Наука География

balgari.bg

Основоположникът на геоложкото познание

Проф. Георги Златарски, основател на българската геоложка наука, е роден в старата столица на 6 февруари 1854 година.
Завършва гимназия в родния си град и продължава образованието си в Имперския лицей в Цариград. От 1876 до 1880 г. следва естествени науки в Загребския университет.
През юни 1880 г. става минеролог-геолог при Министерството на финансите, от 1890 г. е началник на Отделението за мините и геологическата снимка при същото министерство, а през 1893 г. оглавява Геологическия отдел на Министерството на търговия и земеделието.
Като директор посещава в Австрия и Англия, сътрудничи си с учените Франц Тула и Константин Иречек.
Проф. Златарски е декан на Физико-математическия факултет на Софийския университет през учебната 1903-1904 г. Ректор е на университета през 1897-1898 и 1901-1902 г. Чете университетски курсове по обща геология, историческа геология, геология на България, палеонтология на безгръбначните животни, физиографска и динамична геология, геотектоника и стратиграфска геология, палеозоология.
Автор е на научни трудове, сред които "Геологията на България" (1927), "Юрската система в България" (1908), "Еокретацейската, или долнокредната серия в България" (1907), "Рудите в България" (1882), "Геологическа карта на България в 20 листа 28 х 40 см в мащаб 1:300 000 (в сътрудничество с Г. Бончев)" (1905-1910).
Ученият умира на 22 август 1909-а.

Етикети:
 

Бащата на българската спелеология

Спелеологът, поставил основите на организираното пещерно движение у нас, Петър Трантеев - Хера, е роден в София на 17 януари 1924 г.
Скоро след раждането му баща му, чиновник в БДЖ, е назначен на работа на гара Лакатник, където семейството се преселва. Едва осемгодишен, Петър тайно напуска дома си и само с няколко свещи в джоба посещава първата си пещера - Темната дупка край гара Лакатник. Това негово детско увлечение се превръща в призвание и професионален избор за целия живот.
Като гимназист в София посещава сбирките на създаденото през 1929 г. Първо българско пещерно дружество. От 1946 г. следва география и геология в Софийския университет. През 1947 година към пещерното дружество е създадена научноизследователска бригада "Тодор Павлов". Трантеев ръководи включената в бригадата студентска научна група "Млада гвардия". Изследвани и картирани са пещерите край Карлуково и Лакатник. Открита е Рушовата пещера край с. Градешница. В края на 1949 г. пещерното дружество обаче е закрито.
Петър Трантеев продължава да организира пещерни изследвания чрез алпийската секция към спортен клуб "Динамо". През 1953 г., вече научен сътрудник в Зоологическия музей (днес Национален природонаучен музей при БАН), изпраща писмо до министър-председателя Вълко Червенков, в което мотивира необходимостта от съставяне на специален закон за проучване и опазване на пещерите. Такъв закон и до днес не съществува.
През 1954 г. младият учен създава Младежки зоологически кръжок към Зоологическия музей. Кръжочниците обикалят пещерите, за да изследват техните биотопи.
През 1957 г. е възстановен Българският туристически съюз и Петър Трантеев отново започва да търси пътища за вазраждане на пещерното дружество. Пише писмо до ръководството на БТС. Писмото е подкрепено от учени и общественици, като акад. Иван Буреш, проф. Любомир Динев (създател и ръководител на катедра "География на туризма" в Софийския университет), инж. Радуш Радушев, инж. Петър Петров (учредител през 1929 г. на Първо българско пещерно дружество) и Никола Загоров. На 14 август 1958 г. излиза решение на Централния съвет на БТС за създаване на Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм, преименувана по-късно в Републиканска федерация по пещерно дело (днес Българска федерация по спелеология).
Почетен председател както на комисията, така и на федерацията е патриархът на българската зоология академик Иван Буреш. За секретар на Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм е избран Петър Трантеев, който за период от цели 20 години е фактическият ръководител на организираното пещерно движение в България. Трантеев е щатен секретар на комисията от 1958 до 1966 г., от 1966 до 1969 г. е географ в Зоологическия институт на БАН и нещатен секретар на комисията. Специалист-спелеолог е към Сомисията по защита на природата към БАН (1969-1974). Заместник-председател на Републиканската федерация по пещерно дело от 1974 до 1979 г.
Като административен ръководител на пещерното движение Трантеев изисква за всяка спелеоложка експедиция да бъде изработена и изпълнена научна програма. Като сътрудници са ангажирани над 80 учени. Те получават съдействие от около 500 обучени пещерняци, които като любители работят под земята. Пещерняците са обединени в 35 новосъздадени пещерни клуба в цялата страна.
Изследвани и картирани са 2500 пещери и пропасти, като Петър Трантеев лично участва в картирането на 279 от тях. Благоустроени и отворени за посещения са Леденика, Магура, Съева дупка, Орлова чука, Ягодинска пещера, Дяволското гърло.
Петър Трантеев ръководи 10 международни и 45 републикански експедиции и 4 международни и 5 републикански пещерни сбора. През 1958 г. той е първият лектор в първия курс за спелеолози, като сам написва лекционния материал. През 1964 г. заедно с Радуш Радушев създава Главната картотека на българските пещери, като за основа е използван личният му архив. През 1974 г. заедно с Петко Недков създава пещерния Аварийно-спасителен отряд.
През 1973 г. Трантеев става член на Комисията по карстова терминология към Международния спелеоложки съюз. На проведената през 1976 г. Трета национална конференция по спелеология предлага система от знаци за картиране на пещерите, която е одобрена и става задължителна за пещерните клубове в България.
Научните интереси на Трантеев са насочени предимно към генезиса и систематиката на пещерните бисери. Автор е на няколко монографии по тази тема. Автор е и на научнопопулярни книги и на над 300 публикации в печата, предимно във в. "Ехо".
Петър Трантеев умира на 24 ноември 1979 година.
Колекцията му "Морфология на пещерни образувания" е една от най-ценните исторически научни колекции, съхранявани в Националния музей "Земята и хората". Музеят я получава през 1987 г. като дарение от синовете му Боян и Мартин.
По сбирката ученият е работил повече от 45 години.

