Наука Биология Полярният изследовател, спасил хиляди бежанци

balgari.bg

Полярният изследовател, спасил хиляди бежанци

Фритьоф Нансен, полярен изследовател, океанограф, дипломат и хуманист, е роден на 10 октомври 1861-ва в имението Стуре Фрьон, недалеч от Осло, в семейство на секретар на окръжен съд.
Още като юноша Нансен печели шампионатите на Норвегия по ски. След завършване на средното си образование постъпва в университета в Християния (сега Осло), във факултета по зоология.
Едва 20-годишен, през 1882 г. тръгва на биоложка практика на кораба "Викинг" в Гренландско море.
След завършване на образованието си през 1883 г. той става лаборант по зоология в Бергенския музей. От 1885 до 1886 г. работи в университета в Парма, Италия, при професор Голджи и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 г. е удостоен с голям златен медал на Кралската академия на науките за своите изследвания по строежа на клетъчния апарат на нервната тъкан и получава докторска степен.
От 22 август до 29 септември 1888 г., заедно с Ото Свердруп и още четирима участници Фритьоф Нансен пресича Гренландия на ски, като изминава 560 км. Той пръв съставя подробна карта на южната част на острова. Събира богат материал за релефа, климата, характера на ледообразуването, растителния и животинския свят, за бита на ескимосите. За тези изследвания е награден със златен медал "Виктори" на Кралското географско дружество - Лондон, и с медал "Вега" на Шведското дружество по антропология и география.
Нансен планира да достигне Северния полюс, използвайки дрейфуващите ледове и морските течения. За такова плаване е нужен кораб, способен да издържи натиска на ледовете. Средствата, гласувани за неговото построяване от норвежкия парламент (250 хил. норвежки крони) и събрани чрез подписка от Географското дружество и частни инвеститори (200 хил. норвежки крони), се оказват недостатъчни и Нансен изхарчва и последните си лични спестявания, за да завърши строителството на кораба. През 1892 г. "Фрам" ("Напред") корабът е пуснат на вода.
Тази смела експедиция донася световна слава на учения.
До края на ХІХ в. той изследва Атлантическия океан от Шпицберген до Азорските острови, изучава дрейфуващите ледове, дълбоководните морски течения, изобретява и усъвършенства прибори и апаратура за океанографски изследвания. През 1897 г. става професор по зоология в университета в Християния. През 1900 г. участва в експедиция за изследване на теченията в Северния ледовит океан.
През 1905 г. Фритьоф Нансен става първият дипломатически пратеник на Норвегия в Лондон - пост, който заема до 1908 г. Връща се в Норвегия и отново се отдава на науката. През 1913-а плава покрай брега на Азия от запад на изток до устието на Енисей, след което продължава по суша в Южен Сибир и Далечния Изток.
Последните години от живота си Нансен посвещава на активна обществена и политическа дейност.
Въвежда специален документ, който позволява на военновременните, политически и др. бежанци да пътуват безпрепятствено по света и да се заселват където пожелаят, така наречения Нансенов паспорт, спасил хиляди през първата половина на най-кървавото столетие. Документът е създаден на 5 юли 1922 г., когато в Женева се подписва многостранният договор, с който се дава валидност на паспорта. Към 1942 г. държавите, които го признават, са 52.
Нансеновият паспорт е въведен заради Октомврийската революция от 1917 г., вследствие на която стотици хиляди напускат родната Русия. По-късно с Нансенов паспорт странстват преследваните в Турция арменци, евреите, подложени на нацистки гонения, и други.
Обществото на народите издава общо около 250 хиляди Нансенови паспорта.
За заслугите си Нансен получава Нобелова награда за мир през 1922-ра, парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.
Благодарение на Фритьоф Нансен през периода 1913-1925 г. над 130 хиляди български бежанци от Западна Тракия се заселват в родината. В качеството си на Върховен комисар на ОН за бежанците Нансен помага и на десетки хиляди арменци да намерят своя втори дом в България.
През 1921 г. Нансен е удостоен с почетния знак на БЧК, а през 1921 г. - с ордена "За гражданска заслуга". През 1933 г. Столичният общински съвет решава да нарече на негово име улица в центъра на града. Нансен посещава България два пъти - през 1922 и 1926 г.
Умира на 13 май 1930 г. в градчето Люсакар, недалеч от Осло, на 69-годишна възраст.
В парковото пространство пред НДК има негов паметник, дело на скулптора Свилен Костадинов.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.