Наука Литературознание Седем десетилетия, посветени на българската литература и фолклор

balgari.bg

Седем десетилетия, посветени на българската литература и фолклор

Михаил Арнаудов се ражда в Русе на 17 октомври 1878 г. Неговият баща Петър Арнаудов е от Тетово, но се мести в крайдунавския град, където се занимава с търговия с жито. Петър Арнаудов се оженва за Друмка Панова, дъщеря на съдружника му, ала тя умира, когато Михаил е едва 8-годишен. Мащехата се грижи добре за четирите заварени деца, ражда и още три.
Михаил завършва русенската мъжка гимназия "Княз Борис", където негов преподавател по български език и литература е Никола Бобчев. Бобчев събужда у младия Арнаудов страстта към литературната наука и фолклористиката.
През септември 1895 г. Михаил Арнаудов се записва във Висшето училище в София, специалност славянска филология. Слуша лекции при младите преподаватели Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Беню Цонев, Иван Шишманов, Марко Балабанов и др. Когато завършва, Иван Шишманов му предлага научна работа и го насочва към Лайпцигския университет. В Лайпциг Арнаудов слуша лекции по народопсихология, санскрит, литовски език.
През есента на 1899 г. се записва в Берлинския университет, където посещава лекции по индийска литература, индогерманско сравнително езикознание, руска и полска литература. През 1900 година се връща за кратко в Русе. Година по-късно става гимназиален учител в София. Публикува в сп. "Мисъл", попада сред елита на българските писатели. През 1903 г. заминава за Прага да положи докторски изпит по славянска филология, философия и индийска филология. Остава в чешката столица до януари 1905 г., защитавайки блестящо дисертацията си "Български народни приказки". Завръща се в България и работи като гимназиален учител, поддиректор на Народната библиотека, доцент в Софийския университет.
През март 1910 г. Михаил Арнаудов заминава за Париж, където чете в библиотеката на Сорбоната. Във френската столица Арнаудов заварва Яворов, сломен от мъка след смъртта на любимата си Мина Тодорова. Всеки ден двамата посещават гроба й. По това време Яворов пише пиесата "В полите на Витоша" и благодарение на подкрепата на Арнаудов успява да я завърши за няколко месеца.
През октомври 1910 г. Арнаудов заминава за три месеца в Лондон - учи английски и посещава библиотеката на Британския музей. През януари 1911 г. се връща в България и започва да чете лекции в университета.
През 1925 г. Михаил Арнаудов започва да издава сп. "Българска мисъл". Година по-късно става директор на Народния театър, а през 1928 г. се връща в университета като професор, на който става и ректор.
На 15 септември 1944 г. Михаил Арнаудов научава, че ще бъде съден от Народния съд, и сам отива да се предаде. Съпругата му трудно преживява този факт и не след дълго умира. Две години Арнаудов е в затвора и работи усилено над изследванията си.
Ерудиран фолклорист, етнограф, литературен историк и теоретик, автор на трудове за наши и световноизвестни славянски и западноевропейски писатели, Михаил Арнаудов посвещава седем десетилетия на българския фолклор и на Възраждането. Автор е на научните трудове "Увод в литературната наука" (1920), "Психология на литературното творчество" (1931), "Гьоте като човек, поет и мислител" (1932), "Очерци по българския фолклор" (1934), "Тодор Г. Влайков: Литературно и обществено дело" (1935), "Творчество и критика" (1938), "Българското възраждане" (1941), "Студии върху българските обреди и легенди" (1971-1972) и др. Изследовател на живота и творчеството на Вазов, Васил Априлов, Екзарх Йосиф, Неофит Бозвели, Георги Раковски, Паисий Хилендарски, Пейо Яворов, Кирил Христов и др. Пише история на Софийския университет и на Българското книжовно дружество, издава сборници с народни песни и приказки, автор е на литературните портрети "Борци и мечтатели" (1941).
По повод своята 95-годишнина Арнаудов завещава личната си библиотека на родния си град Русе. Сбирката е обособена като самостоятелен фонд, който наброява 6524 единици.
Михаил Арнаудов умира на 18 февруари 1978 г. в София.

Още за учения - на www.libruse.bg и www.temanews.com

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google