Наука География Темелите на географската наука

balgari.bg

Темелите на географската наука

Анастас ИширковАнастас Иширков е роден на 5 април 1868 г. в Ловеч.
Следва история във Висшето училище в София (днес Софийски университет).
През 1892 г. Иширков е изпратен на специализация по славянска филология в град Лайпциг, където посещава лекциите по география при проф. Фридрих Ратцел.
През август 1895 г. той завършва докторския си изпит с главен предмет география при проф. Ратцел. След завръщането си е назначен за учител по география в София, а година по-късно министерството на народното просвещение го праща в Берлинския университет, където Иширков продължава специализацията си при известния географ изследовател Фердинанд Рихтхофен.

От 1903 г. Иширков е извънреден професор в Софийския университет, а от 1909 до 1934 г. е редовен професор в Катедрата по обща и културно-политическа география в Историко-филологическия факултет. Декан е на същия факултет през периодите 1910-1911, 1918-1919, 1920-1921 г.
През 1915-1916 г. е ректор на Софийския университет. Член на Българската академия на науките от 1904 г. Председател е на Българското географско дружество и основател на Българския археологически институт (1920).
Отначало Иширков работи във всички области на географската наука, по-късно се специализира в областта на антропогеографията и политическата география. Особено внимание отделя на проблемите, свързани с населението и селищата на България.
Иширков не само чете лекции по геоморфология, климатология, хидрология и антропогеография, политическа и историческа география, но и определя основните направления в развитието на тези науки.
Анастас Иширков е положил основите на повечето географски дисциплини у нас. Води полемика с най-известния сръбски географ Йован Цвиич, като оспорва опитите му да представи населението на по-голямата част от Македония като аморфна маса, по-близка до сърбите, отколкото до българите. През 1917-1918 година е член на Поморавския народопросветен комитет.
Най-важните трудове на Иширков са "Принос към етнографията на македонските славяни" (1907), "Град Солун. Политико-географски и народостопански бележки" (1911), "Град София през XVII в." (1912), "България и Бяло море. Политико-географски чъртици" (1914), "Западните краища на Българската земя. Бележки и материали" (1915), "Добруджа. География, история, етнография" (съавтор) (1918), "Характерни черти на градовете в Царство България" (1925), "Принос към етнографията на македонските славяни" (1907), "Западната граница на Македония и албанците" (1908), "Охридското езеро и град Охрид" (1915), "Брой на българите" (1916), "Западна Тракия и договорът за мир в Ньой" (1920), "Походът на Владислав Варненчик в България 1443-1444 г." (1923).
Проф. Анастас Иширков умира на 6 април 1937 г.
Училище с неговото име има в родния му Ловеч, село в Североизточна България носи името Професор Иширково.

Източник: bg.wikipedia.org

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google