Наука География Основоположникът на българската геополитическа наука

balgari.bg

Основоположникът на българската геополитическа наука

altИван Батаклиев е роден на 24 януари 1891 г. в Пазарджик в семейство, произхождащо от историческия Батак. Неговият баща, останал сирак през 1876 г., е бил продаден като роб в с. Дебращица, Пазарджишко. След Освобождението работи като ратай в Пазарджик, ограмотява се, става чиновник и дребен търговец и създава семейство, което отглежда девет деца.
Иван Батаклиев учи в родния си град до осми клас, след което завършва Пловдивската мъжка гимназия (1909). Същата година се записва за студент в Софийския университет. Следва география и като втора специалност - история. През есента на 1912 г. Батаклиев е повикан за редовна военна служба в Трети артилерийски полк в Пловдив.
През пролетта на 1913 г. заминава за фронта край Кавадарци в Македония и взема участие в Междусъюзническата война, за което е награден с кръст "За храброст". След демобилизацията взема университетските си изпити, а през 1914 г. довършва военната си служба в Школата за запасни офицери в Княжево с чин поручик. През учебната 1914/1915 г. Иван Батаклиев е назначен за гимназиален учител в Хасково, но при започването на Първата световна война през есента на 1915 г. е мобилизиран като командир на батарея и е на фронта до есента на 1918-а.
По време на войната Батаклиев започва да пише статии за обекти, през които е преминал - за долината на р. Козлудере, приток на Вардар, Серското поле и Орфанския залив на Бяло море, където е стигнал с батареята си. Материалите му се печатат във вестник "Балканска трибуна". След демобилизацията през 1918 г. е преместен като учител в Пазарджик.
Като учител Иван Батаклиев пише първата си научна статия - "Оризовата култура в Татар-Пазарджишкото поле", отпечатана през 1921 г. в сп. "Естествознание и география".
През 1923 г. в резултат на продължителни проучвания на родния си град написва своя голям труд "Град Татар-Пазарджик. Историко-географски преглед", рецензиран от професорите Анастас Иширков и Васил Златарски и издаден от Пазарджишката община. Заради тази книга през 1924 година получава покана и постъпва като асистент по география в Катедрата по обща география и културно-политическа география, ръководена от проф. Иширков. През 1927-1928 г. специализира в Йена и Берлин, с хабилитационния си труд "Чепино. Специално-географски проучвания" спечелва конкурс и от 16 юни 1930 година е хабилитиран за доцент към Катедрата по обща и културно-политическа география. През 1933 г. поема ръководството на катедрата, същата година специализира и започва доктурантура във Виена.
Иван Батаклиев е от инициаторите за обединяване на географите в страната чрез създаване на Българско географско дружество и негов втори председател след проф. Иширков от 1934 до 1945 година.
През 1936 г. проф. Батаклиев е инициатор, организатор и главен секретар на IV конгрес на славянските географи и етнографи в София. Конгресът е широко отразен в медиите като най-голямото научно и културно събитие с международно участие, провеждано дотогава в следосвобожденска България. На конгреса участват 323 учени от 10 страни.
През 1938 г. проф. Батаклиев е на шестмесечна специализация на собствени разноски в Тулуза и Париж, в Лондон, Глазгоу и Амстердам, където участва на международния географски конгрес с научен доклад.
През учебната 1944-1945 г. Батаклиев е декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Участва в комисии на Министерство на външните работи, провеждащи конкурсни изпити за дипломатически аташета.
Още през 40-те години проф. И. Батаклиев изтъква предимствата на геополитическото разположение на България. Неговите аргументи от исторически, икономически и етнически характер за принадлежността на Западна Тракия към България са използвани в Париж през 1947 г. от българската делегация, която заминава да защитава националната ни кауза срещу претенциите на Гърция за Родопите при сключване на мирния договор след края на Втората световна война.
Признание за всестранната научна дейност в областта на географската наука е избирането на Иван Батаклиев за член-кореспондент на географските дружества в Берлин, Прага, Белград, Вюрцбург, Грайфсвалд, Българския археологически институт и др.
На 10 октомври 1947 година проф. Батаклиев е уволнен от университета без право на пенсия, като мотивировката е политическа - за "великобългарска противонародна дейност" и за социалдемократическата му партийна принадлежност от студентските години.
Въпреки това проф. Батаклиев продължава научните си занимания. Публикува научнопопулярни статии в централни вестници като "Дъга", "Мир", "Зора", "Свободен народ", "Кооперативна защита" и в пазарджишките "Лъча" и "Подем".
През този период проф. Иван Батаклиев завършва своя труд "Пазарджик и Пазарджишко. Историко-географски преглед", върху който е работил от 1925 до 1966 година. Книгата е издадена през 1969 г. и е уникално обстойно изследване, каквото не притежава нито един друг български град до момента. За тази му народополезна дейност за изучаване на географските условия и историческото минало на Пазарджишко, отразени в много трудове, през 1970 г. е удостоен с орден "Св. Св. Кирил и Методий" I степен.
В дългогодишната си преподавателска дейност проф. Батаклиев изнася лекции по обща стопанска география, антропогеография, география на България и другите балкански страни, география на континентите, политическа география, история на географските открития.
Научните му търсения са фокусирани върху теми, като методиката на географските изследвания и образование, географските и историко-географските изследвания на населението, на отделни селища и райони, географските изследвания на поречията и на Черноморското крайбрежие, географската трактовка за развитие на характерни земеделски култури и индустрията в България, политико-географските и геополитическите изследвания на различни области у нас и чужбина.
Иван Батаклиев е първостроител на съвременната българска антропогеография, доразвива политическата география и е считан за основоположник на геополитиката в България.
Автор е на монографии за учебното дело в Пазарджик, за село Сестримо, за орометрията на Витоша, за долината на река Въча, за лозарството у нас, за Банско и Чепино, за църквата "Успение Пресветая Богородица" в Пазарджик, за географските имена, за географските условия за възникване и развитие на Пловдив и други.
Проф. д-р Иван Батаклиев почива на 15 декември 1973 г.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google