Наука Социални науки Безпартийният конституционалист

balgari.bg

Безпартийният конституционалист

Конституционалистът и писател Любомир Владикин е роден на 3 септември 1891 година в Голямо Белово, Пазарджишко. Майка му Мария Морфова, сестра на оперната певица Христина Морфова и композитора Александър Морфов, е завършила френска филология в Женева. Баща му Николай Йонков Владикин е известен журналист, книжовник, писател, историк и политически деец.
Любомир завършва класическа гимназия в София през 1910 г. Следва правни и държавни науки в Софийския университет и се дипломира през 1915 г. По време на Първата световна война се сражава на южния фронт.
Още от 1910 г. Владикин участва в литературни кръжоци, пише стихове, критически статии, публицистични творби. От 1920 г. е редовен член на Съюза на българските писатели, а от 1925 г. е негов секретар.
От 1921 до 1924 г. Владикин е на специализация на собствени разноски във Виена, Вюрцбург и Прага. През 1924 г. става доктор по държавни науки на Вюрцбургския университет и доктор по стопански науки на Виенския университет. От 1924 до 1928 г. работи като финансов експерт в Българската народна банка. Участва във финансовата стабилизационна програма на България, съавтор е на икономическата система "Камбиален монопол".
През 1927 г. излиза художествено-историческата му книга "Царевград Търнов". Следващата година Владикин става редовен доцент в Катедрата по общодържавни науки и българско конституционно право в Юридическия факултет на Софийския университет, а от 21 януари 1932 г. - и професор. През периода 1930-1934 написва поредица книги за конституциите на Румъния, Гърция, Югославия и Австрия. През 1932 г. спечелва конкурса за изявени учени на Рокфелеровата фондация за Югоизточна Европа и заминава за две години в Италия и Франция. В Италия публикува трудове по държавно и административно право, както и по стопански науки. Работи с видния славист и българист Енрико Дамяни. За заслуги към научното и културно сътрудничество между България и Италия е удостоен от крал Виктор Емануил с благородническа титла командаторе и е избран за член-кореспондент на Италианската академия на науките.
През периода 1933-1934 Любомир Владикин е декан на Юридическия факултет в СУ, а от 1934 г. - хоноруван професор в Свободния университет.
През втората половина на трийсетте години Владикин публикува "История на Търновската конституция", "Държавно устройство на САЩ и развой на модерната демокрация", "Държавен съвет" и др.
Издава на френски трудовете си "La politique arts et science", "Sur le pas de Schiller" и "Tirnovo - la ville de rois", а на немски - "Шилер и Гьоте във Ваймар", "Теодор Кьорнер и Христо Ботев", "Политическо развитие на България".
От 1934 до 1944 г. е подпредседател на Института по международни изследвания, председател на Италианско-българската културна взаимност.
Любомир Владикин завещава на българската юридическа наука изследвания на национализма, парламентаризма, монархическата институция, организацията на демократичната държава. Пише учебници по държавно право и исторически трудове.
През целия си живот Любомир Владикин не е членувал в нито една политическа партия. През 1938 г. е предложен за министър на народното просвещение, но не приема.
През 1942 г. отказва да влезе в правителството на Богдан Филов.
В началото на 1944 г. Владикин е на продължително лечение във Виена. През август същата година заминава за Германия - отново за лечение.
След Девети септември обаче е заличен като професор в Софийския и в Свободния университет, изключен е от Съюза на българските журналисти и от Съюза на българските писатели. Умира на 22 май 1948 г. в Розенхайм, близо до Мюнхен.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google