Наука Биология

balgari.bg

Пътешественикът по "невъзможния път"

Дончо Папазов е роден в София на 21 февруари 1939-а. Завършва Висшия икономически институт през 1961 г. В периода 1961-1979 е икономист, научен сътрудник, ръководител група, началник бюро, ръководител на секция "Организация на производството" в ЦНИИТМаш и НИИММ.
Рекордьор по гмуркане и участник в леководолазни археологически експедиции, Папазов ръководи програмата "Планктон" (1970-1982), провеждана под егидата на Междуправителствената комисия по океанография на ЮНЕСКО, Българската академия на науките и вестник "Орбита".
През 1972 г. пресича, заедно със съпругата си Юлия Гурковска, Черно море от Варна до Сочи, с корабна спасителна лодка.
През 1974 г. двамата пресичат Атлантика с корабна спасителна лодка с платна от Гибралтар до Куба.
Две години по-късно, отново на спасителна лодка с платна, двамата преплават Тихия океан от Лима до Сува, на остров Фиджи.
Мореплавателят изучава възможностите за оцеляване на корабокрушенци. Прави психофизиологически проучвания и изследвания на замърсяването на океана.
През зимата на 1978-а е шкипер на яхтата "Тивия" и обикаля Европа от Балтийско до Черно море със съпругата си и 5-годишната им дъщеря.
От 1979 до 1981 година, отнова заедно заедно с Джу и Яна, папазов прави обиколка на света по маршрут Созопол - Средиземно море - Гибралтар - Панама - Торесов проток - нос Добра надежда -Бразилия - Гибралтар - Созопол. Изминава 42 хиляди морски мили за 777 дни.
През 1987 г. с "Тивия" плава от България до Аржентина, а през 1988 г. обикаля света сам, без спиране, по "невъзможния път" - винаги на юг от "ревящите четирийсет градуса". Тогава Папазов преминава през нос Хорн в разгара на южната зима. Стартира от Буенос Айрес на 1 януари 1988 г. и завършва обиколката на 13 юни 1988 г. - за 164 дни, без връзка с брега и кораби. Така става първият човек, обиколил света по "невъзможния път" без спиране.
Дончо Папазов е автор на четири книги, описващи морските приключения, преведени на пет езика.
За всички плавания е снимал документални филми, които са излъчени в над 20 страни.
Работи над 20 години като журналист, сценарист и редактор в БНТ.
Депутат е в 36-о Народно събрание и заместник председател на Съюза на българските журналисти (1993-1995).
Дончо Папазов и съпругата му са изкарали най-дълго време в света на борда на спасителна лодка - 191 дни, и са изминали най-много морски мили с такъв съд - 14 хиляди.

Етикети:
 

Чех проправя пътя на естествените науки

Основоположникът на зоологията у нас - Иван Буреш, се ражда на 27 декември 1885 година в София. Син е на чешкия фотограф Йосиф Буреш, имигрирал в България скоро след Освобождението.
Под ръководството на баща си, който освен фотограф е и голям природолюбител, Иван Буреш започва да изгражда своя сбирка от минерали, насекоми и растения още като 11-годишно момче. На 15 вече има солидни знания в областта на зоологията.
През 1903 г., по време на екскурзия до Рила, в подножието на връх Мусала Буреш се среща и запознава с княз Фердинанд. Впечатлява монарха с обширните си знания. Година по-късно, на 25-годишнината на Софийска мъжка гимназия, Иван Буреш прави изложба на ентомологичната си колекция. Там оново се среща с Фердинанд. Очарован от сбирката на младия биолог, князът Фердинанд го назначава в Естественоисторическия музей при двореца като завеждащ ентомологичните сбирки на длъжност лаборант-препаратор.
След завършването на Софийска мъжка гимназия през 1904 г. Буреш се записва да учи естествена история в Софийския университет, продължава в Карловия университет в Прага през 1907-1908 г. и завършва висшето си образование през 1909 г.
През 1909-1911 г. защитава докторска дисертация на тема "Изследвания върху хермафродитната жлеза на охлювите" в Мюнхенския университет.
Първият научен труд на Иван Буреш обаче излиза още през ноември 1904 г., когато той е едва 18- годишен. Това е монографията "Принос към фауната на дребните пеперуди (Microlepidoptera) от Софийската околност".
На 1 август 1914 г. става уредник на Царския естественоисторически музей. През 1918 г. цар Борис III го назначава за главен директор на всички царски природонаучни институти. Към тях освен Естественоисторическия музей и Ентомологичната станция се числят Зоологическата и Ботаническата градина в София, още няколко ботанически градини, дивечоразвъдните стопанства във Варна, Кричим, Царска Бистрица, а също и Царската научна библиотека. На този пост д-р Буреш остава повече от 25 години.
През 1926 г. Буреш става член-кореспондент на Българската академия на науките, а през 1929 г. получава званието академик.
След 9 септември 1944 г. акад. Буреш е арестуван заедно с други служители в двореца, но скоро след това е освободен. Отново поема поста си в Естественоисторическия музей. На 19 февруари 1947 г. царските природонаучни институти преминават към Българската академия на науките и на тяхна база се създават институтите по ботаника, зоология и геология. През октомври 1947 г. акад. Буреш е определен за научен ръководител на новообразувания Зоологически институт и придадените към него Естественоисторически музей и Зоологическа градина.
През 1951 г. Иван Буреш е назначен за директор на Зоологическия институт при БАН. На този пост остава до пенсионирането си през 1959-а.
Ученият умира на 8 август 1980-а.


