература, т. 3, БАН, 1982

Още за дейността на Шишманов прочетете тук

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google