Наука Езикознание Изследовател на богатствата на българския език

balgari.bg

Изследовател на богатствата на българския език

altЛюбомир Милетич e роден на 1 януари 1863 г. в Щип. Баща му Георги Милетич (от село Мошорин в Унгария) е брат на панслависта - деятел на сръбското национално движение във Войводина, Светозар Милетич.
Георги Милетич работи като учител в различни македонски градове, сред които - Велес (където се жени за Евка Хаджипопдаова - майката на Любомир Милетич) и Щип.
В средата на седемдесетте години на деветнайсети век семейството се премества в София, където Любомир Милетич посещава основното и класно училище. С избухването на Сръбско-турската война (1876) Георги Милетич постъпва в четата на Панайот Хитов, а сина си изпраща да доучва в Нови сад и Загреб. В Загреб Любомир завършва Класическата гимназия през 1882-ра. Със стипендия от Министерството на народната просвета следва славянска филология в Загреб и Прага. През 1885 година се връща в София. Работи като учител в Софийската класическа гимназия, а от 1892 г. - като преподавател в Софийското висше училище (днес СУ) и професор по славянска филология.

През 1898 година е приет за член на Българското книжовно дружество (днес БАН), негов председател е от 1926 година до смъртата си. Академик Милетич има голяма заслуга за създаването и развиването на Македонски научен институт.
Любомир Милетич е автор на над 400 труда: монографии, студии, рецензии и др., много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбо-хърватски, руски.
Негови са ценните изследвания "За Тракия", "Родна Тракия", "В Македония и Одринско", "Западна Тракия и договорът за мир в Ньой", "История на Гюмюрджинската република", "Разорението на тракийските българи през 1913 г.", както и многобройните публикации и доклади, свързани с трагедиятау преживяна от тракийските българи през 1913 година.
Като изследовател на богатствата на българския език проф. Милетич работи върху "Членът в българския език" (1887) - труд, който е защитен по-късно като докторска дисертация, "Нови влахо-български грамоти от Брашов" (1896), "Дако-ромъните и тяхната славянска писменост", "Източните говори на българския език" - труд, излязъл на немски във Виена през 1903 година, "Коприщенски дамаскин. Новобългарски паметник от XVII век" (1908), "Родопските диалекти на българския език", също на немски (1911), "Старобългарска граматика с кратък сравнителен оглед към новобългарския език", "Свищовски дамаскин. Новобългарски паметник от XVIII век", "Седмоградските българи и техният език" (1926), "Единството на българския език в неговите наречия" (1929), "Към историята на българското аналитично склонение" (1935).
Академик Любомир Милетич почива на 1 юни 1937-а в столицата.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google