Още за рода Буреш - на www.duma.bg
Етикети:
 

Полярният изследовател, спасил хиляди бежанци

Фритьоф Нансен, полярен изследовател, океанограф, дипломат и хуманист, е роден на 10 октомври 1861-ва в имението Стуре Фрьон, недалеч от Осло, в семейство на секретар на окръжен съд.
Още като юноша Нансен печели шампионатите на Норвегия по ски. След завършване на средното си образование постъпва в университета в Християния (сега Осло), във факултета по зоология.
Едва 20-годишен, през 1882 г. тръгва на биоложка практика на кораба "Викинг" в Гренландско море.
След завършване на образованието си през 1883 г. той става лаборант по зоология в Бергенския музей. От 1885 до 1886 г. работи в университета в Парма, Италия, при професор Голджи и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 г. е удостоен с голям златен медал на Кралската академия на науките за своите изследвания по строежа на клетъчния апарат на нервната тъкан и получава докторска степен.
От 22 август до 29 септември 1888 г., заедно с Ото Свердруп и още четирима участници Фритьоф Нансен пресича Гренландия на ски, като изминава 560 км. Той пръв съставя подробна карта на южната част на острова. Събира богат материал за релефа, климата, характера на ледообразуването, растителния и животинския свят, за бита на ескимосите. За тези изследвания е награден със златен медал "Виктори" на Кралското географско дружество - Лондон, и с медал "Вега" на Шведското дружество по антропология и география.
Нансен планира да достигне Северния полюс, използвайки дрейфуващите ледове и морските течения. За такова плаване е нужен кораб, способен да издържи натиска на ледовете. Средствата, гласувани за неговото построяване от норвежкия парламент (250 хил. норвежки крони) и събрани чрез подписка от Географското дружество и частни инвеститори (200 хил. норвежки крони), се оказват недостатъчни и Нансен изхарчва и последните си лични спестявания, за да завърши строителството на кораба. През 1892 г. "Фрам" ("Напред") корабът е пуснат на вода.
Тази смела експедиция донася световна слава на учения.
До края на ХІХ в. той изследва Атлантическия океан от Шпицберген до Азорските острови, изучава дрейфуващите ледове, дълбоководните морски течения, изобретява и усъвършенства прибори и апаратура за океанографски изследвания. През 1897 г. става професор по зоология в университета в Християния. През 1900 г. участва в експедиция за изследване на теченията в Северния ледовит океан.
През 1905 г. Фритьоф Нансен става първият дипломатически пратеник на Норвегия в Лондон - пост, който заема до 1908 г. Връща се в Норвегия и отново се отдава на науката. През 1913-а плава покрай брега на Азия от запад на изток до устието на Енисей, след което продължава по суша в Южен Сибир и Далечния Изток.
Последните години от живота си Нансен посвещава на активна обществена и политическа дейност.
Въвежда специален документ, който позволява на военновременните, политически и др. бежанци да пътуват безпрепятствено по света и да се заселват където пожелаят, така наречения Нансенов паспорт, спасил хиляди през първата половина на най-кървавото столетие. Документът е създаден на 5 юли 1922 г., когато в Женева се подписва многостранният договор, с който се дава валидност на паспорта. Към 1942 г. държавите, които го признават, са 52.
Нансеновият паспорт е въведен заради Октомврийската революция от 1917 г., вследствие на която стотици хиляди напускат родната Русия. По-късно с Нансенов паспорт странстват преследваните в Турция арменци, евреите, подложени на нацистки гонения, и други.
Обществото на народите издава общо около 250 хиляди Нансенови паспорта.
За заслугите си Нансен получава Нобелова награда за мир през 1922-ра, парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.
Благодарение на Фритьоф Нансен през периода 1913-1925 г. над 130 хиляди български бежанци от Западна Тракия се заселват в родината. В качеството си на Върховен комисар на ОН за бежанците Нансен помага и на десетки хиляди арменци да намерят своя втори дом в България.
През 1921 г. Нансен е удостоен с почетния знак на БЧК, а през 1921 г. - с ордена "За гражданска заслуга". През 1933 г. Столичният общински съвет решава да нарече на негово име улица в центъра на града. Нансен посещава България два пъти - през 1922 и 1926 г.
Умира на 13 май 1930 г. в градчето Люсакар, недалеч от Осло, на 69-годишна възраст.
В парковото пространство пред НДК има негов паметник, дело на скулптора Свилен Костадинов.

