Наука Езикознание Радетел за чист и богат български език

balgari.bg

Радетел за чист и богат български език

Стефан Младенов

Стефан Младенов е роден на 27 декември 1880 г. във Видин. Завършва класическия отдел на гимназията в родния си град. Още в гимназията блесва с дарбата си лесно да усвоява чужди езици.
Печели стипендия и учи славянска филология в Софийския университет (1898-1902 г.) Изучава славянски езици, но не изоставя и заниманията си с други езици.
През 1902-1903 г. е учител в Шуменското педагогическо училище и в Първа софийска мъжка гимназия.

През 1903-1904 г. специализира във Виена при В. Ягич, К. Иречек, П. Кречмер и др., а след това - в Петербург и Прага (1904-1905) при Ян Бодуен де Куртене, Алексей Соболевски, Любор Нидерле и др. В Пражкия университет Стефан Младенов защитава докторската си дисертация "За промените на граматическия род в славянските езици".
В периода 1906-1910 г. учителства във Втора мъжка гимназия в София и в Софийската духовна семинария, а от 1910 г. работи в Софийския университет като доцент, извънреден (от 1916 г.) и редовен професор (от 1921 г.). През 1911-1912 г. специализира в Париж и Мюнхен. От времето на Балканската и Междусъюзническата война неговите бойни другари от окопите си спомнят за тефтерчето, с което учел турски.
През 1921 г. е избран за титуляр на Катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание на Софийския университет. През 1929 г. получава званието академик.
През 1918 г. Стефан Младенов е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1929 г. - за член-кореспондент на Академията на науките на СССР. Той е единственият български учен, получил това признание преди 9 септември 1944 г. Член е на Полската академия на науките, на „Словенския устав“ в Прага и на „Кингс колидж“ в Лондон. От 1942 г. Стефан Младенов е член-кореспондент и на Германската академия на науките.
Преподавателската дейност на Младенов е богата и разнообразна. Чете лекции и семинарни курсове по история на българския език, българска диалектология, български синтаксис, български литературен език, българска етимология, общо езикознание, увод в индоевропейската граматика, словообразуване в индоевропейските езици.
Стефан Младенов усърдно популяризира въпросите на езиковата култура у нас. За тази цел заедно със Стефан Василев започват да издават научнопопулярното списание "Родна реч". Списанието излиза от 1927 до 1944 г. "Родна реч" ратува за по-висока езикова култура и опазване чистотата на българския език.
В научната ни периодика публикува редица статии за историята, етимологията и диалектологията на българския и на другите славянски езици.
Огромен принос към българската лексикография представлява съвместната работа на Младенов с Александър Теодоров-Балан, Стоян Аргиров и Беньо Цонев върху голям български тълковен речник. След смъртта на съавторите му Стефан Младенов продължава работата сам, като приживе издава първия том (от А до К) на "Български тълковен речник на съвременния народен и книжовен език".
Стефан Младенов знаел перфектно 18 езика, ползвал общо 27.
Починал е на 1 май 1963 в София.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google