balgari.bg

Пуристът

Иван Богоров е роден през 1820 година в Карлово. Образование получава във Великата школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Истанбул, където са учили и Раковски, Алеко Богориди, Сава Доброплодни.
19-годишен, Иван Богоров постъпва в Решельовската гимназия в Одеса, откъдето са учили Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов.
Част от живота на Богоров преминава на път. Той прекарва известно време в Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, докато се установи в Стара Загора.
Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не гръцки. В Ески Заара остава една година. За това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името "Първичка българска граматика". Годината е 1844-та.
След това Богоров заминава за Лайпциг, където издава първия български вестник "Българский орел" (1846). Следващите три години сътрудничи на "Цариградски вестник" в Истанбул, след което заминава за Париж, за да учи медицина.
След завръщането си се установява в Пловдив, където работи като лекар и издава списание "Журнал за наука, занаяти и търговия". Тук Богоров отпечатва и "Книговище за прочитание" и "Селски лекар".
По-късно в Букурещ издава вестник "Народност" и подготвя "Академичен български речник".
Сред трудовете, увековечили името му като борец за богат и чист български език, са "Упътване за български език", "Чисто българска наковалня за сладкодумство" и "Бранилник за българския език и за народна облага".
Енциклопедистът е автор и на първия френско-български (1869) и българско-френски речник (1871), както и на първия български пътепис - "Няколко дена разходка по българските места".
През 1879 година написва своя автобиография, която озаглавява простичко "Животът ми описан от мене".
Умира на 1 ноември 1882 година в София

Името на Иван Богоров става нарицателно за пурист, борец за чистота на българския език.
В продължение на десетилетия със своята писателска, издателска, научна, събирателска и журналистическа работа той се противопоставя на затлачването на езика ни с чуждици, най-вече с гръцки и руски думи.
Благодарение на него са запазени редица народни словоформи, изковава и нови.
На Богоров дължим народната основа на новобългарския книжовен език. Той е първият ни книжовник, който поддържа идеята за писане на думите според народния им изговор - български, тъкмо, мъка, лък, кръв, бъден, ред и др. вместо болгарский, токмо, мука, лук, кров, будущий, ряд, както би било по църковнославянски образец.
Богоров "измисля" и въвежда в употреба думи, които използваме и днес - предимство, обноски, книжнина, приемлив, чакалня, познавач, дъждобран, вестник, часовник, пратеник, забележка, дейност и др.
Не всичките му словотворчески опити се увенчават с успех - не намират място в езика думи като редилник (вместо правилник), книговище (библиотека), правачница (вместо фабрика, завод), земеопис (вместо география), самосвет (фотография), пътулка (паспорт, тескере), затривач (убиец), паличе, огниво (кибрит) и др.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google