Наука История Математик открива първата ни столица

balgari.bg

Математик открива първата ни столица

Карел Шкорпил е роден на 15 юли 1859 г. в град Високе Мито в Чехия, тогава в границите на Австро-Унгария.
Завършва гимназия в Пардубице, математика в Карловия университет и Висшето техническо училище в Прага.
Пристига в България след Освобождението (през август 1881 г.) заедно с брат ти Хермин (Хермингилд). Работи като гимназиален учител по математика, естествознание, технически науки и рисуване в Пловдив (1882-1886), Сливен (1886-1888), Варна (1888-1890 и 1894-1915), Русе и Велико Търново (1890-1894).
Всяко лято Карел Шкорпил поема на дълги обиколки из новоосвободена България. Усърдно документира свидетелствата за миналото на нашите земи, съставя първото цялостно описание и изготвя първия точен план на средновековната българска столица Търново, изследва средновековните църкви и манастири на Сливенската Света гора, както и на новата столица София. Наред с това Шкорпил картографира трасетата на едни от най-големите старобългарски землени  и каменни валове, лагери и крепости като Еркесията, както и Големите валове и огромния землен лагер Никулицел в Северна Добруджа.
Най-голямото откритие на Карел Шкорпил обаче е първата българска столица Плиска. Задачата на живота си чешкия учен решава, облягайки се на Търновския надпис на хан Омуртаг. Според надписа Омуртаг, обитавайки стария си дом, заповядал да бъде измерена земята и да се построи на разстояние 40 000 оргии от него (85 км) нов дом на брега на Дунава, като по средата между двата се издигне "тумба" - най-вероятно могила с владетелска гробница или мавзолей.
Всъщност, както забелязва Шкорпил, това представлява задача с много неизвестни, единствените сигурни факти в която са течението на река Дунав и разстоянието от 85 км от него до основното средище на ханска България. Взимайки предвид тези изходни данни, той търси следи от такъв важен средновен център, отстоящ на същото разстоение от реката. Така стига до заключението, че преди Преслав Българската държава е имала друга, по-ранна столица, от която са запазените останки от крепостни стени, землени валове и мегалити при с. Абоба до град Нови пазар, недалеч от Шумен.
Тази негова хипотеза е блестящо потвърдена при започналите там на 6 октомври 1899 г. разкопки, проведени от Руския археологически институт в Константинопол. Тук за две години пред учените се разкрива една цяла ранносредновековна култура - с крепостни стени, дворци, капища, църкви, надписи. 
След пенсионирането си през 1915 г. Карел Шкорпил става директор на Варненския археологически музей. Преподавател е в Морското машинно училище и Търговското училище във Варна.
В продължение на над 50 години публикува самостоятелно и в съавторство с Хермин около 150 научни труда.
Освен Плиска Шкорпил проучва некропол до с. Требенище край Охрид.
Умира на 9 март 1944-та.
Погребан е в Плиска.


На снимката: Паметникът на Хермин и Карел Шкорпил пред входа на Регионалния исторически музей - Варна
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.