Наука Физика

balgari.bg

Световноизвестен спец по акумулаторите

Акад. Дечко Павлов, световно признаият наш учен от от Институт по електрохимия и енергийни системи на БАН, е роден на 9 септември 1930 г. в град Шипка.
През 1953 г. завършва Химикотехнологичния институт в София. Започва кариерата си в същия институт като асистент по физикохимия. Специализира в лабораторията "Мария и Пиер Кюри" към Радиевия институт в Париж (1961). През 1962 г. постъпва в Института по физикохимия на БАН.
През 1967 г. заедно с акад. Евгени Будевски създават Централна лаборатория по електрохимични източници на ток при БАН.
Същата година Павлов основава Секцията по оловни акумулатори, чийто ръководител е и днес. Постепенно Секцията се превръща в световен научен център по оловни батерии.
Изследователската дейност на акад. Павлов и екипа му е фокусирана върху процесите при анодно поляризиране на оловния електрод в сярна киселина и формирането на оловосулфатна мембрана, процесите, които протичат при технологията на изготвяне на плочите на оловния акумулатор, изучаването на елементарните процеси, които протичат на оловодвуокисните плочи на акумулатора. Учените ни разработват нови рецепти за производство на отрицателни плочи и AGM сепаратори, определят термичните ефекти при работата на оловния акумулатор.
Павлов публикува повече от 200 научни статии в международни списания, две монографии и три отдела в монографии.
Създава курс лекции върху технологията на производство на оловните акумулатори, които чете в университети и компании в Австралия, Англия, Бразилия, България, Германия, Индия, Италия, Китай, Корея, Русия, САЩ, Тайван, Турция, Финландия, Франция, Япония и др.
През 1989 г. Павлов е избран за член-кореспондент, а от 1997-а е академик.
Основател и председател е на международната конференция по оловни батерии - ЛАБАТ, която се провежда всеки три години. Член е на Елекрохимичното дружество на САЩ (ECS), на Международното електрохимично дружество (ISE), на Научния институт по батерии на Япония (ITE) и др.
Носител е на отличията "Кирил и Методий" II степен, награда от Федералното министерство на образованието на Австралия, награда от Американското електрохимично дружество, медал "Гастон Планте", Международна културна диплома за заслуги, ABIRA, САЩ, Почетен знак на БАН "Марин Дринов", "Питагор" за цялостен принос в науката.

Етикети:
 

"Бащата" на цветната телевизия

Димитър Мишев е роден на 28 май 1933 г. в Ловеч.
Завършва с отличен успех Народна мъжка гимназия "Христо Кърпачев" в родния си град, продължава образованието си във ВМЕИ - София. Като студент се включва в изследователската група по разработката на първия телевизионен център в България и завършва магистърска степен (1957).
От 1959 до 1998 година инж. Мишев се посвещава да преподавателска работа - във ВМЕИ - София (1959-1963), във Варна (1965-1974), в Минногеоложкия институт в столицата (1978-1998), в Центъра за подготовка на космонавти "Юрий Гагарин" в Москва (1978-1983), в Пловдивския (1992-1998) и Софийския университет (1996-1998). От 1998 г. е доктор хонорис кауза на Софийския университет. Ръководител на аспиранти, докторанти и следдипломни квалификации.
Димитър Мишев работи като старши инженер (1959-1960), технически ръководител на телевизионен център (1962-1963), ръководител секция "ТВ системи" (1965-1974). Ръководити Катедра "Радиотехника" (1970-1974), секция "Дистанционни изследвания на Земята от Космоса" (1975-1980), директор е на Лабораторията за слънчево-земни взаимодействия (1990-1993). През 1990-а оглавява секция "Дистанционни изследвания на Земята и планетите", а от 1996 г. е директор на Централна лаборатория за слънчево-земни взаимодействия.
Академик е на четири академии: Международна академия по астронавтика в Париж (1984), Българска академия на науките (1995), Международна инженерна академия, Евро-азиатската академия на науките (1996).
Димитър Мишев участва в разработки и внедрявания в областта на космическите изследвания, телевизионната и комуникационната техника. Главен създател е на цветната телевизия у нас. Основател е на дистанционните изследвания на Земята от Космоса - научно направление, в което страната ни има световен авторитет. Мишев е и един от инициаторите и лидерите на научните програми за българските космически полети.
Автор и съавтор на 66 патенти и изобретения - български, руски и френски, има 300 публикации в научни списания и 40 книги, учебници и ръководства, сред които "Телевизията в България", "Сателитна и кабелна телевизия", "Global change and Bulgaria", "Дейци на българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949 г.", "Телевизията в света на високите технологии" и др.
Негово изобретение - спектометър "Спектър", работи дълги години на борда на "Салют-6", "Салют-7" и станцията МИР. Спектрометричният и навигационен комплекс "Фрегата", разработен под ръководството на професор Мишев, лети на борда на станция "Фобос", предназначена за изучаване на Марс и неговия спътник Фобос.
Инж. Мишев е инициатор и организатор на няколко български космически програми, в това число полетите на двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров, както и националния проект "България 1300".
За големият си принос в развитието на науката е награждаван със званието Почетен изобретател за 1969, 1977 и 1982 г. (и е единственият български учен, вписван три пъти в Златната книга на откривателите и изобретателите), с Почетен знак на Международната академия по астронавтика (1981), Почетен медал "Интеркосмос" (1987), Медал "Константин Циолковски" (1989), Голямата награда "Свети свети Кирил и Методий" на БАН за монографията "Телевизията в България - факти и документи" (1998).
Едва десетият учен на планетата е, удостоен с награда "За изключителен дълготраен принос към напредъка на астронавтиката" (2001).
Акад. Димитър Мишев почина на 13 февруари 2003 г.
Посмъртно бе удостоен с Орден "Стара планина" I степен за изключителен принос за развитието на космическите изследвания.

