Наука Литературознание Първият литературен критик

balgari.bg

Първият литературен критик

Нешо Бончев се ражда на 2 януари 1839 година в Панагюрище в семейството на бояджия. Четиригодишен, остава сирак. През 1845-а постъпва в училището в родния си град, но на няколко пъти прекъсва образованието си поради липса на средства. В Панагюрище Нешо учи при видните възрожденски педагози Сава Радулов, Атанас Чолаков и Юрдан Ненов. От 1855 до 1858 Бончев учителства тук, през това време по поръка на съгражданина си В. Чолаков събира народни умотворения, които изпраща в Москва. По-голямата част биват предадени на К. Миладинов и влизат в сборника "Български народни песни" (1861). Нешо Бончев публикува народни песни и в сп. "Български книжици" (1858), "Братски труд" (1860) и "Знание" (1875).
С помощта на панагюрската община през есента на 1858 година Бончев заминава за Русия, където три години учи във философския клас на Киевската духовна семинария.
След това отива в Москва, където с помощта на членовете на Московската българска дружина се подготвя за университетските изпити. Пет години по-късно завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет като стипендиант на Южнославянското благотворително общество и с помощта на Одеското българско настоятелство. Работи в руската столица като учител по класически езици в Първа московска гимназия и в Лазаревския институт до 1875-а. Междувременно е станал руски поданик (през 1869 г.). Същата година, както и през 1873-та Нешо Бончев пътува из родината си, за да събира народни песни и исторически документи. През 1870 и 1872 година публикува своите преводи на "Разбойници" на Шилер и "Тарас Булба" на Гогол. През март 1874 година започва да превежда от старогръци на руски историята на Херодот и е първият българин, който превежда този бележит труд.
По време на Априлското въстание Нешо Бончев - заедно с Райко Жинзифов - публикува сведения от България в руски вестници.
Литературното наследство на Бончев е малко по обем, но се посреща с интерес от образованите българи и предизвиква разгорещени спорове по естетически и културни въпроси.
След основаването на Българското книжовно дружество неговият председател Марин Дринов привлича Нешо Бончев за сътрудник на органа на дружеството - "Периодическо списание". Пише и за в. "Македония", в. "Свобода" и сп. "Читалище". В статиите му за българското училище проличава високата му педагогическа компетентност. В публицистичните си текстове Бончев не само поставя конкретни професионални въпроси, но и чертае широка програма за общественото, икономическото и културното развитие на българите, като пътя за просперитет на своя народ вижда в образованието.
Към българската литература първият ни критик подхожда с високия критерий на руската естетическа мисъл. Бончев държи до читателя да достигат единствено високохудожествените образци на световното изкуство и се бори срещу популярната книжнина, която според него не просвещана и не издига духовно възприемателя.
От литературния критик според Нешо Бончев се очаква да бъде съдник и ръководител на книжовните прояви - да поощрява доброто и да отрича недостойното.
Бончев умира на 17 февруари 1878 година в Москва. Завещал е значителни суми на панагюрските училища и на Московското южнославянско общество.

От http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google