Наука История Основателят на етнографската наука изминава дълъг и труден път

balgari.bg

Основателят на етнографската наука изминава дълъг и труден път

Големият изследовател на фолклорните богатства Димитър Маринов е роден в село Армалуй, днес част от град Вълчедръм, с името Петко на 14 октомври 1846 година.
Скоро след раждането майка му умира и баща му го дава "храненик" на ломския търговец Марин Банов и съпругата му Вълкана в Лом. Осиновителите кръщават детето Димитър.
В Лом малкият Димитър е ученик на Кръстьо Пишурка. Заради добрия си успех получава от баща си подарък - книги. "Чудесата на Пресветая Богородица" оказва такова въздействие върху юношата, че той решава да се посвети на Бога и да замине за Света гора.
През 1859 г. майка му Вълкана умира и пращат младия Димитър в Белградската гимназия. Тук той овладява гръцки, немски и френски език, но смъртта на баща му през 1963-та то оставя без наследство и подслон. Тогава Димитър Маринов заминава за Хилендарския манастир.
Мразовитата зима е причина Маринов да остане в продължение на десет месеца в Рилския манастир като ученик и послушник на отец Неофит Рилски. Връща се в Лом, преподава в училището в града, а през 1867 г., когато се създава таен революционен комитет тук, той се включва в подготовката на въоръжено въстание, пише възвание към българите от Северозападния край.
Година по-късно обаче - след арести на активисти, Димитър Маринов напуска Лом и с помощта на Иванчо Хаджипенчович постъпва във Военнотомедицинско училище в Цариград, където е в обкръжението на родолюбиви сънародници.
Прекъсва обучението си по здравословни причини.
Решава да продължи образованието с в Белград и постъпва в последния клас на Семинарията, впечатлявайки със своите знания и култура изпитната комисия.
В сръбската столица Маринов преминава истинска политическа школа. Заедно участниците в двете български легии поддържа тесни връзки със създаващата се сръбска радикална партия. При един скандал относно подготовката на учителите за Македония, които ще проповядват сърбизъм, обаче е отстранен от Семинарията, а издръжката му е отнета.
С помощта на Ильо Марков и Панайот Хитов Димитър Маринов започва практика като частен учител по френски и математика в заможни сръбски семейства. По-късно му е отпусната ежемесечна стипендия в размер на десет австрийски жълтици от Добродетелната дружина.
Осигурен материално, бъдещият етнограф завършва през 1872 г. Белградската класическа гимназия, а година по-късно е студент във Филологическия отдел на Белградската велика школа.
С юношески жар той възприема идеята на Панайот Хитов да организират юношеска дружина и да осъществят "бунтовническа екскурзия" до Сливенския балкан. След като турската легация обръща внимание на сръбското правителство за направената демонстрация по главната улица на Белград, Панайот Хитов е задържан, идеята пропада.
През 1875 г. Димитър Маринов се връща в Лом и е назначен за главен учител в местното училище. Младият даскал не остава настрана от революционното дело. След гибелта на Ботевата чета двама от войводите - Иваница Данчев и Кирил Ботев, изостанали от четата, се добират до Лом, където Маринов им помага да минат Дунава с фалшиви тескерета. Заловени, те издават Димитър Маринов, той е задържан и измъчван, а после осъден на три години затвор.
На първите избори за управителни общински и окръжни административно-съдебни органи след Освобождението Димитър Маринов е избран за председател на Ломско-Белоградчишкия окръжен съд, като депутат участва и в Учредителното събрание през 1879 г. Един от най-ревностните защитници е на идеята за поставяне на суверенната власт в ръцете на народа и за пълната зависимост на княжеската власт от парламента.
Местят го на съдийска длъжност в Силистра, а след това - в Русе.
Пише във вестник "Целокупна България", орган на новосъздадената Либерална партия.
През 1883 г. Маринов решава да се отдаде изцяло на просветното и научно дело. Напуска съдилището в Русе и постъпва на работа в Ломската гимназия, продължавайки своите научни изследвания в областта на българския фолклор и етнография.
През 1888-а започва подготовката на поредицата си "Жива старина", която излиза през 1891-1894 г. Наред с научните си занимания се включва в политическия живот на страната, като изпраща кореспонденции, пише политически брошури, в които осъжда великосръбския шовинизъм и отрича с неоспорими факти сръбския характер на Македония.
През 1893 г. Димитър Маринов е назначен за директор на Софийската девическа гимназия, а по-късно - на Народната библиотека. След година обаче е уволнен, защото е поддръжник на Стамболов.
За известно време се оттегля от политиката и се отдава изцяло на книжовна дейност, а през 1899 г. приема поканата на Българската екзархия и поема длъжността на главен редактор на екзархийския вестник "Вести", който се издава в Цариград. След като за министър на просвещението се назначава проф. Иван Шишманов, Димитър Маринов се заема с организирането на център на българската духовна и материална култура и традиция и уреждането на Етнографския музей. През 1904-1906 г. обикаля на кон всички краища на България и откупува предмети за музея. Създава и печатен орган, наречен "Известия на Етнографския музей".
През 1921 г. приема свещенически сан в Кремиковския манастир и през 1929-а напълно се оттегля от светския живот. Умира в Рилския манастир на 10 януари 1940 г.

Димитър Маринов е автор на множество изследвания, сред които "История на българската литература", "Вярванията или суеверията на народа", "Племената, влаките, задругите, семействата, имената и коровете в Западна България", "Народното обичайно право", "Народна вяра и религиозни народни обичаи", "Стефан Стамболов и новейшата ни история (Летописни спомени и очерки)" и др.
 

Още за учения - на www.pravoslavieto.com
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google