Етикети:
 

От любов към дървото

Борис Стефанов, основоположникът на българската дендрология, е роден на 8 юни 1894 г. в София.
Баща му е от далматински произход, опълченец от Освободителната война. Майка му, българка от София, умира при раждането му и той е даден за осиновяване на Стефан и Велика Попови, чиято фамилия приема.
Борис Стефанов следва естествена история в Софийския университет от 1911-а, но прекъсва за няколко години, тъй като е призован в армията и участва в Първата световна война. Завършва Университета през 1919 г. и от 1920-а постъпва на работа като кустос (отговорник за хербарийните сбирки) във Физико-математическия факултет на СУ.
Работи в Агрономо-лесовъдния факултет на Университета като асистент по земеделска ботаника (1921-1928), частен доцент (от 1926 г.), редовен доцент по дендрология (от 1928-а), извънреден професор (1931).
От 1945 г. Стефанов е редовен професор и ръководител на катедра "Частно лесовъдство" (1945-1949), а след 1949 г. оглавява новосъздадената катедра "Дендрология с анатомия на дървото". От 1948 г. е академик.
Акад. Борис Стефанов е първият декан на Лесовъдния факултет (1947-1948) на новосъздадената Селскостопанска академия. Работи в Института за гората при БАН като директор (1960-1966) и завеждащ секция "Екология и физиология на горскодървесните видове" (1960-1973).
При създаването на Висшия лесотехнически институт е избран за негов първи ректор (1953-1957).
Самостоятелно или в съавторство Борис Стефанов публикува над 220 научни и научнопопулярни статии. Крупни негови издания (някои в съавторство) са "Флора на България" (1924, 1925, 1933, 1948, 1966, 1967), "Монография на рода Colchicum L." (1926), "Опит за установяване на една паралелна класификация на климатите и вегетационните типове" (1930), "Студии върху плиоценската флора на Софийската долина" (1935), "Топографска флора на България" (1932), "Принос за проучването и класификацията на дъбовите гори в България" (1943-1944), "Фитогеографски елементи на България" (1943), 
През целия си живот акад. Стефанов проучва флората на Странджа, географското разпространение на иглолистните, формообразователния процес в природата, мъховете по нашите земи.
Автор е на учебниците "Дендрология" (1934, 1953, 1958), "Въведение в анатомия на дървото" (1941), "Определител на дървесните видове" (1933), "“Определител на местните и някои чуждоземни дървесни видове и храсти в лятно и зимно състояние и по дървесината и кората" (1954).
Значителен е приносът му и в обогатяване на българските хербарии - над 6000 броя хербарни листа от над 2500 вида. 
Огромни заслуги Борис Стефанов има не само за възникването и развитието на лесотехническото образование у нас, но и като един от пионерите в областта на палеоботаниката в България.
Световният учен умира на 12 декември 1979-а.

Етикети:
 

Пионерът на горското дело у нас

Константин Байкушев е роден на 10 февруари 1867 година в Трън. Средното си образование Константин получава в Лом, след което заминава да учи в лесовъдната школа в чешкия град Писек. След завършването й Байкушев отива в Германия. Тук той учи в академия по лесовъдство в Дрезден, през 1889-а се дипломира и веднага се връща в родината.
Започва работа като горски инспектор в Силистренски окръг. Още тук Байкушев полага основите на българското горско дело.

Етикети:
 
Страница 1 от 2

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google