Наука Физика Един световен ум

balgari.bg

Един световен ум

Рашко Зайков е роден на 10 декември 1901 година в Бургас.
14-годишен, изпраща документите си във военния колеж Мариенщвашкирхен в Австро-Унгария. Макар да е единственият кандидат, чиито родители не са военни, Зайков не само е приет, но получава и стипендия в колежа.
Година по-късно посланикът на Австро-Унгария лично поздравява майката на младежа за отличния му успех. Но военният режим не му допада и той се връща у дома.
През 1922 г. Зайков слуша лекции по математика и физика в Университета в Гьотинген при Давид Хилберт, Еми Ньотер, Макс Борн, а през 1923 - в Берлин при Макс фон Лауе и Алберт Айнщайн.
През 1925 г. чете лекции в Роберт Колеж в Цариград. Там написва "Приложение на теорията на Хилберт-Ньотер в афинната теория на полетата" и я изпраща на Айнщайн за мнение, който пък от своя страна я праща на Еми Ньотер за отпечатване в списание "Mathematische Annalen" и същевременно издейства за Рашков тригодишна стажантска стипендия от Хумболтовата фондация. Това е първата стипендия, дадена на българин от фондацията.
По препоръка на Айнщайн Рашко Зайков започва работа във втората астрофизическа обсерватория в Ньойбабелсберг през 1927-а. Тази обсерватория, известна като Кулата на Айнщайн, е дело на знаменития берлински архитект Менделсон. Директор на обсерваторията е известният астроном проф. Фройндлих, а пряк началник му е проф. Гротриан, прочут специалист по спектроскопия. Там Р. Зайков работи заедно с помощника на Айнщайн Громер над проблемите, които занимават великияучен по това време. По-късно Айнщайн предлага на Рашко Зайков да работи в неговия институт.
Рашко Зайков се връща в България в началото на 1928 г. и кандидатства за асистент в Катедрата по теоретична физика, но ръководителят й проф. Г. Манев отказва да го приеме, въпреки че Зайков е специализирал под ръководството на Айнщайн. Георги Наджаков, който тогава оглавява Катедрата по експериментална физика на Физико-математическия факултет, дава шанс на талантливия физик.
До 1930 г. Рашко Зайков провежда важни научни разработки в областта на специалната и общата теория на относителността. По-късно, от 1930 до 1933 г., е учител във Втора софийска гимназия. След това под ръководството на видния статистик Оскар Андерсен работи като математик-статистик към Статистическия институт за стопански проучвания към Софийския университет. От 1940 до 1942 г. е учител по физика в павликенската смесена гимназия.
През периода 1942-1944 г. българският учен отново е в Германия - командирован е в Берлин, където работи като научен сътрудник в заводите "Фау". Обект на изследванията му са теоретични въпроси, свързани с атомната бомба.
След 9 септември 1944 г. е извикан за справка от съветското командване, където е задържан три дни. Пази в тайна разговорите, водени там.
От 1944 до 1946 г. Зайков е учител в гимназията в Ботевград, а през периода 1946-1953 г. е началник отделение "Статистика" при ДЗИ.
През 1953 г. благодарение на застъпничеството на акад. Георги Наджаков, който познава отличната му подготовка по теоретична физика, става старши научен сътрудник във Физическия институт при БАН, където работи до пенсионирането си.
Професорска титла ученият има от 1953 г., и то със застъпничеството на акад. Никола Бонев.
Световен авторитет във своята област, Рашко Зайков има 11 значими публикации по приложна математика, 46 - по теоретична физика, 3 натурфилософски и 10 научнопопулярни публикации, повечето от които са издадени в чужбина.
Трудовете му могат да се разпределят в четири различни дяла - работи, отнасящи се към Айнщайновата теория на относителността, серия трудове по математическа статистика, група трудове (най-голямата) върху единните теории на квантовата механика, гравитацията и електродинамиката и трудове по теория на елементарните частици.
Рашко Зайков, физик - епоха, човек с богата и многостранна култура, умира на 25 ноември 1982 година.

Публикацията е базирана на научно съобщение на Милен Замфиров

Още факти за живота на Рашко Зайков има на сайта на вестник "Стандарт"

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google