Етикети:
 

Пръв в науката за времето

Спас Вацов Киров, основоположникът на метеорологията и сеизмологията в България, е роден на 18 май 1856 г. в Пирот. Прогимназия завършва в родния си град, а гимназия - в Загреб. Дипломира се по физика и математика в Загребския университет през 1878-а. След завръщането си в България е директор на гимназията в Лом (1881-1882) и чиновник в Министерството на народното просвещение.
Работи като училищен инспектор от 1879 до 1884 година.
През 1891-ва оглавява новосъздадената Централна метеорологична станция в София, която през 1894 година е преобразувана в Дирекция към Министерството на народното просвещение. Дирекцията се занимава и със сеизмологични изследвания (до 1950 година).
През 1908-а Дирекцията на метеорологията преминава от Министерството на народното просвещение към Министерството на земеделието и държавните имоти. Спас Вацов е неин директор до 1928-а.
Спас Вацов е избран за дописен член през 1881 година и за редовен член на Българското книжовно дружество (днес БАН) през 1884 година.
Автор е на учебник по физика за долните класове на гимназиите. Като първопроходец в науката за времето публикува изследванията: "Упътвание за наблюдение гръмотевицата" (1889), "Упътване за провеждането на метеорологични наблюдения" (1888), "Землетресения в България. Отчет за забележените землетресения през 1903 година" (1904), "Месечни и годишни изводи от метеорологически наблюдения в София, Бургас и Пловдив през годините 1894-1903" (1904), "Градиво за сеизмологията на България" (1908).
Умира на 2 февруари 1928 г. в София.

Етикети:
 

В търсене на свободна енергия

Инженерът и квантов физик д-р Кирил Чуканов, който от години експериментира с един малко познат потенциален енергиен източник - изкуствено създадени кълбовидни мълнии за производството на "свободна квантова енергия", е роден на 20 май 1944-та в София.
През 1963 г. завършва Висшия институт по архитектура и строителство (днес УАСГ) в столицата. През 1965-а продължава образованието си в Санкт Петербург, където придобива магистърска степен. В Москва Чуканов става доктор по термодинамика.
Работи като мениджър в производство, учен, университетски преподавател. От 1988 г. до днес д-р Кирил Чуканов изследва квантовата енергия.
През 1990-а е поканен от малка компания, базирана в Калифорния, да продължи своите изследвания там. До 1992-ра работи в Силициевата долина за фирмата Genmark Automation, собственост пак на българин - Генко Генов.
За кратко (1992-1993) д-р Чуканов работи над проблема за студения ядрен синтез в университета в ЮТА.
През 1993-та основава компанията General Energy International, базирана в Солт Лейк Сити, Юта. По-късно, през 1996-а, основава друга научноизследователска компания - Chukanov Quantum Energy, която съществува и сега.
През 2006-а Кирил Чуканов се мести в Канада, за да работи по създаването на комерсиални прототипи на квантови генератори за свободна енергия.
В САЩ Д-р Кирил Чуканов публикува труда си "Обща квантова механика" в четири части (1994-2007).
Интелектуалните права на Кирил Чуканов върху квантовата енергия са защитени от два патента.

Още за непознатия учен - на http://beinsa.info и www.dnevnik.bg
 

Ядрен физик от световен мащаб

Акад. Матей Матеев, един от най-изтъкнатите български физици, е роден на 10 април 1940 г. в София. Завършва ядрена физика в СУ през 1963 г.
През 1967 г. специализира в Международния център по теоретична физика в Триест, Италия.
От 1971 до 1980 г. работи в Лабораторията по теоретична физика на Обединения институт за ядрени изследвания в руския град Дубна, където защитава докторска дисертация.
Акад. Матеев е бил ръководител на Катедрата по теоретична физика, декан на факултета, зам.-ректор на университета, председател на Комитета за наука преди 1989 г.
В първото правителство на Андрей Луканов през 1990 г. Матеев е поканен за зам.-министър на просветата, а във второто вече е министър. Същия пост заема и в коалиционното правителство на Димитър Попов.
Под негово ръководство е разработен Законът за народната просвета, приет от Великото народно събрание през 1991 г.
През 2003 г. е избран за академик по физически науки на БАН.
Акад. Матеев е дългогодишен председател на Съюза на физиците в България и радетел за създаването на Национална фондация за фундаментални изследвания.
Бил е главен редактор на Bulgarian Journal of Physics, член на редакционната колегия на Balkan Physics Letters и вицепрезидент на Балканския физически съюз.
От 1980 г. чете едни от най-посещаваните лекционни курсове във Физическия факултет на Софийския университет.
Акад. Матей Матеев ръководи българската група учени, поканена да работи по пускането на големия адронен колайдер в Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) в Швейцария.
Активното включване на страната ни в експерименталната и теоретичната работа на организацията е по заслуга именно на акад. Матеев.
Той е член на Комисията за сътрудничество на България с ЦЕРН, член на Съвета на ЦЕРН и научен представител на страната в периода 1999-2000 г.
Автор е на над 100 научни публикации. През 2009 г. е удостоен с орден "Св. Св. Кирил и Методий" - първа степен.
Матей Матеев умира на 25 юли 2010-а при автомобилна катастрофа.

Още - на www.segabg.com
Етикети:
 
Страница 1 от 5

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google