 
Още за наследството на спелеолога - на www.earthandman.org
Етикети:
 

България и Македония изследвани като едно цяло

Жеко Радев, основоположникът на геоморфоложката наука в България, е роден на 31 юли 1875 г. в Нови пазар.
Завършва трикласно училище в родния си град, а през 1894 г. - шуменското педагогическо училище. Става начален учител в Нови пазар, Преслав и с. Върбица. През 1900 г. се записва да учи педагогика и философия в Софийския университет. Завършва през 1904 г. и започва работа в бургаската гимназия.
Две години по-късно Жеко Раден става асистент на проф. Анастас Иширков, а през 1911 и 1912 г. специализира география в Берлин при професор Албрехт Пенк.
По време на Балканската война Жеков прекаратява специализацията си, подновява образованието си през 1913-1914-а.
През 1915-а пише големия си научен труд "Карстови форми в Западна Стара планина", който му служи като хабилитация за редовен доцент по физическа география. По-късно същата година чете встъпителната си лекция на тема "Задачи и метод на геоморфологията".
През юли и август 1916 г. придружава Иширков в научната експедиция в Македония, организирана от Щаба на българската армия. През 1921 г. е извънреден, а от 1927-а - и редовен професор по физическа география.
Сред трудовете на Жеко Радев са "Няколко бележки върху климата на Бургас" (1906), "Нашите селища във връзка с тяхната надморска височина" (1906, в съавторство с проф. А. Иширков), "Рила планина - орохидрографски бележки" (1910), "Картометрически принос за изучаване на България" (1910), "Географическо положение, граници и повърхнина на България" (1910), "Геоморфологически белези на българските земи и тяхното значение за температурните и валежни отношения на страната" (1919), "Природна скулптура по високите български планини" (1920), "Геоморфологична работа на ледника" (1921), "Ледникови следи в облика на Пирин" (1921), "Река Въча и нейната долина" (1923), "Географска и етнографска Македония" (1924), "Търновският пролом и долината на р. Янтра" (1925), "Географска и етнографска България в нейните исторически граници" (1926) и др.
Видният географ умира на 24 януари 1934 г.
През март същата година неговите наследници поставят началото на фонд от 150 хиляди лева, предназначен за подпомагане на научните изследвания по българска география.

