balgari.bg

Модернистът

altД-р Кръстьо Кръстев, първият български професионален литературен критик и литературен историк след Освобождението и създател на кръга "Мисъл", се ражда на 31 май 1866 година в Пирот.
Завършва прогимназия в родния си град, през 1878 г., когато Пирот е присъединен към Сърбия, семейството му сред бежанците, преселили се в България.
Същата година Кръстьо Кръстев се записва в новооткритата Първа софийска мъжка гимназия. Тук той получава солидни знания по старогръцки, френски, немски, руски език, стенография и др.
През 1885 г. се записва за студент по философия в университета в Лайпциг, където през 1888 г. защитава дисертация върху метафизическите философски схващания за душата. В Лайпциг получава академичната степен "доктор по философия". През 1888-1890 година Кръстев е директор на педагогическото училище в Казанлък, а от есента на 1890 г. до октомври 1891 година е учител по логика, психология и етика в Първа софийска мъжка гимназия. В същото време Кръстев сътрудничи на периодичния печат с критики и рецензии. През 1890 година е редактор на "Литературнонаучно списание на Казанлъшкото учителско дружество", а от следващата година започва да издава списание "Критика". През 1892 г. тръгва най-авторитетното българско литературно списание на границата на XIX и ХХ век - "Мисъл" (1892-1907). Във формирания около списанието кръг влизат Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров, за чието утвърждаване в областта на литературата д-р Кръстев изиграва голяма роля.
През периода 1894-1896 и 1899-1907 година д-р Кръстев е професор във Висшето училище (днес Софийски университет). През 1900 г. е избран за действителен член на Българското книжовно дружество (по-късно БАН). През 1907 година, след студентската демонстрация срещу княз Фердинанд, е уволнен от университета и до февруари 1908 г. е директор на Педагогическото училище в Скопие. От октомври 1908 г. отново е професор в Софийския университет, където преподава до края на живота си.
Д-р Кръстев е сред онези интелектуалци, които решително се обявяват срещу включването на България в Първата световна война (заради което е арестуван). По време на войната е член на Поморавския народопросветен комитет. През 1918-1919 година се противопоставя на повторното включване на Пирот в Сърбия и подписва Адрес-плебисцит на живеещите в България пиротчани до президента на САЩ Уилсън и правителствата на държавите от Антантата.
Като критик д-р Кръстев изследва творчеството на Иван Вазов и Любен Каравелов. Като писател дава път на естетиката на субективния идеализъм. Сред творбите му са "Етюди и критики" (1894), "Към историята на Висшето училище" (1897), "Литературни и философски студии" (1898), "Певец на воля и младост" (1906), "Алеко Константинов. Литературен силует" (1907), "Петко Тодоров" (1908), "Поглед в новата българска литература. От Петко до Пенчо Славейков" (1910), "Христо Ботйов - П. П. Славейков - П. Тодоров - П. К. Яворов" (1917) и др.
Като преводач Кръстьо Кръстев открива за българската литература и литературна наука "История на поезията" на Линиченко и "Емилия Галоти" на Лесинг.
Съставител и редактор е на сборник драми на Ибсен (1911), както и на автентично издание с критически бележки на стиховете на Ботев (1919).
Сборникът студии на д-р Кръстев "Млади и стари. Критически очерки върху днешната българска литература" е поместен на www.slovo.bg.
Д-р Кръстев умира на 15 април 1919 г. в София.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.