Наука Социални науки Народоведът оптимист

balgari.bg

Народоведът оптимист

altИван Хаджийски се ражда на 13 октомври 1907-а в Троян.
Завършва Търговската гимназия в Свищов, след което - философия и право в Софийския университет. За кратко работи като чиновник в Троян и Търново, после се установява в столицата и започва работа като адвокат и юрисконсулт.
Хаджийски е член на Българската комунистическа партия от 1931-ва и неведнъж е арестуван и съден заради свои антифашистки прояви. Във Втората световна война участва като военен кореспондент към Втора българска армия. Загива на 3 октомври 1944-та в Югославия - дни преди да навърши 37.
За краткия си живот големият народопсихолог оставя огромно духовно наследство.
За пръв път Иван Хаджийски печата през 1920 г. в русенското списание "Юноша". От началото на 30-те години на двайсети век сътрудничи на вестниците "Вик", "Кормило", "Час", "Ведрина", "Литературен критик", "Дъга" и др. и на списанията "Философски преглед", "Трезвост и култура", "Изкуство и критика", "Научен преглед".
В тези периодични издания Хаджийски публикува фейлетони, рецензии, есета, статии, отличаващи се с жив усет за актуалните проблеми в културния и политическия живот на страната. Текстовете му остро изобличават корупцията и демагогията, които царят в обществото.
Първата си книга Хаджийски отпечатва на свои разноски през 1933-та, тя е озаглавена "Авторитет, достойнство и маска". В цяла Европа фашизмът едва е надигнал глава, но българският народопсихолог е "разгадал" социалните типове, които тази "вълна" ще извика на живот.
От средата на 30-те години в центъра на творческите му търсения застава социалната психология. Неговите есета "Из философията на съвременния затвор", "Психология на нашето иманярство" и др. се радват на огромна популярност.
От 1937-а народопсихологът сътрудничи на сп. "Философски преглед". На страниците на списанието излизат повечето студии, обединени под заглавието "Оптимистична теория за нашия народ" двайсет години по-късно от Нешо Давидов.
В своите народоведски изследвания Иван Хаджийски се проявява като оригинален мислител и познавач на българската душа.
Най-значимото му произведение - "Бит и душевност на нашия народ", чиито две части излизат съответно през 1940 и 1945 година, съдържа огромен фактологичен материал и поставя на дневен ред проблематика, неразглеждана до този момент от българската наука. В първия том авторът разглежда битийните и социопсихологическите аспекти на живота в българското село, а вторият е посветен на дребните собственици.
Навиците, обичаите, морала на българите, тяхното отношение към обществено-политическите реалии Хаджийски описва и аналитично, и белетристично. Майсторски подбрани лица, случки, факти изграждат основната тъкан на неговите философски изводи. Жанровата сложност на текстовете, които по четивност се доближават до художествената литература, е негово оригинално откритие.
Иван Хаджийски е автор и на задълбочените проучвания "Българско наказателно право. Особена част" (1935), "Любов и брак" (1936) и "Психология на Априлското въстание" (1943).
Сред изследователите на живота и делото на големия народопсихолог са Ефрем Каранфилов, Тончо Жечев, Йордан Василев, Владимир Свинтила и др.

Публикацията се базира на статия в Речник на българската литература, том 3, Издателство на БАН, София, 1982

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google