Наука Физика Българка на крачка от откриването на неутроните

balgari.bg

Българка на крачка от откриването на неутроните

Елисавета Карамихайлова е сред българите, чиито имена неизменно се споменават с заедно определението "пръв". Тя е първата жена - хабилитирано лице в СУ, организатор е на първия системен курс с практически занятия по атомна физика, основател и пръв ръководител на Катедрата по атомна физика в университета и на Лабораторията по радиоактивност към Физическия институт на Българската академия на науките, първата жена - професор по физика в България и първият професор по радиоактивност и ядрена спектроскопия. Тя е и една от 23-те жени - учени в света, изследващи радиоактивността в началото на ХХ век, доктор на Виенския университет (1922 г.), магистър на Университета в Кеймбридж (1938 г.).
Елисавета е родена на 3 септември 1897 г. във Виена. Баща й, Иван Карамихайлов, възпитаник на Робърт колеж - Цариград, учи медицина и специализира хирургия в австрийската столица. Там се запознава със студентката по пиано и композиция Мери Слейд, англичанка от аристократичен род, за която се жени. Завършил обучението си през 1907 г., доктор Карамихайлов пренебрегва възможностите за кариера във Виена и заедно със съпругата и трите си деца (Елисавета, Райна и Иван) се завръща в София. С лични средства и помощ от тъста си купува къщата на ул. "Кракра" 11 (днес там е централният дом на архитекта). Построява втори етаж на сградата и обзавежда тук клиника, в която работи с малък екип. Бедните лекува безплатно.
На първия етаж, където семейството живее, рисува сестра му - Елена, първата българска постимпресионистка. Тук, сред музиката на майка си, картините на леля си, многобройните книги на различни езици на баща си, прекарва по-голямата част от живота си Елисавета Карамихайлова.
Завършва с отличие Първа софийска девическа гимназия, през 1917 г. тя заминава за Виена, да учи физика и математика във Философския факултет на Университета. Под ръководството на проф. Карл Пршибрам през 1922 г. защитава докторска дисертация. До 1923 г. работи заедно с него върху радиолуминесценцията и радиофотолуминесценцията в Радиологичния институт към Австрийската академия на науките. Резултатите от техните изследвания върху радиолуминесценцията на минерала кунцит стават база за съвременните методи в дозиметрията. В същото време ученолюбивата българка посещава курс от лекции по електротехника и радиотехника във Политехниката.
Канят я да се присъедини към учените от Виенския радиологичен институт, чийто усилия са съсредоточени в едно от най-актуалните направления на ядрената физика за онова време - трансмутацията на леки елементи при облъчване с алфа-лъчи. Австрийското правителство разрешава да се открие едно нещатно място за помощник-асистент, на което е назначена Карамихайлова. Трудовете й, писани през този период, са многократно цитирани. През 1931 г. заедно с Мариета Блау публикуват статия, в която съобщават, че полоният, освен алфа-лъчи, дава слабо по интензитет, но силно проникващо гама-лъчение. Това лъчение всъщност е поток от неизвестни дотогава електронеутрални частици - неутрони, които Дж. Чадуик ще открие по-късно и за които ще му бъде присъдена Нобелова награда.
През 1933 г. мястото на Карамихайлова в института е съкратено. За да довърши започнатите изследвания, тя приема предложението на своя приятелка да дава уроци на сина й, когото учи на немски. След две години, през 1935 г., българската физичка печели 3-годишна стипендия в Кеймбридж и заминава за Англия, където участва в научните изследвания на Кавендишката лаборатория, чийто директор е лорд Ръдърфорд. Фактът, че жена �чужденка е приета да работи в най-известната по онова време лаборатория по атомна физика (дала на света 29 Нобелови лауреати), е висока оценка за качествата на Карамихайлова като изследовател.
Изследванията й, правени в Кеймбридж, навлизат в нова област на ядрената физика - ядрената спектроскопия.
Още през 1927 г. Карамихайлова е първата жена, дръзнала да се яви на конкурс за доцент по физика в Софийския университет. Не я одобряват.
За следващия конкурс за доцент по опитна физика, обявен през декември 1937 г., Елисавета Карамихайлова изпраща документите си от Кеймбридж, където почти изтича срокът на 3-годишната й специализация. Не се поколебава да участва и в трети конкурс за доцент по специална физика с метеорология и геофизика, обявен през декември 1938 г., който печели и е назначена за редовен доцент по опитна атомистика с радиоактивност в Катедрата по опитна физика и метеорология.
Съсредоточава усилията си в създаване на добре подготвени специалисти в областта на ядрените изследвания. Наред с основния (първи системен у нас) курс по атомна физика чете и специални курсове по спектрален анализ, луминесценция, радиоактивност, космически лъчи и ядрена физика. През 1945 г. се обособява Катедра по атомна физика и Карамихайлова става първият й ръководител. Създава първия студентски кръжок по атомна физика. Предоставя на студентите научната си апаратура, с която е работила в чужбина - броячи и йонизационни камери.
След 1944 г. изследователката попада в графата "неблагонадеждните учени", над нея тегне забрана за научна кореспонденция, командировки и участия в международни форуми.
Започва работа в БАН, като фокусира проучванията си върху радиоактивността на природни обекти: питейни и минерални води, почви, лечебна кал, скални материали. В Академията е назначена за ръководител на новосъздадената секция "Радиоактивност и ядрена спектроскопия" във Физическия институт. Ръководи секцията до смъртта си. През 1962 г. е избрана за професор към същия институт. Разработва нови методи за изследване на естествената и изкуствената радиоактивност на природни обекти от геологичен и биологичен произход.
Елисавета Карамихайлова умира от рак на 24 април 1968 година. Завещава цялото си имущество, включително и бащината си къща, на БАН.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google