Наука История Учен жертва на политическо убийство

balgari.bg

Учен жертва на политическо убийство

Историкът Никола Милев е роден на 8 май 1881-ва в костурското село Мокрени.
След като завършва българското основно училище в родното си село, заминава с баща си за Кайро. След завръщането си учи във Фенер, а по-късно, по препоръка на Екзархията, постъпва в цариградския лицей "Галатасарай", където е съученик със Симеон Радев.
След завършването на лицея през 1902 година Никола Милев учителства в Цариград и работи във вестника на Симеон Радев "Вечерна поща". През 1903 година се записва да учи история в Софийския университет и завършва през 1909-а. С препоръки на професор Васил Златарски и стипендия "Марин Дринов" Милев специализира нова история във Виена от 1910 до 1912 година. По време на Балканската война е преводач в щаба на Втора българска армия. След Балканските войни става доцент в Катедрата по българска история и история на балканските народи в Софийския университет (1915-1922).
През 1918 година Никола Милев е директор на печата при Министерството на външните работи и вероизповеданията. Противопоставя се на установения земеделското управление и е сред основателите на партия Народен сговор. След убийството на Александър Греков (1922) Милев оглавява всекидневника "Слово". Като председател на Дружеството на столичните журналисти защитава свободата на словото и печата, а като първомайстор на масонската ложа "Зора" се застъпва за автономна Македония.
Никола Милев е включен в проектосъстава на деветоюнското правителство като министър на външните работи, но се отказва поради опасения от реакцията на КСХС и Гърция. Народен представител е в 21-вото Обикновено народно събрание (1923-1927). Работи като съветник към българското представителство в Обществото на народите в Женева.
В редовете на ВМОРО Милев се включва още като ученик през 1898 година, но по-активно се намесва в живота на организациите на македонските българи след 1919 година. Участва в дейността на македонските братства и сътрудничи активно на периодичния печат на македонските българи. Макар че не е член на ВМРО, след Първата световна война заедно с професорите Любомир Милетич и Иван Георгов Никола Милев е съветник и близък сподвижник на Тодор Александров. Той е един от противниците на опитите на комунистическите сили да овладеят ВМРО и другите македонски организации и се противопоставя на Майския манифест.
През 1924 година във Виена групата македонски дейци около Димитър Влахов, свързали се със съветските служби, взима решение за убийството на своя опонент Никола Милев. Смята се, че Милев е един от основните идеологически противници на Коминтерна и неговите привърженици в македонското движение. Решението е одобрено от Станке Димитров и Централния комитет на БКП. Терористичната група на Петър Абаджиев подготвя покушението над Милев, което е извършено на 13 февруари 1925 година на булевард "Дондуков", в центъра на София.
Научните изследвания на проф. Никола Милев обхващат различни периоди от историческото развитие на българския народ - от VII век до Възраждането. Своите първи студии той публикува в някои научни периодически издания - "Периодическо списание", "Известия на българското историческо дружество" и други. Най-известни са трудовете му, засягащи католическата пропаганда в българските земи през Османския период и българите католици. Неговата монография от 1914 година "Католишката пропаганда в България през XVIII век" е високо оценена и му проправя пътя към кариерата на университетски преподавател.
Оставя богато наследство, като изследванията "Кубрат от историята и Кубер в "Чудесата на св. Димитрия Солунски", "Известия за състоянието на Турция в края на XVIII век", "Един неиздаден документ за българската история", "Факторите на Българското възраждане", "Български лични и семейни имена от XVII век", "Охридският патриарх Атанасий и скитанията му в чужбина (1557-1615)", "Историческите връзки между българи и поляци" и др.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google