Етикети:
 

Възрожденски учител от Враца изучава Македония

Големият възрожденски учител, географ, историк и изследовател на Македония Васил Кънчов е роден на 26 юли 1862 година във Враца в семейството на бъчвар.
След като завършва четирикласното училище в родния си град, отива да учи в Ломската гимназия със стипендия от общината. През 1884 година завършва с отличие и през следващата учебна година е главен учител на врачанското четирикласно училище.
През 1885-а Кънчов получава държавна стипендия и заминава да учи химия в Харков. Прекъсва образованието си, за да участва като доброволец в Сръбско-българската война. След войната учи химическа технология - три семестъра в Мюнхен и два в Щутгарт. През 1888-а обаче заболява от ревматизъм, отива на лечение в Тирол, но губи стипендията си и се връща в родината, без да се е дипломирал.
Няколко месеца работи като учител в железарското училище в София, след което заминава за Солун и става учител по химия в мъжката гимназия тук. През 1891 година вече е директор на българските училища в Серско, а през 1892-1893 година - директор на Солунската гимназия.
Пътува много из Македония, за да събира етнографски, исторически и географски сведения. Работата му е забелязана от екзарх Йосиф, който през март 1894 година го назначава за главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония, за да му създаде така по-добри условия да продължи проучванията си.
Пътуванията на Кънчов му позволяват да изработи първата цялостна българска статистика на населението в областта Македония - "Македония. Етнография и статистика".
През ноември 1897 година напуска поста си в Екзархията с намерението да продължи работата си в България. Прибирайки се в страната през Сърбия, той е задържан за кратко в Ристовац, където полицията се опитва да намери у него компрометиращи материали, с които да го злепостави пред османските власти.
В родния си град Кънчов остава за кратко, сетне се установява в София. Годината е 1898-а. Става действителен член на Българското книжовно дружество, днес БАН, през периода 1898-1901 г. е деловодител и секретар на Историко-филологическия клон на Академията.
През 1899 и 1901 година Васил Кънчов е избиран за народен представител от Враца като кандидат на Прогресивнолибералната партия, а през 1901 година става и подпредседател на Народното събрание. В началото на 1902 година е министър на народното просвещение в правителството на Стоян Данев.
Васил Кънчов пише книгите "Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки" (1890), "Сегашното и недавното минало на град Велес" (1892), "Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница" (1894-1896), "Отечествена география" (1895), "Положението на българите в Македония" (1895), "Политиката на турското правителство спроти българите в Македония" (1896), "География на Балканския полуостров" (1897), "Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало" (1898), "Света гора" (1896), "Турция и българите" (1906), "Орохидрография на Македония" (1911). Книжовното му наследство е колкото научно, толкова и патриотично-публицистично.
Животът на възрожденеца завършва трагично. На 6 февруари 1902 година Кънчов е застрелян в кабинета си в Министерството на народното просвещение от бившия учител Тома Каранджулов, уволнен поради непригодност.

Източник: http://bg.wikipedia.org
Етикети:
 

Първият ни тектоник

Професор Стефан Бончев Иванов, първият ни тектоник, е роден в Габрово на 30 януари 1870 година. Учи в прочутата Априловска гимназия, ученик е на Васил Карагьозов, който му преподава дескриптивна геометрия и за когото по-късно си спомня с огромно уважение.
През 1891-ва Стефан Бончев завършва природни науки в Женева, връща се в България и започва работа като учител в Хасково.
Изучава Хасковския край и написва първата си научна работа. Изработва геоложка карта, която показва на Пловдивския панаир и благодарение на нея получава стипендия за специализация по тектоника в Цюрих и Мюнхен.
След завръщането си отново работи като учител. През 1920 г. е избран за професор - ръководител на Катедрата по геология и палеонтология на Софийски университет, която ръководи до 1940 г. Води курсовете по обща геология, исторична геология, извори и минерални находища, рудни находища, геология на България.
Проф. Стефан Бончев изследва Западна Стара планина и най-вече Искърския пролом. Открива Свогенския антрацитен въглищен басейн. Инициатор е на геологическо проучване на България през 1930 година. Започва създаването на геоложка карта на България и е един от основателите на Българско геологическо дружество.
Стефан Бончев умира на 21 февруари 1947 година.

Етикети:
 
Страница 1 от 2

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.